Достатъчно е да заобиколите цветната леха с бордюр или ниска ограда и тя веднага се превръща в градинка. Бордюрът може да огради цветна композиция, да се разположи като пръстен около дървета, да отдели пътеката от тревната площ. Ползата от него е двойна. От една страна изпълнява чисто декоративна функция, а от друга, слага граница между градинската пътека и цветната леха, укрепва краищата на настилката, не позволява върху нея да се изсипва пръст и тревата да се разпростре по пътеката. Бордюрът може да е висок или нисък, направен от дърво или камък, но във всички случаи трябва да е в хармония с настилката на пътеката. Той може да се направи едновременно с насипването на подложния чакъл, основа на градинската пътека, или заедно с оформянето на лехата.
Историята на бордюра е дълга. Ако решите да си правите и вие бордюр, може да се вдъхновите от акуратните дизайнерски решения както на италианските градини, така и на българските възрожденски дворове. Бордюрът може да се изработи от камъни, тухли, метал, дърво или глина, може и от живи растения.
Строгият каменен ред (снимка)
Ако пътеката е настлана с каменни плочи, чакъл или пясък, подходящи са бордюрите от камък. Правилните каменни блокчета, частично вкопани в земята, ще ограничат градинските лехи. Те създават впечатление за строг ред, характерен за градините „ала Италия". Добре е каменните блокчета да са споени с цимент. Това ще заздрави конструкцията и няма да позволи на блокчетата да се разместват. Дъното на канавката, в която се полагат камъните, трябва да е по-ниско от нивото на градинската пътека и околната повърхнина.
Според законите на природата
Ако искате да придадете естествена природна красота на бордюрите, използвайте камъни с различна форма - рязани, цепени, дялани или с естествена неправилна форма. Наредете ги един до друг в плитка траншея върху легло от пръст, без да ги свързвате с цимент (поставени на сухо върху земята). С тях може да заобиколите кръгли или правоъгълни лехи.
- Най-лесно е, ако едновременно направите лехите, бордюрите и пътеките.
- Означете границите на лехата с колчета и канап, като си помагате с триъгълник с прав ъгъл (ако искате леха с правилни очертания). Прецизното очертаване на формите на лехите и на пътеките между тях е най-важното при подготовката. Бъдете точни и тогава ще имате желания добър резултат.
- Снабдете се предварително с материалите за бордюрите - каменни блокчета, цимент, дървени траверси, тухли, ивици тревни туфи. За да се ориентирате какво количество ще ви трябва, измерете дължината на бордюрите.
- На точните места - на границата между пътеката и лехата, изкопайте леко терена, за да вкопаете частично блокчетата.
- Добре е да обработите предварително тези участъци, като махнете тревите и плевелите. Изчистете още веднъж терена за отделящите пътеки и ги подравнете. След като сте поставили ограждащите блокчета, нахвърляйте чакъл върху очертаните пътеки.
- Разкопайте пръстта във вътрешността на лехите и добавете богат угнил тор. Вече сте готови да насадите растенията или да засеете семената.
Като в стар селски двор (снимка)
За да придадете атмосферата на старинна селска къща, направете бордюр от загладени речни камъни. Големи овални камъни може да съберете директно от близката река или да закупите от магазините. За да изпъкне красотата им, наредете ги по най-прост начин - един до друг или един върху друг като ниска стена. Тъй като формата им е неправилна и те не прилягат плътно един до друг, добре е да ги циментирате. Ако върху такъв бордюр плъзне бръшлян или се покрие с мъх, който да го "патинира" в зелено, градината ще придобие романтичен дух.
Как се прави?
- За стеничка от големи камъни изкопайте изкоп по мярка, дълбок няколко сантиметра.
- Покрийте дъното на изкопа с ивица цимент (при нестабилни почви може да поставите и легло от пясък) и разположете първия ред камъни.
- Продължавайте с другите камъни, като ги залепвате с цимент един към друг.
Идеи от възрожденските градини
Ако искате градината ви да придобие задушевността на възрожденските дворове, направете си бордюр от растения. Най-използван през Възраждането е чемширът. И днес има запазени великолепни дворове в Карлово, Сопот, Копривщица. Зеленият мини плет от чимшир обрамчва лехите с цветя или настланите с плочки пътеки. Той може да огради лехи с правилни форми или криволинейни - с произволни очертания. Предимството на този начин на ограждане е, че дори и през зимата, когато градината е гола, зеленият бордюр ще ви очарова.
