Начало › Растения › Любимци › › Племето на зюмбюлите

Племето на зюмбюлите

21.03.2015 | Коментари (0)

 

В го­ля­мо­то се­мейс­т­во кре­мо­ви има не­пов­то­ри­мо кра­си­ви рас­те­ния. Ед­ни от най-ори­ги­нал­ни­те са от "пле­ме­то" на зюм­бю­ли­те, ко­и­то имат ху­бав аро­мат и ек­зо­тични цве­то­ве.

Тра­ди­ци­он­ният аро­ма­тен зюм­бюл е при­ну­ден да цъф­ти ра­но, но не­го­ви­те съб­ра­тя, в по го­ля­ма­та си част от Сре­ди­зем­но­мо­ри­е­то, по­каз­ват пре­лес­ти­те си по раз­лично вре­ме. През су­хия ле­тен се­зон лу­ко­ви­ца­та е един­с­т­ве­на­та сле­да от рас­те­ни­е­то. Тя съ­дър­жа всичко не­об­хо­ди­мо за под­дър­жа­не на жиз­не­ния ци­къл, кой­то за­почва през есен­та, ко­га­то се за­саж­да. Пе­ри­о­дът на цъф­те­жа (меж­ду фев­ру­а­ри и май, спо­ред ви­да) е ос­но­вен, но зим­но­то цъф­те­не съ­що е прек­рас­но. То при­да­ва неж­на нот­ка по бор­дю­ра на сан­дъчета­та. Мал­ко взис­ка­тел­ни, зюм­бю­ли­те не се чув­с­т­ват доб­ре при вся­как­ви ус­ло­вия. За да се нас­лаж­да­ва­те на цъф­те­жа им вся­ка го­ди­на, тряб­ва да оси­гу­ри­те на вся­ко рас­те­ние раз­лични ус­ло­вия - слън­це или сян­ка, влаж­на или су­ха почва, рох­ка­ва или теж­ка - спо­ред изис­к­ва­ни­ята.

(снимка)

Ди­ви­ят зюм­бюл се раз­м­но­жа­ва бър­зо и об­ра­зу­ва ве­ли­ко­ле­пен син­кав ки­лим в сре­да­та на ап­рил

  (снимка)

Зюм­бю­ли­те са ха­рес­ва­ни мно­го за­ра­ди своя аро­мат, но и  за­ра­ди цве­то­ве­те си - ро­зо­во ("Jan Bos"),  пур­пур­но - почти чер­но ("Woodstock"), жъл­то ("City of Harlem"). Из­бе­ре­те лу­ко­ви­ци­те през есен­та и ще се рад­ва­те на ори­ги­нал­ни­те цве­то­ве в ранна пролет

  (снимка)

Не­о­бик­но­ве­на­та прис­тав­ка ка­то щрък­на­ли ко­си на мус­ка­ри­то е фри­зи­ра­на с пе­ру­ка от тън­ки­те стръ­ко­ве ви­о­ле­то­ви цве­тове

  (снимка)

Де­ли­кат­ни­те ра­йе­та на ле­у­ко­ко­ри­не­то са ка­то за­па­зе­на мар­ка на сре­ди­зем­но­мор­с­кия кли­мат. Лу­ко­вички­те на то­ва цве­те про­из­хож­дат от Чили и са чув­с­т­ви­тел­ни към сту­да

  (снимка)

"Па­го­да" - то­ва име с раз­но­об­раз­ни значения опис­ва твър­де точно разчупе­на­та фор­ма на съц­ве­ти­е­то на то­зи ерит­ро­ни­ум - жъл­то ка­то ся­ра, вър­ху бляс­ка­ви­те лис­тен­ца, нап­ръс­ка­ни с тъм­ни пет­на

 Си­ня сим­фо­ния със синчец и ог­не­ни ек­зо­тични нот­ки

 С аро­мат­ни­те си кам­бан­ки в не­под­ра­жа­е­мо си­ньо, про­лет­ни -  да не ка­жем под­ра­ни­ли, ня­кои видо­ве синчец се смя­тат за ми­ни­а­тюр­ни ко­пия на зюм­бю­ла в сак­сия. То­зи тер­мин включва из­вес­тен брой ви­до­ве, ко­и­то ид­ват от Ис­па­ния и пред­почитат сян­ка­та пред свет­ли­на­та - об­рат­но­то на ис­тин­с­ки­те зюм­бю­ли (Hyacinthoides), ха­рак­тер­ни за из­точно­то Сре­ди­зем­но­мо­рие. Име­на­та им са най-раз­лични (Endymion, Hyacinthoides, Scilla nutans, S.hispanica.), а всъщ­ност мно­го си при­личат.

