Всеки любител на цветята има своите малки или големи пристрастия. За някои това са екзотичните орхидеи, други запълват дома си с кактуси или циклами, трети остават верни на традицията, радвайки се на разнообразните нюанси на мушкатото и разкошните цветове на розите. Но независимо дали предпочита стайни или дворни растения, дали остава верен на познатите видове или винаги търси нещо ново и невиждано, едва ли ще се намери някой, който да не се радва на първите пролетни цветя - трогателно нежни, малки и същевременно храбри - нито студът, нито опасността от закъснели снеговалежи не ги разколебават да украсят уморената от дългата зима земя с красивите си цветове.

Кокичето известява края на зимата

Първите остри листенца на кокичето, пробили снега, са знак, че зимата си тръгва, че скоро пролетта ще дойде с обещание за слънчеви дни, ручейчета топящ се сняг и много щастливи мигове за хората, които обичат своята градина. (снимка) Именно това е цветето, което може спокойно да се нарече първо сред първите. Родът на кокичето (Galanthus) включва около 20 вида, разпространени в Средна и Южна Европа, Мала Азия, Кавказ и Кримския полуостров. Най-често в градините се среща видът Galanthus nivalis. Въпреки малкият си ръст - достига едва 15 см на височина, това е едно от най-популярните растения - вероятно всеки от нас като малък е декламирал стихотворения за него или поне се е опитвал да го нарисува. По-малко разпространени са сортовете кичести кокичета - Flore Pleno, Ophelia, и по-високите сортове като Viridapicis и Lutescens.

Интересен е видът Galanthus elwesii, цветът на който се извисява на цели 25 см височина, и някои хибридни форми.

Стопи ли се снегът, и синчецът се появява

Скоро след като кокичето е оповестило началото на новия сезон, а снегът се е стопил, се появяват сините цветчета и острите зелени листчета на синчеца. Неговият голям род - Scilla, наброява повече от 80 вида, но в градините обикновено (снимка) се срещат едва десетина от тях. Най-известни са двулистният (Scilla bifolia) и сибирският синчец (Scilla sibirica), като последният всъщност не произхожда от Сибир, а от Източна Европа, Кавказ и Мала Азия. Освен това вече не е задължително синчецът да е син - получени са сортове с бели, тъмносини и дори розови цветове.

Не закъснява и минзухарът

Едно от най-любимите пролетни растения е минзухарът (Crocus). Той също принадлежи към многочислен род - приблизително 80 вида населяват субтропичната и умерена зона на Средиземноморието, Средна и Източна Европа, Кавказ, Средна Азия. Още по-многобройни са сортовете - над 300. (снимка) Тънките му зелени листа с бяла ивица по средата са невзрачни, но цветовете му радват окото не само с красивата си форма, но и с най-разнообразни багри - бели, жълти, светло и тъмнолилави, пъстри. Освен че обикновено са ярки, те са и доста едри за скромния ръст на растението.

По-малко разпространена, но също така красива и непретенциозна е пушкинията (Puschkinia). Към този род, произхождащ от Кавказ и Мала Азия, принадлежат едва два вида. По известна е Poschkinia scilloides - на височина достига 20 см, има две-три месести листа, дълги до 15 см. Цветовете са много ефектни - светлосини камбанки с лек аромат, събрани в плътно четковидно съцветие.