Няма нищо за отлагане

През март пролетта се пробужда, а през април се събужда. Събужда се и започва да се гизди в новата си цветна премяна. Живакът на термометъра са устремява нагоре, а подир него разцъфват иглики, нарциси, зюмбюли, бадеми, праскови, череши, ябълки, круши... Разхубавява се природата, разхубавява се и градината. А за да е такава, каквато я искаме, трябва да й се помогне. Не че е много работата в нея, но колкото и да е, по-важното да е свършена навреме. Нищо не търпи отлагане.

В цветната градина настъпва моментът за осъществяване на много от замислите, породили се през зимните дни. Ще се засяват и засаждат едногодишни цветя, а това значи предварително да се подготви почвата за тях. Тревният килим се нуждае от незабавни грижи - трябва да се почисти от мъртва трева, окапали листа и други попаднали по него предмети, да се разрохка и аерира повърхностният му почвен пласт. Моментът е много подходящ за засяване на тревни площи и не бива да се пропуска. Предстои да се украсяват тераси и балкони и щом мине опасността от слани, много от саксийните цветя ще заемат местата си по тях. На много от тези цветя саксиите са им отеснели, те трябва да се сменят и почвата в тях да се обогати.

В зеленчуковата градина засаждането на ранните топлолюбиви зеленчуци може вечe да започне. Засажда се разсадът от ранни домати, ран пипер и ран патладжан. Това не бива да става, докато почвата не е повишила температурата си до 12 градуса. В края на месеца ще може да се засажда и разсадът краставици на открито в Южна България. За сеитбата на ранния градински фасул благоприятното време настъпва обикновено през първата половина на месеца в Южна България, а на север от Балкана - след 15 април. Не бива да остават без грижи и засадените и засетите през март зеленчуци. Трябва да се окопаят ранните картофи, ранното зеле и карфиолът, да се проредят морковите.

В плодовата градина, ако ще се засаждат нови дръвчета, това трябва да стане колкото е възможно по-рано през месеца. Да не говорим за резитбата на овощните дръвчета и лозите, която, ако не е извършена, трябва да завърши още в първите априлски дни. Лозите трябва и да се привържат към опорната конструкция. Не е за подценяване и обработката на почвата около овощните дръвчета, ягодоплодните храсти и в лозето. Април е времето за присаждане с калем под кора на овощните дръвчета и в разцеп на старите лози. Така че ако искате да подмените сорта с нов, който ви харесва повече, не пропускайте момента.

 ДЕКОРАТИВНА ГРАДИНА

 Почиствайте с внимание цветните лехи!

След като снегът се е стопил и са преминали мартенските студове, можете да въведете ред в градината си. Изсъхналите стебла на цветните многогодишни растения и декоративните треви трябва да се почистят, но за да не повредите новите филизи, не ги изрязвайте прекалено ниско, 6-8 см е досатъчно. Старите опадали листа, които не са успели да угният, също трябва да се изнесат от лехите. Работете в цветните лехи с много внимание. Иначе, без да искате, можете да настъпите пъпките на луковичните растения или да ги повредите, ако работите с гребло прекалено надълбоко.

Съвет: преди пролетното почистване на зелената морава и цветните лехи в нея си очертайте малки пътечки, по които да вървите. Отляво и отдясно на тях можете да работите на разстояние около 0,8 м, без да използвате инструменти, а на по-надалече, до 1,2 м, използвайте гребло. Много скоро пътечките, които сте си направили, ще се покрият със зелената трева на моравата.

 Напръстникът може да цъфне по-рано (снимка)

Напръстникът не е сред растенията, които живеят дълго време. Обикновено се отглеждат видове, които са двугодишни. През първата година се образуват само листа, а на втората растението зацъфтява. Някои от сортовете напръстник имат жизнен цикъл, който продължава до четири години. Но растенията могат да обитават вашата градина по-дълго време благодарение на естественото размножаване: старите напръстници образуват семена, които, попадайки в почвата, покълват. По такъв начин всяка година се появят млади растения.

Можете още през първата година от живота им да се порадвате на цъфтежа на това растение. За тази цел по-рано отгледайте в стаята си напръстник от новия великолепен сорт Candy Mountain. В началото на април семената се засяват в пластмасови саксийки, напълнени с торо-почвена смес, и се държат при температура 15 градуса. През май младите поници се изнасят в градината и се засаждат в лехата или пък под дърветата и между храстите. Много ефектно изглеждат и напръстниците, които живеят на големи групи.

