Начало › Растения › Любимци › › Азалеята

Азалеята

01.01.2018 | Коментари (0)

Осо­бе­но мяс­то сред цъфтящите през зимата растения за­е­ма азале­я­та (Azalea Rhododendron) по­ра­ди сво­и­те из­к­лючител­но де­ко­ра­тив­ни качес­т­ва. Тя про­из­хож­да от влаж­ни­те пла­ни­ни на Югоизточна Азия. За ро­до­начал­ник на оран­же­рий­на­та аза­лея се счита Rhododendron simsii, сем. Ericaceae, вечно­зе­лен, сил­но­ цъф­тящ храст с ви­сочина 1-3 м. При­ма­ме­ни от кра­со­та­та на то­ва рас­те­ние, мно­го лю­би­те­ли се опит­ват да го от­г­леж­дат и у до­ма, но мал­ко от тях мо­гат да се пох­ва­лят с ус­пех. Обик­но­ве­но, прене­се­на при до­маш­ни ус­ло­вия, аза­ле­я­та, а и мно­го дру­ги сак­сий­ни цве­тя, не след дъл­го за­ги­ват.

Къ­де се кри­ят причини­те за нес­по­лу­ки­те?

  (снимка) Те тряб­ва да се тър­сят в раз­лични­те ус­ло­вия на от­г­леж­да­не. По-го­ля­ма част от пред­ла­га­ни­те на па­за­ра сак­сий­ни цве­тя се дос­та­вят от оран­же­ри­и­те на Хо­лан­дия, Фран­ция, Гер­ма­ния или дру­ги стра­ни. Ус­ло­ви­я­та на от­г­леж­да­не в оран­же­ри­и­те се ха­рак­те­ри­зи­рат със стро­го ре­гу­ли­ра­ни топ­ли­на, свет­ли­на и хра­не­не. У до­ма аза­лея­та по­па­да в съв­сем раз­лични ус­ло­вия и рас­те­ни­е­то пре­жи­вя­ва стрес. Въп­ре­ки ко­рен­но раз­лични­те до­маш­ни ус­ло­вия, мо­же да разчита­ме на ус­пех, ако спаз­ва­ме ня­кои пра­ви­ла.

За по-доб­ро­то ак­ли­ма­ти­зи­ра­не най-нап­ред тряб­ва да се пос­та­ра­ем да от­г­леж­да­ме рас­те­ни­я­та в ус­ло­вия, близ­ки до оран­же­рий­ни­те. Же­ла­тел­но е рас­те­ни­я­та да се пос­та­вят при оп­ти­мал­ни за тях свет­ли­на и топ­ли­на и да им се оси­гу­ри пра­вил­но по­ли­ва­не и под­х­ран­ва­не. Тряб­ва де се знае, че аза­ле­я­та обича по-прох­ла­ден кли­мат (око­ло 15оС) и ви­со­ка влаж­ност на въз­ду­ха. Са­мо по вре­ме на цъф­теж тем­пе­ра­ту­ра­та се по­ви­ша­ва на 18-20оС. Ето за­що ста­и­те с пар­но отоп­ле­ние, къ­де­то тем­пе­ра­ту­ра­та е ви­со­ка, а въз­ду­хът е сух, не са под­хо­дя­щи за нея. Ако все пак ня­ма­те друг из­бор и се на­ла­га да я от­г­леж­да­те при та­ки­ва ус­ло­вия, то­га­ва е не­об­хо­ди­мо по-чес­то оро­ся­ва­не на лис­та­та и под­дър­жа­не на оп­ти­мал­на вла­га на почва­та. По вре­ме на цъф­те­жа оро­ся­ва­не­то тряб­ва да бъ­де мно­го вни­ма­тел­но, по въз­мож­ност са­мо на лис­та­та и мно­го фи­но, тъй ка­то при ня­кои сор­то­ве во­да­та причиня­ва пет­на по цве­то­ве­те.

Ключът на ус­пе­ха

 За нор­мал­но­то раз­ви­тие и оби­лен цъф­теж аза­ле­я­та се нуж­дае от ви­со­ка влаж­ност на въз­ду­ха и почва­та, 4-6 сед­ми­ци пре­ди цъф­теж да се под­дър­жа тем­пе­ра­ту­ра 10-15оС, доб­ро ос­вет­ле­ние и ре­дов­но под­х­ран­ва­не. С мал­ко по­вече вни­ма­ние и гри­жи все­ки лю­би­тел цве­тар мо­же да се рад­ва на из­к­лючител­на­та кра­со­та на аза­лея­та в своя дом.

 

Обича вла­га­та, но не пре­ка­ля­вай­те с по­ли­ва­не­то

 Обър­не­те по-го­ля­мо вни­ма­ние на суб­с­т­ра­та, в кой­то е за­са­де­но рас­те­ни­е­то. Обик­но­ве­но то­ва е тор­фе­на смес, ко­я­то пог­лъ­ща мно­го доб­ре и за­паз­ва вла­га­та. Не­об­хо­ди­ми са ре­дов­ни по­лив­ки, но не мно­го обил­ни, за да не се пре­ов­лаж­ня­ва почва­та. Мок­ра­та почва чес­то е причина за заг­н­ви­ва­не на ко­ре­ни­те. Вед­нъж пре­су­ше­на, тор­фе­на­та смес мно­го труд­но въз­с­та­но­вя­ва влаж­ност­та си. В та­ки­ва случаи обик­но­ве­но­то по­ли­ва­не не да­ва ре­зул­тат, тъй ка­то во­да­та се пре­цеж­да бър­зо и не се по­е­ма от тор­фа. В то­зи случай е не­об­хо­ди­мо да пос­та­ви­те сак­си­я­та в друг съд с во­да, до­ка­то и по­вър­х­нос­т­ни­ят слой по­е­ме вла­га­та.

Вни­ма­ние!

Ка­то вла­го­лю­би­во рас­те­ние, не­об­хо­ди­мо е аза­ле­я­та чес­то да се по­ли­ва. Пра­ве­те то­ва ви­на­ги от гор­ния край на сак­си­я­та. Гру­ба греш­ка се до­пу­ска, ко­га­то ня­кои лю­би­те­ли прак­ти­ку­ват по­ли­ва­не чрез на­пъл­ва­не с во­да на под­лож­ка­та. В то­зи случай суб­с­т­ра­тът се на­си­ща с во­да, въз­ду­хът в не­го се из­т­лас­к­ва и ко­ре­ни­те на рас­те­ни­е­то се за­ду­ша­ват. Сим­п­то­ми­те за то­ва са по­жъл­те­ли лис­та, по­я­ва на пет­на по тях, за­вях­ва­не и нак­рая опад­а­не.

Аза­ли­я­та обича ле­ко ки­се­ла сре­да. Ето за­що е доб­ре во­да­та за по­ли­ва­не да бъ­де с рН 4,5-5,5. То­ва мо­же да се пос­тиг­не чрез раз­т­ва­ря­не на 0,3 -0,4 г / 1 л во­да на ли­мо­но­ва или ас­кор­би­но­ва ки­се­ли­на, но не по­вече от 1-2 пъ­ти в ме­се­ца.

 

Рас­те­ни­я­та имат нуж­да от до­пъл­ни­тел­но под­х­ран­ва­не

  (снимка) Друг факт, на кой­то тряб­ва да се обър­не вни­ма­ние, е хра­ни­тел­ни­ят ре­жим. Тор­фът, в кой­то са за­са­де­ни рас­те­ни­я­та, е бе­ден на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. Пре­ди из­на­ся­не­то им на па­за­ра те са по­ли­ва­ни със спе­ци­ал­ни хра­ни­тел­ни раз­т­во­ри, бла­го­да­ре­ние на ко­и­то имат та­къв ху­бав и прив­ле­ка­те­лен вид. По­ли­ва­не­то с обик­но­ве­на во­да при до­маш­ни ус­ло­вия не е дос­та­тъчно и е не­об­хо­ди­мо до­пъл­ни­тел­но под­х­ран­ва­не. Мо­же да се из­пол­з­ват пред­ла­ган­ите в цве­тар­с­ки­те ма­га­зи­ни хра­ни­тел­ни раз­т­во­ри. През ля­то­то е доб­ре да се из­пол­з­ва раз­т­вор от ка­ли­ев фос­фат, кой­то не са­мо под­х­ран­ва рас­те­ни­я­та, но и под­дър­жа ки­се­ла сре­да­та на пос­то­ян­но ни­во.

Ко­га­то сак­си­я­та й ста­не тяс­на

Пре­саж­да­не­то на аза­лея­та се из­вър­ш­ва след пре­цъф­тя­ва­не. Доб­ре е да се из­пол­з­ват го­то­ви тор­фе­ни смес­ки. Но­ви­ят съд не тряб­ва да е по-ши­рок от 1-2 см от пре­диш­ния. Тъй ка­то аза­ле­я­та раз­ви­ва по­вър­х­нос­т­на ко­ре­но­ва сис­те­ма, за нея са под­хо­дя­щи по-плит­ки, но ши­ро­ки съ­до­ве. При прех­вър­л­яне­то в но­вия съд не се от­с­т­ра­ня­ва ста­ра­та почва и не се сък­ра­ща­ват ко­ре­ни­те. След пресаж­да­не­то се из­вър­ш­ва ле­ка ре­зит­ба, ка­то се сък­ра­ща­ват пре­цъф­те­ли­те клон­ки. По то­зи начин се пре­диз­вик­ва по­я­ва­та на но­ви клон­ки, по вър­хо­ве­те на ко­и­то се об­ра­зу­ват но­ви­те цвет­ни пъп­ки.

Те­зи, ко­и­то имат двор­ни или вил­ни мес­та, мо­гат нап­ро­лет да пре­са­дят аза­ле­я­та на­вън, но на по­лу­сян­ка, и да под­дър­жат оп­ти­мал­на влаж­ност на почва­та. Ал­кал­ни­те (ва­ро­ви­ти­те) почви обаче не са под­хо­дя­щи за нея. През го­ре­щи­те дни се на­ла­га не­кол­кок­рат­но оро­ся­ва­не на лис­та­та. А ко­га­то нас­тъ­пи есен­та, от­но­во се за­саж­да в сак­сия и се при­би­ра у до­ма.

 

  (снимка)

01.01.2018, д-р Кирил СЛАВОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.