Високите чимшири, зиме и лете все зелени, грижливо отглеждани и поддържани от стопаните, са отличителна черта на старите български градини. И днес тези растения са чести обитатели както на парковете, така и на домашните градини. Ценят се високо заради гъстата красива корона, блестящите листа и добрата им поносимост към подстригването, която позволява да се създават от тях дълговечни живи огради и фигури с различна височина.

Родът Чимшири обединява около 30 вида, чиято родина е Средиземноморието и Югоизточна Азия. Ботаническото им име Buxus на гръцки означава "плътен" и се свързва с гъстотата на листата, които плътно покриват клонките. Най-често се отглежда вечнозеленият чимшир (Buxus sempervirens). В родните си места той може  да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето от него са създадени много форми и сортове. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

Листата на чимшира са голи, блестящи, от горната страна тъмнозелени, а от долната - светлозелени, даже жълтеникави, формата им силно варира.  Цветчетата са дребни, зеленикави, без украсна стойност. Дървесината му е твърда, еднородна, тежка и се използва за дребни резбарски произведения - шахматни фигури и музикални инструменти.

Чимширът няма никакви претенции към почвата и светлината. Ако е засаден на припек, той ще расте буйно, също така добре ще се развива и на полусянка. На богата рохкава почва расте бързо  и достига големи размери, а на бедна и камениста растежът е бавен, с по-къси, но също богато облистени и красиви клонки.

За да са красиви и компактни оградите, бордюрите и фигурите от чимшир, короните на растенията трябва от май до август да се подстригват на всеки 6 седмици. Изрязаните клонки с дължина около 10 см може да се вкоренят, при което да се получи голямо количество посадъчен материал. Вкореняването става или в специален студен парник, или направо в сенчеста леха в градината, която се поддържа постоянно леко влажна. За съжаление корените се появяват много бавно - понякога е нужна цяла година.

Най-добре се развиват чимширите, засадени пред пролетта. Те успяват да се вкоренят добре и за тях не са страшни зимните студове.  През първата година от засаждането чимшировите храстчета се подрязват само веднъж (от 1/3 до ½ от височината), за да се предизвика обилно разрастване на клонки в основата. От втората година вече се подстригва няколко пъти през лятото, за да се сгъсти короната и храстчетата да приемат желаната форма. 

Чимширът леко понася пресаждане във всяка възраст и смяната на квартирата въобще не му действа зле. При грижливо отглеждане и редовно поливане той не прекъсва развитието си  и бързо се разраства.

Внимание! Чимширът съдържа във всичките си части отровния алкалоид циклобуксин, поради което с него трябва да се работи внимателно.