Напръстникът е студоустойчиво и сухоустойчиво растение, което се развива на слънчеви места. Понася и полусянката, но тогава големината на цветовете намалява. Почвата, на която можете да отглеждате с най-голям успех растението, е рохкавата, водопроницаема и богатата на органични вещества. На местата, в които пролетните води застояват, цъфтеж няма да настъпи. Да се грижите добре за напръстника, означава да разрохквате почвата редовно, да почиствайте плевелите и по време на активния растеж и цъфтеж да подхраните 1-2 пъти с комбинирани минерални торове. Премахвате ли редовно прецъфтелите цветове, ще се образуват нови съцветия.

 Осигурете на рододендрона нужното му рН (снимка)

Рододендронът обича кисели (рН от 4,0 до 5,5) и богати на хумус почви. Често в градините почвите са много леко кисели, а някои дори са варовити. За да расте добре рододендронът при такива условия, трябва да се засажда в специална почва, предназначена именно за тези видове растения. Ежегодно рододендронът трябва да се подхранва със специални кисели торове. Те ще неутрализират съдържащите калций натрупвания около корените на растението. Най-подходящото време за подхранването на рододендроните е април. Достатъчно е да внесете от 60 до 80 г такъв кисел тор на 1 кв. метър.

Ако искате сега да снабдите градината си с рододендрони, тогава освен киселата почва, която трябва да му осигурите, ще се наложи да спазите и още няколко други условия.

За да вирее добре и да става кичест, рододендронът има нужда от няколко неща: светлина, свеж въздух, прохладно място. Поливането трябва да е по-специално. Стремете се субстратът около него да не пресъхва, но задължително използвайте филтрирана или престояла вода. Растението трябва да се подхранва редовно, като към водата за поливане се добавя течен тор, предназначена специално за рододендрони.

Трябва да следите за цъфтежа и редовно да отстранявате завехналите цветове и новите зелени клонки. След като прецъфти, се подрязва до 5 см. Така храстчето ще стане още по-кичесто.

Не бързайте да пресаждате още след първата година. Тези растения се преместват в нова пръст, едва когато старата се покрие с мъх или корените изскочат над нея.

 Как да подрежем японската пъстролистна върба (снимка)

Декоративната ценност на японската пъстролистна върба (Salix integra) сорт Hakuro Nishiki се определя от пъстротата на нейните розово-зелени листа, които се появяват в пълната си сила, когато растението обитава слънчеви места. При тези условия най-интензивна розова окраска имат младите листа на края на клонките, а остаряващите през лятото все по-силно се превръщат в зелени. Ако подрязвате японската пъстролистна върба, тя всяка година ще образува много млади клонки. Диаметърът на короната на дръвчетата с висок ствол може да се намали с 30-50 см. След такава радикална резитба растението ще се нуждае от много хранителни вещества. В качеството на такива подобрители можете да използвате прегорял рохкав компост. Разпределете го на слой с дебелина 5-8 см и го вкарайте в почвата чрез разкопаване. Стволът на дръвчето не трябва да се засипва с компост, тъй като той действа зле на кората. Вместо компост можете да внесете торове за декоративни храсти с продължително действие.

Защо да мулчираме почвата

Мулчирането представлява покриване на почвата със слама, трева, шума, дървесна кора и клонки, полиетиленово платно и други подобни материали. Употребени с такава цел, те се наричат мулч. Мулчирането около такива растения, като рододендроните, е жизнена необходимост. Слоят мулч не позволява да се изпарява наличната в почвата влага и едновременно като гъба попива дъждовната вода. Установява се по-добре балансирана температура, тъй като покривният материал осигурява добра изолация. Мулчът от борова кора е много подходящ - разлага се бавно, обогатява почвата с ценен хумус. Освен това кората активизира полезната почвена фауна, която подкиселява почвата и обогатявайки я с органични вещества, я прави по-рохка. Това е немаловажно за корените на рододендроните, които се нуждаят от кисела почвена реакция и добра аерация.

Без мулч рододендроните се развиват зле. Слънчевите лъчи през деня нагряват почвата, но през нощта тя изстива твърде много и възникват големи температурни амплитуди. През деня изпарението от почвата е силно и ако тя е глинеста, се образува почвена кора. В немулчираната почва дейността на микроорганизмите е затруднена, въздухът прониква трудно, растежът на корените е затруднен и растенията изглеждат зле.