За да се об­ра­зу­ва ки­лим, из­бе­ре­те све­жо мяс­то, ле­ко за­сенчено - къ­де­то слън­це­то е сла­бо и зе­мя­та е бо­га­та. За­са­де­те на мал­ка дъл­бочина 10 до 20 лу­ко­вички на раз­с­то­я­ние  ня­кол­ко сан­ти­мет­ра ед­на от дру­га. Ко­га­то план­та­ци­я­та ви се раз­вие, мо­же­те да по­мог­не­те за раз­м­но­жа­ва­не­то й, ка­то за­са­ди­те на след­ва­ща­та есен още лу­ко­вички на праз­ни­те мес­та. Из­пол­з­вай­те раз­лични ви­до­ве с дреб­ни лу­ко­ви­ци. Пуш­ки­ни­и­те имат фор­ма, мно­го по­доб­на на та­зи на храс­то­вия зюм­бюл, но се адап­ти­рат по-доб­ре на слън­це, при вся­как­ва почва. Синчецът с прек­рас­ни­те си си­ни кам­бан­ки е осо­бе­но ори­ги­на­лен и кра­сив в го­ля­ма гру­па.

(снимка)

Синчецът е мно­го из­д­ръж­лив на су­ша, цъф­ти през про­лет­та на слън­це или на ша­ре­на сян­ка в ре­ги­о­ни­те с мно­го то­пъл кли­мат. Лис­та­та му на ивички изчез­ват през ля­то­то. Има за­щи­та сре­щу сту­да

  (снимка)

Лахена­ли­я­та е най-опи­то­ме­на­та. Лу­ко­вички­те тряб­ва да се по­са­дят кол­ко­то мо­же по-ра­но през есен­та, а сан­дъчета­та да ос­та­нат за­щи­те­ни от дъж­да до цъф­те­жа през зи­ма­та

  (снимка)

Пуш­ки­ни­я­та, по­доб­но на синчеца, има бе­ли или бле­доси­ни цве­то­ве, око­ло 15см на ви­сочина. Ха­рес­ва слън­це­то, но мо­же да жи­вее и на ша­ре­на сян­ка

 Все­ки се адап­ти­ра спо­ред своята при­ро­да­

 Всички­те мал­ки и си­ни, мус­ка­ри­те при­личат на ед­но­род­на ма­са, мал­ко или мно­го раз­ля­та, в за­ви­си­мост от то­ва да­ли са кул­ти­ви­ра­ни в сак­сия, ка­то бор­дюр или на мо­ра­ва. Кул­ти­ви­ра­ни­те ви­до­ве са ус­тойчиви на сту­да, а сре­ди­зем­но­мор­с­ки­те имат зи­мен ци­къл, ха­рак­те­рен са­мо за тях - дъл­ги­те лис­та пра­вят мал­ки ту­фи през зи­ма­та, раз­цъф­ват ра­но през про­лет­та и из­съх­ват на­е­сен, за да се под­гот­вят от­но­во за цъф­теж. Има за­бе­ле­жи­тел­ни се­лек­ции на мус­ка­ри - по-ви­со­ки, с по-ин­тен­зив­ни цве­то­ве, двой­ни съц­ве­тия. Но сред най-ха­рес­ва­ни­те са двуц­вет­ни­те фор­ми.

Ка­маси­и­те съ­що са осо­бе­но впечат­ля­ва­щи с дъл­ги­те си лис­та (дос­ти­гат 1м), ко­и­то де­ко­ри­рат иви­ца­та зе­мя око­ло ле­ха­та през ап­рил, пре­ди да са се раз­гър­на­ли по-кла­сичес­ки­те мно­го­го­диш­ни ви­до­ве ка­то ра­ли­ца­та и кам­бан­ки­те. Тех­ни­те фи­ни, но мал­ко обе­мис­ти лис­та изчез­ват в течение на се­зо­на. Те­зи рас­те­ния от Се­вер­на Аме­ри­ка се адап­ти­рат доб­ре в на­шия кли­мат. Най-кул­ти­ви­ра­ни­ят вид е Camassia leichtinii със си­ни или бе­ли цве­то­ве.