Чимширът е лесно за отглеждане растение, което не изисква специални грижи и издържа на почти всички неблагоприятни природни условия. Недостатъкът му е, че има бавен растеж и изисква време за да се сгъсти. За да радва окото, живият бордюр се нуждае от поддържане - редовно подрязване и оформяне, за да придобие нужния вид. Зеленият бордюр може да е оформен като паралелепипедно блокче или да е със заоблени краища. Добре е също да изберете чимшир от нискостъблен сорт. Ако предпочитате по-бързо растящ бордюр, съветваме ви да засадите друг вид вечнозелен декоративен храст - Lonicera nitida (Лоницера нитида или Нокът), който се сади по-нагъсто и достига височина до 1 метър. Пътеките между оградените с чимшир лехи освен с камък, може да настелете с пясък или дребен чакъл.
Как се прави?
- Мястото на градината с лехи, оградени с чимшир, е в предната част на двора. И тук първо очертавате формата на лехата с прецизност, като използвате колчета, канап и прав ъгъл. Това става едновременно с почистването, разкопаването и подготовката на терена.
- По периметъра на лехите изкопавате плитък изкоп. Неговите размери зависят от големината на корените на чимширите, които ще засаждате. Би трябвало да са достатъчни 30 см дълбочина и 15-20 см ширина (зависи още колко гъст искате да бъде вашият жив бордюр).
- Върху дъното на изкопа разположете младите чимшири най-малко на разстояние 30 см.
- Височината на бордюра от чимшир зависи от големината на оградената площ. Ако тя не е много голяма, чимширът трябва да е висок от 30 до 60 сантиметра максимум, за да не закрие напълно цветната леха.
Средиземноморската класика - тухлите
Използването на тухли в домашните градини не е типично за нашата страна. Такива примери има обаче много в средиземноморските райони. Тухлите, вкопани под ъгъл спрямо терена, са просто решение, лесно за изпълнение и екзотично като резултат. За бордюра, който ще правим в градинката на селската къща, е по-добре да използваме стари тухли. Така хем ще се освободите от ненужния ви строителен материал, хем ще внесете ретро атмосфера в градината. Ако нямате, все ще намерите начин да се снабдите от рушащи се постройки Потъмнели от времето и покрити с мъх тухлите ще са автентични и естествени, а не имитация. За да се запазят дълго време здрави, използвайте качествени печени тухли, а не кирпич. Кирпичът е нетраен и за един сезон ще се превърне в купчина кал, която ще се чудите как да изхвърлите от градината.
Тухленият бордюр има само ограждаща роля и не е предназначен да поема тежести. Освен под ъгъл (зъборез) старите тухли могат да се иззидат и като декоративна стеничка или ниска оградка. Можете спокойно да ги редите в един ред, легнали върху тясната страна с размери 6 на 25 сантиметра, или по-декоративно - като решетеста ограда. В този случай те лягат върху широката си страна.
Как се прави?
- Изкопайте канавка. Размерите й ще зависят от начина на редене на тухлите. Ако ги редите по тясната страна достатъчно е дълбочина 5-8 сантиметра и широчина около 10 сантиметра. Ако лягат върху широката си страна, съобразете се с нейния размер - 12 на 25 сантиметра.
- Подгответе гъсто циментово мляко, като разбъркате циментов прах с вода. Намокрете тухлите, за да подпомогнете залепването им.
- Разстелете цимента на дъното на канавката и започнете да поставяте една по една тухлите. Върху първия ред тухли поставете отново цимент и подредете втори ред, като размествате тухлите една спрямо друга (това е т.нар. превръзка, която придава здравина на зидчето). Не забравяте да поставяте цимент и странично между тухлите. Тухлената стеничка издигнете на не повече от 30-40 сантиметра.
Готови за най-лесното - направи си сам
Ако не искате да полагате и най-малкото усилие, съществуват готови бордюри, които се продават на модули и се съединяват. Те са под формата на оградки и решетки с височина около 20 сантиметра и дължина 2,5 метра (някои се предлагат на рула). Същата работа ще свършат декоративни цветарници (сандъчета), пластмасови имитации на скали, пънчета и др. Има и бордюри от теракота - оформени релефно с различни размери. Ако използвате бордюри тип ограда, лехите и цветните градинки трябва да са разположени по-високо от градинската пътека.
При направата на бордюр може да прибегнете и до по-нетрадиционни начини, като използвате фантазията си. Романтична нотка ще внесат големи глинени вази с различна форма, в които са насадени цветя. Биха могли да бъдат и по-големи съдове от глина или цимент, колонки, куполи, подпорки, кубчета, скулпторки Всичко зависи от вашата творческа фантазия и от вашия стил.
Куче в градината
Изпочупени храсти, отъпкани и кални пътеки в тревата, изровени ями на поляната, прегазени цветни лехи... Ако всичко това ви звучи познато, значи, че във вашия дом живее куче! И, разбира се , както и всички други членове на вашето семейство, и този всеобщ любимец обича да се разхожда в градината!
Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12 градуса.
Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12 градуса.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите