Един от най-лесните начини за възпроизводство на овощните растения е вегетативното размножаване. Той се основава на способността на отделните вегетативни части на растението (корени, коренища, стебла, леторасти, пъпки) да се развиват самостоятелно. При дадени условия, тези части формират корени и стъбла, и дават началото на ново, самостоятелно растение. Вегетативното размножаване дава възможност за най-бързо размножаване на плодови култури с ценни стопански качества.

Начините за вегетативно размножаване на овощните растения са многобройни и непрекъснато се усъвършенстват (напр.тъканните култури). Основните от тях, които могат да се прилагат и в любителският сектор са чрез издънки, чрез загърляне, чрез хоризонтални отводи, чрез върхово вкореняване, чрез ластуни, чрез вкореняването на зрели и зелени резници и чрез присаждане.

Чрез издънки

(снимка) Това е един от най-лесните начини за размножаване (рис.1). Той може да се прилага при всички овощни растения, които растат на собствен корен и са склонни да образуват много издънки. Такива са повечето ягодоплодни култури и дървесни овощни видове. Първоначално образуваните издънки се хранят от майчиното растение, а по-късно образуват собствени корени, чрез които черпят хранителни вещества от почвата, но продължават да получават храна и от майчиното растение. Ако се оставят свободно е възможно да  заплевяват цялата площ  и да изтощят майчиното растение. Този вид размножаване намира най-голямо приложение при малината и някой директни сортове вишни (Облачинска). 

(снимка)

Чрез загърляне

Загърлянето (рис.2) е основният начин за получаване на слаборастящи вегетативни подложки при дървесните овощни видове (ябълка, круша), а също и при размножаването на лешник, френски грозда и др. За целта маточните растения се изрязват ниско, за да формират повече млади леторасти. Когато покаралите леторасти достигнат височина 10-20 см се загърлят с влажна почва, която периодично се полива. Така загърлени маточните растения престояват до есента. На есента или през пролетта купчината се отравя и вкоренените леторасти се отделят от майчиното растение.

Чрез хоризонтални отводи (положници)

(снимка) При този начин на размножаване се използва способността на надземната част на растенията (леторасти, стебла и клонки) да образуват корени, след като се покрият с влажна пръст (рис.3 и 3_1). Съществуват няколко начина на полагане на отводите - обикновен, китайски и модифициран.

(снимка) При обикновеният начин, около майчините растения се изкопава канавка дълбока до 25 см, където се отвеждат подлежащите на вкореняване клончета или леторасти, така че върховете им да са насочени нагоре. При китайския се изкопават канали, в които могат да се положат и цели леторасти, без върховете им да бъдат на повърхността. При модифицирания един положник се използва многократно.

(снимка)

Чрез връхно вкореняване

Този начин се практикува най-често при размножаване на къпина. Прилага се като покаралите през пролетта леторасти се извиват и върхът заедно с листата се заравя във влажна почва (рис.4). До есента заровените върхове пускат корени, като същевременно покарват и надземни части.

Чрез ластуни

(снимка) Възможност за този начин на размножаване има при ягодите (рис.5). Растенията сами имат способността да образуват ластуни (пълзящи стебла), по чиито възли се образуват розетки от листа и корени. Вкоренените розетки се отделят от майчиното растение и се използват за посадъчен материал. За да се избегне изтощаване на майчиното растение се оставят за вкореняване най-много по три ластуна с по две розетки на тях. Останалите се отстраняват.

Чрез резници

(снимка) Резниците представляват отделени от майчиното растение не вкоренени части - леторасти, клонки, коренища (рис. 6). Те се нарязват на дължина 20-25 см. Необходимо е долните им отрези да бъдат близо до пъпка. Могат да се вкореняват както зрели (вземат се наесен), така и зелени резници. Начинът е подходящ за вкореняване на френски грозда, лоза и др.

Чрез присаждане

Присаждането също е вид вегетативно размножаване. То се практикува основно при дървесните овощни видове. При този начин са необходими два компонента - подложка и калем, които могат да са от един и същ или от два различни вида. Основава се на способността на растежната пъпка (или пъпки) след присаждане да развие летораст. От него в последствие се формира надземната част на овощното дърво. Съществуват няколко начина на присаждане - на спяща пъпка (окулиране), на будна пъпка, на калем (разцеп, кози крак, под кора и др.) и др. Общото при всички начини е, че има срастване на части от две растения.