(снимка)

Ка­ма­си­я­та все по­вече се тър­си за де­ко­ри­ра­не на про­лет­на­та гра­ди­на. Лу­ко­ви­ца­та й по­на­ся вся­ка­къв тип почва

(снимка)

Двуц­вет­ни­те гроз­до­ве на то­зи вид мус­ка­ри са най-кра­си­ви през ап­рил-май 

(снимка)

Мускарите се комбинират прекрасно с жълтите нарциси в градината

 10 въп­ро­са за бра­товчеди­те на зюм­бю­ли­те

(снимка)

 1. Мо­жем ли да им по­мог­нем да се адап­ти­рат?

 Тряб­ва да пред­ло­жим на рас­те­ни­я­та оп­ти­мал­ни ус­ло­вия за раз­ви­ти­е­то им - рох­ка­ва почва и дос­та­тъчно прос­т­ран­с­т­во. След ка­то се на­ме­ри най-доб­ро­то мяс­то за рас­те­ни­е­то, как­то е с то­зи храс­тов зюм­бюл, той мо­же да се раз­ви­ва бър­зо. Щом е доб­ре за­са­ден, мо­же да се нап­ра­ви раз­де­ля­не след про­лет­ния цъф­теж и да се про­це­ди­ра по съ­щия начин ка­то с дру­ги­те мно­го­го­диш­ни рас­те­ния.

 2. С как­ви дру­ги рас­те­ния мо­гат да се ком­би­ни­рат?

Тър­се­те бли­зост­та на трай­ни­те пъл­зя­щи рас­те­ния  и на зим­но цъф­тя­щи­те  - ку­ку­ряк, те­ме­ну­га, иг­ли­ка, ери­ка, за да им пра­вят ком­па­ния при цъф­те­не­то в края на зи­ма­та.  Мал­ки­те лу­ко­вични рас­те­ния се съчета­ват доб­ре с пур­пур­ни­те пъп­ки на бо­жу­ра или с мла­ди­те жит­ни рас­те­ния, без да са при­тис­на­ти.

 3. Съчета­ват ли се лу­ко­вични­те рас­те­ния по­меж­ду си?

Ос­нов­но пра­ви­ло е да се син­х­ро­ни­зи­ра доб­ре по­ник­ва­не­то. Мо­же да се съчета­ят ед­нов­ре­мен­но цъф­тя­щи - зюм­бюл, синчец, нар­цис и мус­ка­ри, и да се за­са­дят ед­но до дру­го. Ко­га­то ре­ши­те да ком­би­ни­ра­те синчец и ла­ле­та, в та­къв случай тряб­ва да се за­са­дят в раз­лични сло­е­ве един вър­ху друг. Пос­та­ве­те по-мал­ки­те лу­ко­вички по-бли­зо до по­вър­х­ност­та, а по-го­ле­ми­те - по-дъл­бо­ко.

 4. Мо­же ли да из­пък­нат ми­ни­а­тюр­ни­те?

По-ран­ни­те ви­до­ве са по-лес­ни за от­г­леж­да­не в сак­сия. Тъ­нък слой пя­сък или друг не­ут­ра­лен ма­те­ри­ал (ка­то об­вив­ка), пос­та­вя ак­цен­та на цве­то­ве­те. Ог­ра­ничава пос­ле­ди­ци­те от дъж­да вър­ху цве­тя­та, а раз­п­ръс­нат из гра­ди­на­та, той пред­паз­ва от сту­да. В мо­мен­та на цъф­те­жа или мал­ко след то­ва ле­ко раз­ро­ве­те почва­та, за да по­мог­не­те на лу­ко­вички­те да се адап­ти­рат. В съ­що­то вре­ме мо­же да сло­жи­те ед­на щип­ка тор, но не е за­дъл­жи­тел­но.

 5. Как да ги за­са­дим на мо­ра­ва­та?