 Покритата почва не е за всички цветя

Комфортно ли е на растенията, ако почвата е покрита с мулч от кора? Зависи от това в какви условия те са свикнали да растат. Ако растенията са на сянка или полусянка, като правило, няма да имат нищо против мулчирането. Работата е там, че в природата те обитават места, където през есента листата опадат и покриват почвата. Затова можете да мулчирате без притеснения всички растящи на сянка или полусянка многогодишни растения, такива, като папрати и сенкоустойчиви треви. Рододендроните и другите, малко по-големи по размер дървесни видове растения също понасят добре покриването на почвата. Розите, обратното, обичат слънчевото местоположение и с нищо непокритата повърхност на почвата. Ако искате да покриете все пак с нещо почвата около розите, тогава използвайте компост, а не кора, но не го полагйте близо до основата на храста. По същия начин трябва да постъпвате и с декоративните многогодишни растения в цветните лехи и с много растения в алпинеумите.

 Погрижете се за алпинеума

През април трябва да обърнете особено внимание на алпинеумите. Тъй като всички растящи в него видове се намират в много стеснени жизнени условия, трябва да ограничавате растежа на агресивните треви, които се развиват прекалено активно и потискат своите съседи. На мястото на загиналите през зимата растения трябва да засадите нови. Слабо развиващите се ще е добре да подхраните с малко азотен тор в началото на растежа им. Обърнете внимание на онези, които предпочитат алкалната реакция на почвата, като еделвайса например, и при нужда варувайте. Необходимо е също да проверите дали камъните лежат плътно един до друг, дали снегът не е размил почвата и да подсипете със субстрат или пясък, ако това се е случило.

Малки съвети

 По изрязаните рози през април се развиват много растежни пъпки. Отстранете част от малките филизчета, предимно най-слабите, за да получите храст с красива корона.

 Засаждайте луковиците на гладиолите през целия април на етапи. Така ще се радвате на цветовете им по-дълго време.

 Устойчивите на студа едногодишни цветя, като невена, мака, нигелата, се засяват навън още в края на март и началото на април, веднага когато условията позволят да работите в градината. Семената ще покълнат бързо със стоплянето на времето. Благодарение на такива ранни посеви вие ще си освободите достатъчно време за работа в градината.

 Ако не искате пъстрата ви полянка, изградена във вид на мавританска морава, да се превърне в английска морава, през пролетта не внасяйте торове. В противен случай ще се ускори растежа на плевелните треви, които ще потиснат развитието на цветните растения.

СТАИ&БАЛКОНИ

 Приведете в ред саксийните си растения

Към резитбата на саксийните си растения трябва да пристъпите, когато те започнат да се развиват. В отопляемите помещения това време настъпва по-рано, а навън - по различно време през април, според метеорологичните условия за района.

Прореждане. При всички саксийни растения се изрязват напълно или се съкращават сухите клонки до здрава тъкан. След това с помощта на остри градински ножици от скелетните клонки се премахват страничните, които са прекалено близо разположени един до друг. Освен това при старите растения можете да почистите и скелетните клонки до основата им. Благодарение на това се освобождава място за нови филизи при такива силно разрастващи се саксийни растения, като бругмансията, цеструма или зокума. Те ще станат по-пищни и ще ви радват с цъфтежа си. Много саксийни растения се подрязват, докато короната не приеме кръгла форма. При зокума обаче има едно изключение: неговите клонки се съкращават частично, тъй като цветовете се образуват по върховете на миналогодишните клонки.

Радикална резитба. При саксийните растения, които образуват цветове само на новите клонки, през пролетта те трябва да се съкратят до две трети от дължината им. Така се постъпва с лагерстремията. Това се отнася и за короната на миниатюрните дръвчета, например картофеното дърво, лантаната. Благодарение на такава резитба те ще образуват много нови клонки, на които ще се появят цветни пъпки.

Как да се скрием от любопитните погледи

Който търси за своята тераса бързо растящи и лесни за отглеждане растения, които могат да ви защитят от любопитните погледи на съседите, може да си помисли за катерещи се едногодишни видове. Подобна роля могат да заемат пурпурната ипомея (Ipomoea purpurea), ипомея лобата (Ipomoea lobata), декоративният фасул (Phaseolus), тунбергия алата (Thunbergia alata). За да могат да се развият добре растенията през лятото, трябва да засеете тези видове в началото на април. Тъй като младите растения започват бързо да се вият, те се нуждаят от опора, например бамбукова пръчка. За да могат те да се развиват добре, трябва да прищипете върховете на филизите на височина 20-30 сантиметра.

 Да засеем като професионалисти

Ако засеете семената на цветните растения прекалено гъсто на едно място или ги посипете с прекалено много почва, те може и да не покълнат или разсадът да се развива прекалено зле. Ще избегнете грешки, ако се възползвате от следните съвети:

1.    Разстояние и дълбочина. Семената се разполагат на повърхността на почвата на еднакво разстояние едно от друго (за отглеждането на разсад използвайте само свежа почва, комбинирана с тор). Леко посипете семената с почва, като използвате сито. След това отгоре уплътнете. Ако семената са прекалено надълбоко, младите растения няма да имат достатъчно сили, за да пробият почвата. Според едрината на семената покривният пласт може да е 0 до 15 милиметра.

2.    Поливане. Ако поливате посева с лейка, тънкият слой почва, който покрива семената, ще се измие и те ще изплуват. Затова най-подходящо е почвата в сандъчето да се опръсква с пулверизатор. Не допускайте изсъхването на посева!

3.    Покритие. Ако използвате някакво покритие, под него ще образува топъл и влажен въздух - това е идеалния климат за покълване на семената. До поникването покритието може да бъде плътно и непрозрачно, но след това използвайте стъкло или прозрачна пластмаса (полиетиленово платно). Проветрявайте посева няколко пъти на ден, като повдигате покриващия го материал. Така ще ограничите развитието на причинителите на болестите по растенията.

Съвет: Най-подходящите съдове за производство на разсад са контейнери, чиято дълбочина съответства на дължината на корените. В такива контейнери корените се развиват правилно. Ако засеете едри семена в саксии, растенията ще образуват силни корени.

Мъхестите листа пазят от жега и суша

Сивият цвят се счита от много хора за скучен. Но растенията майсторски превръщат тази скромна окраска в неоспоримо преимущество.

Каланхое. Произхождащото от остров Мадагаскар бехарско каланхое (Kalanchoe beharensis) веднага ще ви впечатли с големите си сиви листа, покрити с мъх. Нито слънцето, нито горещината или сухият въздух не са страшни за този гигант, тъй като листата му изпаряват влагата много икономично. На това растение трябва да отделите някой далечен ъгъл в оранжерията, тъй като листата му се чупят дори и при леко докосване.

Бялото усойниче (Echium candicans) е родом от Канарските острови. То достига височина от 1 м и образува два пъти по-широк храст. През пролетта образува цветни свещи с дължина до 30 см. Листата на това растение са защитени от горещините със сиви власинки.

Юка. Очарователната сива юка рострата (Yucca rostrata) е съвършена по форма. Нейните сиви и много твърди листа образуват кръгла корона в горната част на изправеното стебло, което прилича на ствол на дърво. Растението почти не се нуждае от специални грижи. Колкото по-икономично го поливате, толкова по-добре.

Малки съвети

 Торовете с продължително действие не действат веднага, а чак след 2-3 седмици. Затова зимувалите на хладно саксийни растения трябва да се подхранят веднага със започването на новата им вегетация, като торът се разпилее по повърхността на субстрата. Така, когато корените започнат да се развиват, ще имат достатъчно количество хранителни вещества.

 Не бързайте да изнесете цъфналите лалета и нарцисите в контейнери и саксии на балкона. Привикналите към топлината растения не трябва да се излагат на хлад, дори и те да са студоустойчиви. За да не пострадат цветовете, внасяйте съдовете през нощта в стаята.

 За да цъфнат по-рано чувствителните на хлад гергини, лилиуми и кани, засадете още в началото на април в саксии със свежа почва. Разположете ги на светло място при температура 15-18 градуса и с появяването на първите листа постепенно увеличавайте поливането. През май може да изнесете тези саксии с развити растенията навън и да ги засадите на избраното им място.

ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА

 За да са ви ранни "ранните домати"

Не е достатъчно да сте избрали рано зреещ сорт. Трябва и рано да го засадите. Не прибързвайте обаче. Доматът е подчертано топлолюбиво растение, сланата може да го попари. При температура под 10 градуса не расте, така че засадите ли го рано през април, времето ще е само загубено.

Доматите се засаждат, когато температурата на почвата трайно се е затоплила до 11-12 градуса. Затова в дворната градина им се избира слънчево място, където това може най-бързо да стане. Имайте също предвид, че тежките глинести и преовлажнени почви по-трудно се затоплят. За предпочитане са по-леките и рохките. В тях топлината прониква по-дълбоко. Може да покриете реда, на който ще засаждате, предварително с полиетиленов тунел, за да ускорите затоплянето на почвата. Засаждайте в тих и топъл ден. Но тихият и топъл ден също може да е опасен, нежните растения от разсадната леха ще страдат, дори ще загинат на силното слънце. Затова не засаждайте в слънчеви дни сутрин и след обяд, а само в късния следобед. Облачно ли е времето, може и през целия ден. Ако прецените, че има възможност за образуване на слани, запазете тунела до преминаване на тази опасност.

 Вашата градина е подходяща за физалиса (снимка)

Като зеленчуков вид физалисът е почти непознат у нас. По-често са описвани видовете физалис, които се използват като декоративни растения. В други страни се отглежда за високото съдържание на захари, витамини (особено витамин С), минерални соли и пектин в плодовете. Те се консумират пресни или преработени в различни конфитюри, като добавка към ликьори и други напитки, на които придават много добър вкус и приятен аромат. Инициативни търговци внасят семена от различни сортове, утвърден е и нашият сорт Пловдив, така че любителите могат да опитат дали ще стане в тяхната градина. Впрочем няма защо да се съмняват - стават ли домати, значи няма да има проблеми и с физалиса.

Физалисът може да се отгледа чрез предварително произведен разсад или като семената се засеят направо на определеното му мястото в градината. За разсада семената се засяват към края на март, а направо в градина - през април, щом мине опасността от слани. Грижите се състоят в окопаване, поливане, подхранване при нужда. Цъфти и завързва до първите есенни слани, така че на едно растение има зрели и зелени плодове. Узряването им се познава по засъхването на чашката, която ги обвива. При беритбата тази чашка се премахва. Останат ли в нея, придобиват горчив вкус.

 Едри ще са тиквите само на обилно наторени почви (снимка)

Народът ни отдавна е забелязал как стават хубави тикви на плет. Това е защото там почвата се обогатява на органични вещества от гниещи растителни остатъци. Но да се отглеждат тикви само по плетища е невъзможно. Най-добре е на тях да им се отделя специално място в градината, което да се подготвя по подобаващ начин.

Най-важното условие за добрия резултат е обработката и торенето. Колкото по-дълбоко е обработена почвата и по-обилно наторена с органични торове (оборски тор или компост) през есента, толкова по-добре. Тиквата понася и торенето с пресен оборски тор. Според естественото плодородие на почвата 3-6 кг на квадратен метър ще са достатъчни. Добре е ако с есенната обработка и с обилно органично торене в почвата са попаднали по 10-15 г суперфосфат и калиев сулфат на квадратен метър. Сега, преди сеитбата, положително ще се отрази допълнителното торене с по 5 г суперфосфат и 10-12 г амониева селитра на толкова площ. Ако по някаква причина през есента мястото не е торено с органичен тор, за предпочитане ще е това да стане с пролетната обработка, отколкото да мине без него. Най-малкото, което може да се направи, е органичният тор да се внесе с оформянето на гнездата, в които се засяват семената. Тези гнезда трябва да се разположат на разстояние 3 на 2 м, за да има място растенията да се развият. Може в едно гнездо да се пуснат по няколко семки, но след като поникнат, да се оставят само по-две растения.

Захарна царевица в двора

Като хранителен продукт захарната царевица у нас става все по-популярна, но като градинско растение е малко позната. Любителският интерес към нея е напълно оправдан - притежава отлични вкусови качества и висока хранителност. Предлагат се и добри сортове - Легенд, Чаленджър, Ерика, Роялти.

Семената на захарната царевица се засяват, когато почвата на дълбочина 10 см се е затоплила до 10-12 градуса. Това става през април по различно време в различните райони на страната. Може да се засеят в гнезда по няколко или в редове. По отношение на разстоянията се спазват указанията за отделните сортове, но най-общо те са 70 см между редовете и 60 между гнездата в реда. В гнездата след поникването се оставят по 2-3 растения, а при редово засяване между растенията се оставя по 20-30 см разстояние.

Захарната царевица може да се отгледа и чрез предварително произведен разсад. За целта семената се засяват 3-4 седмици преди благоприятното време за сеитба на открито.

Грижите за захарната царевица като градинско растение се състоят в редовно окопаване и поливане. В началото, по време на първото окопаване, когато растения са развили 3-4 листа, подхранването с малко амониева селитра ще им се отрази добре.

Целината, която ще ви трябва наесен

Домакинството има винаги нужда от целина, но особено е чувствителна тя през есента, когато се приготвят различни туршии, в които влизат както кореноплодите, така и листата с дръжките. Затова и кореновидната целина е най-популярна у нас.

Ако искате да си я отгледате в дворната градина, трябва още в началото на април да засеете семената за отглеждане на разсад. За целта няма да ви е необходим парник. Можaе да оформите обикновена студена леха или да засеете семената в сандъче с добра торо-почвена смес. Подходяща е смеската от равни части органичен тор (компост), чимова почва и речен пясък или перлит. Много е важно семената да засеете в редове, за да получите здрави растения за разсаждане. Няма да сгрешите и ако ги засеете по едно-две в малки пластмасови саксийки. Ще осигурите дружното им поникване чрез редовни поливки. Семената на целината никнат бавно. Може да ускорите процеса, ако ги киснете предварително 1-2 денонощия във вода, като я сменяте през 8-10 часа.

 Малки съвети

 Какъвто и зеленчуков разсад да засаждате, засаждайте го в хладно време. Най-подходящи са часовете малко преди и след залеза на слънцето. Засадените сутрин растения полягат и често изгарят на сухата почвена повърхност. В облачни дни може да засаждате през целия ден.

 Поливайте всяко засадено зеленчуково растение задължително с малко вода, за да уплътните почвата към корените. Никога не използвайте студена вода. Тя трябва да е затоплена до температурата на почвата и дори малко повече. Това ще постигнете лесно, ако я налеете в съдове и я оставите на слънцето да я затопли.

 Ако сте си засели градински грах, вече трябва да го окопаете. Не го подхранвайте с азотен тор. С априлското затопляне на времето бактериите в корените му, усвояващи азота от въздуха, се активизират и грахът като бобово растение се възползва от това.

ПЛОДОВА ГРАДИНА

 С калем от желания сорт

Април е времето за присаждане на калем под кора. Този начин се използва за облагородяване и преоблагородяване на по-възрастни дръвчета. Стъблото или клоните, на които ще се присаждат калемите, трябва да са по-дебели - 3-5 сантиметра и не повече от 7. Сокодвижението трябва да е започнало, дръвчетата да са в период на цъфтеж и разлистване и кората им да се отделя лесно от дървесината. Калемите пък тъкмо напротив - да са в състояние на пълен покой, съхранявани до момента на хладно. Всичко останало е лесно и просто.

Първо прерязвате напречно ствола или стъблото на подложката. Отреза заглаждате с остро ножче. След това на кората правите надлъжен разрез, дълъг 3-6 сантиметра, колкото ще е дълъг и отрезът за присаждане на калема. Него пък приготвяте от съхраняваните леторасти. От един такъв летораст може да направите два и повече калема за присаждане с по две или повече пъпки. Срещу долна пъпка правите кос пререз, който да е 4-6 пъти по-дълъг от ширината на калема. Така той ще придобие формата на издължена елипса. Веднага след това го пъхвате в отреза на кората на подложката. Нея ще отделите с върха на ножчето или с повдигача, ако има специално монтиран повдигач. Калема придвижвате надолу, докато остане малка част от неговия отрез да стърчи като дъгичка над напречния пререз на подложката. Веднага след това привързвате и замазвате с овощарска замазка напречния пререз, пререза на калема над най-горната пъпка и цялата превръзка.

На една подложка може да поставите 2 и повече калема, ако дебелината й позволява това.

Старт - един чудесен бадем (снимка)

Той е един от признатите напоследък овощни сортове. Дело е на ст. н. с. Серафим Серафимов, Н. Лалев, М. Топчийски и И. Илиев.

Дървото се отличава със слаба сила на растеж, което прави сорта подходящ както за създаването на промишлени насаждения, така и отглеждането му като единични дръвчета в дворните градини.

Зелените плодове са големи, а узрелите се отличават с много слаба устойчивост на пропукване, което е от значение за по-нататъшната им преработка.

Ядката е голяма, дебела, тясно елипсовидна, светлокафява на цвят, с приятен вкус.

Много ценно качество на новия сорт е, че цъфтежът му настъпва късно, към 15-20 април, което е известна гаранция срещу измръзвания. Цветовете са едри, розово-бели, което пък е в полза за декоративните качества на сорта, отглеждан в дворната градина. Родовитостта му е много добра. От дръвчета на четиригодишна възраст се получават по над 4 кг плодове. При изпитанията е показал среден добив 136 кг от декар при потенциал за 240 килограма. Ценни стопански качества на сорта са добрата устойчивост на зимни студове и високата му сухоустойчивост.

