Норвегия - страна на фиордите и викингите. Сурова страна с неподправена естествена красота. Там откриваме и един от най-забележителните паркове в Европа - паркът Норвикен, създаден през 1906 година от Рудолф Абелин между склоновете на хълма Халанд и морската шир на залива Категат.

Влюбеният в природата и красотата норвежец е имал възможност много да пътува из Европа. В началото на 20 век той открива

 „Лила Вестад" - красивата местност

която избира за местоположение на своята градина.  Двата италиански стила в градинското изкуство, ренесансов и бароков, са опорни точки към успеха на норвежеца и черпейки идеи от тях, той създава различните типове градини в една северна страна, която обикновено не се свързва с майсторството на парковото изкуство. Рудолф Абелин изгражда своите градини, които изобразяват отделните епохи в парковата история: Ренесанс, Барок, японски и ориенталски пейзаж, романтичен английски стил и други. Всички те са подредени около основната ос на парка, която започва от входа, минава през Вила Абелин и води към последното езеро, чиито спокойни води се сливат с ширналото се до хоризонта море.

В процеса на творчеството Абелин черпи вдъхновение от естествените природни картини 

Неговата цел е да пресъздаде видяното в Европа и да го съчетае по неповторим начин с красотата на заобикалящата го норвежка природа. Страстен градинар и селекционер, Абелин инвестира доста в изграждане на различни типове плодни градини - ябълкови, крушови, сливови и черешови, разделени помежду си от лешникови храсти.

Главният вход на парка Норвикен представлява интересна аркада, състояща се от осем черници, всяка от които е 8 метра висока. Пренесени в тази студена страна от Италия, още с поставяне то им на входа на парка клоните им са нарочно преплетени, за да символизират естественото преплитане на природните елементи. 

Пристъпил в парка, посетителят попада сред ябълковата градина. Тя представлява великолепна гледка особено през май, когато дърветата са обсипани с цветове. Интересен е изборът на

библейското дърво като начало на романтична разходка из познатите до началото на 20 век градински стилове. Всяка една от пресъздадените градини е пречупена през личното тълкувание на техния основател и внимателно е приспособена към местността. Взаимодействието с околната природа е основната идея на начина, по който Абелин изгражда парка.

Вървейки по алея Абелин през ябълковата градина, посетителят неусетно стига до изложбената зала. Построена в наше време, стилът й е в съзвучие със стремежа да се придаде изтънчена автентичност и близост до старите норвежки сгради. Изградена е като „пътуващ модел", което означава, че къщата може да бъде преместена, когато изложбата приключи. Понастоящем павилионът съхранява експозиция на лилиуми - капризните цветя, чието отглеждане се считат за норвежки специалитет. 

На половината път между входа на парка и Бароковата градина е разположена алеята Абелин, очертана от розови ружи, които цъфтят от средата на юни до края на септември.

Вила Абелин и нейният огледален образ (снимка)

може да се видят в края на едно от езерата в парка. Почитател на италианската барокова градина, Абелин поставя акцентът в своето творение на този стил градина и чрез бароковите елементи търси хармонията между подредената симетрия и естествената красота на природата. Езерото в средата на бароковата градина отразява околния пейзаж и по този начин представя заобикалящата го природа в друго измерение. Фонтан, изобразяващ водни лилии, се издига в средата на басейна. Мотивите на железните скамейки в бароковата градина са вдъхновени от рисунъка на изкусно подрязаните чемширови храсти. (снимка)

Изгледът към Бароковата градина от Вила Абелин разкрива ясно контраста между създаденото от човека по определен модел зелено пространство и високите диви кипариси, които обграждат градината. Червените дориантски лилии в предната част на централното езеро са екзотичен акцент от Австралия.

Елегантно допълнение към подредената красота са спираловидните лаврови дървета. Повлиян от италианските градини, дизайнерът изгражда основните части на парка на платото, а градините по склоновете са вдъхновени от местни пейзажи. Чистите и прости черти на отделните градини с техните артистични елементи и огледални езера, ограждат изгледа към хълма в далечината, а подрязаните дървета представляват впечатляващ контраст със заобикалящата неорганизирана растителност. 

От бароковата градина основната алея продължава през вила Абелин и Зимната градина към Ренесансовата градина. Нейното великолепие може да се открие в отлично подрязаните чемширови храсти, които грациозно оформят т. н.  "шевичен модел" на градината. Железните перголи са частично покрити с брястови клони, пасифлора и други увивни растения. Подредени с цел да оформят зелен тунел, те свързват Зимната градина и Ренесансовата градина.

 Водната градина известна също под името Италианската градина, е разположена в лявата част на Вила Абелин. Тя е последното творение на Рудолф Абелин. Основният акцент при изграждането й е водата, която се спуска по хълма. Особено интересен е начинът, по който Абелин се е възползвал от перспективата, когато е планирал водните басейни. В края на градината е последното езеро, чиято повърхност сякаш се слива с морето. Тук съзираме основната идея на твореца за хармонията между сътвореното от човека и  природата, символ на която в случая е необятното море. Пътят на познанието, започнал от ябълковата градина, преминаващ през отделните градински епохи и стилове, завършва с апотеоз на вечната природна красота. Морето със своята необятна шир е едновременно фон на създадената от човека растителна хармония и път за опознаване на необятния свят. (снимка)