(снимка)

За­саж­да­не­то на мо­ра­ва не за­ся­га ви­до­ве, ко­и­то са по-нис­ки от 20 см, те са по-под­хо­дя­щи за сак­сий­но от­г­леж­да­не. Ако се от­на­ся до ви­до­ве, ко­и­то бър­зо се раз­ви­ват (ка­то зюм­бю­ла), лу­ко­ви­ци­те се раз­де­лят  и се за­саж­дат по­от­дел­но с по­мощ­та на ши­ло. За по-мал­ки­те ви­до­ве - синчец или мус­ка­ри, от­ре­же­те парче от мо­ра­ва­та и пос­та­ве­те пласт лу­ко­вички на под­хо­дя­ща дъл­бочина. Пок­рий­те с пласт почва и при­тис­не­те от­но­во ка­ре­то от­го­ре, до­ка­то се при­ле­пи плът­но.

 6. По как­во да поз­на­ем здра­ви­те лу­ко­ви­ци?

(снимка)

Раз­ме­рът на лу­ко­ви­ца­та за­ви­си от сор­та. Не се учуд­вай­те, ако не са ед­нак­ви. От дру­га стра­на, ед­на здра­ва лу­ко­ви­ца тряб­ва да бъ­де пъл­на, зак­ръг­ле­на и твър­да на пи­па­не. При всички кре­мо­ви лу­ко­ви­ца­та е с кла­сичес­ка­та фор­ма на лук, с раз­личен цвят в за­ви­си­мост от ви­да - бя­ла е при пуш­ки­ни­я­та, си­ва, почти чер­на е на си­бир­с­кия синчец.

 7.Мно­го­го­диш­ни ли са или лу­ко­вични?

Ед­но лу­ко­вично рас­те­ние, по­са­де­но пра­вил­но, мо­же да се дър­жи ка­то мно­го­го­диш­но, да се раз­ви­ва пос­то­ян­но и да ни на­ка­ра да заб­ра­вим, че ед­на лу­ко­вичка се крие в зе­мя­та, но съ­що мо­же да за­почне да рег­ре­си­ра, ако лят­на­та почив­ка не е дос­та­тъчно го­ля­ма.

 8. Как да под­гот­вим ху­ба­ва сак­сия?

(снимка)

1. Тряб­ва да се из­бе­ре ед­на ми­нисак­сия, пъл­на с 5-10 мал­ки лу­ко­ви­ци, или ед­на сак­сия, дос­та­тъчно удоб­на да се спра­ви с ед­на зад­руж­на ко­ло­ния. Из­пол­з­вай­те пряс­на  и ле­ка пръст, ако се на­ла­га, сре­же­те тор­фа.

2. Гли­не­ни­те топчета на по­вър­х­ност­та иг­ра­ят ро­ля­та на за­вив­ка. Сак­си­и­те се сла­гат до сте­на, ко­я­то е на зак­ри­то през зи­ма­та и из­ло­же­на на те­ра­са­та или дру­го стра­те­ги-чес­ко мяс­то пре­ди нача-ло­то на цъф­те­жа.

 9. Как­ви са вра­го­ве­те на лу­ко­ви­ци­те?

Ряд­ко се случва лис­та­та или цве­то­ве­те  да бъ­дат на­пад­на­ти  от па­ра­зи­ти или на­се­ко­ми. Уяз­ви­ма е по­вече са­ма­та лу­ко­ви­ца. При ку­пу­ва­не­то се уве­ре­те без ни­как­во съм­не­ние, че по рас­те­ни­е­то ня­ма сле­ди от ви­рус­на бо­лест или от дей­ност­та на па­ра­зи­ти. Ов­лаж­ня­ва­не­то е ви­на­ги при­тес­ни­тел­но. Ко­га­то пре­ми­не су­хия се­зон на почив­ка, се на­ла­га да се сле­ди за влаж­ност­та на мяс­то­то на съх­ра­не­ние.

 10. Къ­де да на­ме­рим но­ви раз­но­вид­нос­ти?

Хо­лан­дия си ос­та­ва стра­на­та на лу­ко­вични­те рас­те­ния, бла­го­да­ре­ние на под­хо­дя­ща­та си почва про­из­веж­да ог­ром­на про­дук­ция от тях. През есен­та де­сет­ки хи­ля­ди лу­ко­ви­ци тръг­ват към пот­ре­би­те­ли­те в це­лия свят. На­ша­та стра­на не пра­ви из­к­лючение и тук мо­гат да се на­ме­рят всички ви­до­ве, ко­и­то се про­из­веж­дат в Ни­дер­лан­дия.

21.03.2015, Христина ИЛИЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.