Нарът - това е вкус, здраве и красота (снимка)

Макар да се оглежда доста ограничено у нас като единични растения в дворовете, той е добре познат на българина с вкусните зърна, които изпълват плодовете. Малцина обаче се замислят и че те са много ценен източник на органични киселини, витамини, пектин и други полезни и лековити съставки. Сокът е много добро отморяващо средство, полезен е при лечението на атеросклероза, хемофилия, скорбут и др. Отвара от плодовата кора народната медицина използва успешно отдавна за лечение на стомашни заболявания. Растението образува много издънки и се оформя като храст с прекрасни декоративни качества. Най-високи декоративни достойнства обаче му придават едрите червени цветове. Те са два вида. Едните са по-едри, цъфтят по-рано - към края на май и началото на юни, и понеже имат нормално развит плодник, дават плодове. Другите са малко по-дребни, плодникът им не е развит, не дават плодове, но с продължаващия около два месеца цъфтеж се ценят високо от декоративно гледище.

Нарът се отглежда у нас в дворовете в района на Сандански и Петрич, по Южното Черноморие, из Пловдивско, Старозагорско, Кърджалийско. Любителите се радват както на плодовете му, така и на украсните му качества. Ограниченото разпространение на този овощно-декоративен вид се дължи на това, че е много топлолюбив. Растенията издържат краткотрайни застудявания до минус 15 градуса. При минус 18-20 градуса може да измръзне цялата надземна част. За да дава висококачествени плодове, са му нужни продължително време високи (28-30 градуса) летни температури. Любителите в Северна България и други относително по-хладни райони биха могли да го отглеждат, като вземат през зимата предпазни мерки срещу измръзване. Заслужава си да се опита, още повече, че нарът притежава способността бързо да се възстановява след измръзване.

Искате ли да берете едри сочни ягоди?

Не ще и питане. Но за да берете, трябва да положите все пак някакви грижи. Първата е да де почистите вашето насаждение от стари изсъхнали листа, клонки и друго каквото е попаднало случайно там. При това почистване обърнете внимание дали има изтеглени на повърхността корени. Ако има, трябва незабавно да ги покриете с пръст. Това ще направите успоредно с неотменната обработка на почвата. Имайте предвид, че ягодата развива плитко кореновата си система - на 5-6 см близо до растенията и на 10-12 см дълбочина по-встрани, на около 20 см от тях. Затова почвата трябва да се обработва плитко, на 3-4 см и само в междуредията (ако отглеждате ягодите на редове) до около десетина сантиметра.

Много полезно е пролетното подхранване на ягодите. Ако след беритбата миналата година сте полагали подобаващи грижи и сте внасяли нормалните за този период дози торове, сега непосредствено преди окопаването разхвърляйте по около 10 г на квадратен метър амониева селитра. Пропуснали ли сте да им дадете порцията фосфор и калий през лятото на миналата година, сега трябва да направите това - по около 30-40 г суперфосфат и по 10-15 г калиев сулфат на квадратен метър. Още по-добре ще ако смесите тези торове с 5-10 пъти по-голямо количество напълно прегорял оборски тор или компост.

Ако април се окаже сух, няма да е излишна и една поливка. Нейното значение става още по-важно, щом сте подхранвали с минерални торове.

Малки съвети

 Ако засаждате малини, веднага след засаждането изрежете стъблата им на 10-15 см височина. Много грешат онези, които в желанието си да берат още първата година плодове не правят това. Така растенията само се изтощават и бързо загиват. През първата година трябва да развият само листна маса и съответстваща на нея коренова система.

 Обилната предцъфтежна поливка на плододаващите дръвчета се отразява много добре на развитието им и плододаването. Смята се също, че тя повишава устойчивостта им към повратни застудявания.

 Съобразете подхранването на ябълковите дръвчета със склонността им да раждат през година (т. нар. алтернативно плододаване). Когато прецените, че няма да има плодове или по-точно ще са много малко, подхранвайте преди цъфтежа. Ако се очаква обилен завръз, подхранвайте след цъфтежа. Ориентир ще ви е раждането на плодове през миналата година.

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

 Бялата зелева пеперуда е опасна в дворните градини

Макар да я наричат зелева, тя напада не само зелето, но и всички други растения от неговото семейство - кръстоцветните. Ще видите пораженията от нея по репички, репи, синап. Храни се също и с листата на латинките, гладиолите и други цветя.

Бялата зелева пеперуда (Pieris brassicae) развива 2-4 поколонения годишно. Зимува като какавида по стрехи, корнизи, огради, плетове, по клоните на овощни и декоративни дървета и храсти. Това обяснява по-чувствителното й присъствие в дворните градини. В полските зеленчукови градини се среща по-рядко. Женските пеперуди снасят яйцата си на купчинки по долната страна на листата на кръстоцветните растения и предимно на зелето. Младите гъсеници живеят известно време заедно и нагризват листата отдолу. След като отраснат, се разпръсват и гризат целите листа, като оставят само дебелите жилки.

Гъсениците имат жлези, които отделят отровен секрет. По кожата на човека той причинява обриви.

Борбата с този неприятел трябва да се води предимно с физически и агротехнически средства. Макар че пеперудата се появява през май, борбата започва по-отрано. Трябва да се почистват местата, където зимува. Унищожаването на плевелната растителност също допринася много за намаляване на нейната численост. Добрите грижи (окопаване, подхранване и др.) за засадените или засети зелеви култури повишават устойчивостта на неприятеля. Когато се забележат гъсеници, нападнатите листа може физически да се премахват, но задължително това да става с ръкавици. Събраните гъсеници не бива да се дават на домашните птици да ги изкълват. От секрета, който причинява обриви по кожата на човека, патиците и гъските умират. При случай на нужда се пръска с препарата дипел 2Х.

Срещу мъхнатия бръмбар пръскането е почти невъзможно

 Той се храни с цветовете на много растения, предимно овощни видове - ягоди, череши, ябълки, круши, кайсии, праскови и т. н. Не прощава на зелето и другите кръстоцветни растения, може да се види как унищожава ресата на лозата, цветовете на лалетата, гладиолите, розите и други украсни видове.

Мъхнатият бръмбър (Epicometis hirta) развива едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо в почвата. Той има слабо удължено тяло с очертания, долижаващи се до правоъгълната форма. На дължина достига до 10 ммилиметра. Покрито е с жълти космици, откъдето идва и името му. При раздразване отдела жълта течност със силна неприятна миризма. Със затоплянето на времето се активизира и се храни с цветовете на глухарчето, на върби, тополи, трънкосливи и други рано цъфтящи растения. Започнат ли да цъфтят овошките, прехвърля се на тях. Това е и периодът на най-масовото му появяване. Храни се с нежните тичинки и плодници на цветовете и така ги унищожава, без да успеят да образуват завръз. Нагризва също венчеллистчетата и младите зелени листа, а на черешите, сливите и прасковите напада и завръзите.

Борбата срещу този неприятел не е лесна. Трудността идва от там, че се налага да се пръска по време на цъфтежа, а това е опасно за пчелите и другите полезни насокеми. Добри резултати се получават, когато се пръска във фаза цветен бутон и летежът на полезните насекоми в овощната градина не е активен. По-важни са някои агротехнически мерки и преди всичко дълбоката обработка на почвата през есента. По време на цъфтежа може да се стръскват клоните и падащите бръмбари да се събират върху брезент или платно от друг подходящ материал.

Вишневият хоботник вреди и на много други плодни дръвчета

Има го навсякъде из страната и понякога нанася сериозни щети. Напада предимно вишната и черешата, но от него може да пострадат сливите, кайсиите, прасковите, ябълките, че и някои други плоди дръвчета.

Вишневият хоботник (Rhynchites auratus) развива едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо, ларва или какавида в землиста камерка в почвата. Напролет започва са се храни с пъпките и цветовете, а след това и с младите листа. Женската прогризва кожицата на завръзите и достига до костилката, където втиква с хоботчето си по едно яйце. След това покрива отвора с огризки и други вещества. Това покритие се забелязва като гугличка върху плода. Яйцеснасянето продължава 3-4 седмици и през това време една женска снася по около 100 яйца. Излюплите се ларви не се хранят с месестата част на плода, а навлизат във все още меката костилка и изяждат ядката.

Борбата с този неприятел включва преди всичко агротехнически мерки. От много голямо значение е дълбоката есенна обработка на почвата, с която се унищожават и подлагат на измръзване зимуващите форми на неприятеля. Много е полезно залагането на ловни пояси през пролетта около стъблата на дръвчетата с цел да се предотврати преминаването на бръмбарите към короните. Пръскането с химични препарати, ако се налага, се извършва през пролетта срещу възрастното насекомо преди яйцеснасянето, т. е. малко след цъфтежа.