През къс­на­та есен, ко­га­то не­бе­то все по-чес­то крие слън­це­то зад де­бе­ла об­лачна за­ве­са, очите тър­сят не­съз­на­тел­но яр­ки и раз­но­об­раз­ни баг­ри в пар­ко­ве­те и гра­ди­ни­те. И то­га­ва се оказ­ва, че рас­те­ни­я­та, ко­и­то мо­гат да стоп­лят пог­ле­да ни и да ни спа­сят от си­во­та­та, са мно­го и най-раз­лични.

Щед­ри­те овош­ки

До пър­ви­те по-се­ри­оз­ни сту­до­ве в гра­ди­ни­те съз­да­ват ра­дос­т­но нас­т­ро­е­ние яр­ки­те пло­до­ве на къс­ни­те сор­то­ве ябъл­ки (Pirus malus). Ако не бър­за­ме осо­бе­но с при­би­ра­не­то им, те ще из­тък­ват щед­рост­та на при­ро­да­та, об­си­па­ли кло­ни­те до скър­ш­ва­не. Осо­бе­но пре­лес­т­но из­г­леж­дат ня­кои нис­кос­тъб­ле­ни сор­то­ве, офор­ме­ни по пал­мет­ния начин. Да не го­во­рим за кра­со­та­та на ди­ви­те ябъл­ки, чиито пло­до­ве са ки­се­ли, но не­о­бик­но­ве­но кра­си­ви, увис­на­ли на гроз­до­ве на дъл­ги­те си дръж­ки.

Ка­то мъ­нички слън­ца, как­то се пее в ед­на по­пу­ляр­на пе­сен, гре­ят сред по­жъл­тя­ва­щи­те лис­та дю­ли­те (Cydonia). Дю­ле­ви­те дър­ве­та са кра­си­ви с кон­т­рас­та меж­ду си­ва­та ко­ра и яр­ко­жъл­ти­те пло­до­ве. Съв­сем дреб­ни или ги­ган­т­с­ки, пло­до­ве­те са мно­го прив­ле­ка­тел­ни, а  аро­ма­тът им е нес­рав­ним. Из­к­лючите­лен е ефек­тът от не­под­с­т­риг­ва­ни­те жи­ви дю­ле­ви пле­то­ве. Гъс­та­та сте­на от из­ви­ти стъб­ла ма­ми да по­сег­неш към от­ру­па­ли­те я злат­ни дю­ли.

През про­лет­та япон­с­ка­та дю­ля или хе­но­ме­лес (Chaenomeles) ни е да­ря­ва­ла с бу­ен цъф­теж, се­га е дош­ло вре­ме­то на чудес­ни­те пло­до­ве. На­си­те­но­жъл­ти, със спе­ци­фичен аро­мат, те са не са­мо кра­си­ви, но и вкус­ни, при то­ва са пъл­ни с ви­та­ми­ни.

В мно­го гра­ди­ни пред то­зи се­зон впечат­ле­ние пра­вят ни­сички дръвчета, об­си­па­ни с шо­ко­ла­до­во­ка­фя­ви пло­до­ве. То­ва са муш­му­ли­те. Тех­ни­те го­ле­ми лис­та при­до­би­ват ин­те­ре­сен жъл­то-зе­лен цвят, кой­то е от­личен фон на дреб­ни­те зак­ръг­ле­ни муш­мул­ки. Тъй ка­то спе­ци­фични­ят им стипчив вкус изчез­ва ед­ва след ка­то сла­на­та ги по­па­ри, те слу­жат за изис­ка­на ук­ра­са на дво­ра мно­го дъл­го вре­ме. Ос­вен ка­то еди­нични дър­ве­та, муш­му­ли­те мо­гат да се за­саж­дат вмес­то жив плет, за­що­то лес­но се под­да­ват на фор­ми­ра­не. 

Мно­го­ли­ки­те храс­ти

Из­меж­ду мно­гоб­рой­ни­те ви­до­ве ло­ни­це­ра през есен­та яр­ко из­пък­ва Lonicera maackii. То­зи лес­но прис­по­со­бим към раз­лични оби­та­ния храст през ля­то­то по­тъ­ва в бе­лос­неж­ни цве­то­ве, а през есен­та и зи­ма­та - в яр­кочер­ве­ни пло­до­ве. Те не опа­дат и кра­сят гра­ди­на­та и след лис­то­па­да, до­ка­то не ги из­къл­ват пти­ци­те. Ло­ни­це­ра ма­а­ки мо­же да за­са­ди­те и в сян­ка­та на дър­ве­та­та, тя ня­ма да стра­да, сти­га почва­та да е пло­до­род­на. Най-доб­ре из­г­леж­да, ко­га­то е раз­по­ло­же­на ка­то от­дел­ни храс­ти. Лес­но се раз­м­но­жа­ва със се­ме­на и рез­ни­ци.

(снимка) Гло­гът (Crataegus) мо­же да учас­т­ва съ­що ус­пеш­но в над­п­ре­ва­ра­та за най-кра­си­ва есен­на пре­мя­на. Той мо­же да се за­са­ди са­мос­то­я­тел­но или ка­то жив плет, ко­га­то из­г­леж­да осо­бе­но ефек­т­но в ком­би­на­ция с  га­бър, джел или птиче гроз­де. Пло­до­ве­те му але­не­ят на гроздчета дъл­го след лис­то­па­да, ка­то до­пъл­ни­тел­но се ук­ра­ся­ват от на­ка­ца­ли­те глад­ни си­ни­ге­ри. Ос­вен то­ва са и мно­го по­лез­ни.

Храс­тът с чуд­но­ва­то­то име скум­пия (Cotinus) съ­що мо­же да е хи­тът на есен­на­та гра­ди­на. Дреб­ни­те и нев­з­рачни цве­то­ве на то­ва рас­те­ние през къс­на­та есен се прев­ръ­щат в ажур­ни пис­кю­ли от пло­до­ве. Дръж­ки­те им се раз­рас­т­ват и се пок­ри­ват с пур­пур­ни вла­син­ки, ко­и­то се преп­ли­та­т и на­по­до­бя­ват ро­ша­ва пе­ру­ка. Са­ми­те плод-чета са чер­ни и не опа­дат до де­кем­в­ри.

Не по-мал­ко впечат­ля­ва­ща е ок­рас­ка­та на есен­ни­те лис­та - на един храст се по­би­ра ця­ла­та па­лит­ра. Ед­ри­те елип­тични лис­та са оц­ве­те­ни в жъл­ти, оран­же­ви, ро­зо­ви, пур­пур­ни, ли­ла­ви и ви­о­ле­то­ви от­те­нъ­ци. Скум­пи­я­та е нев­зис­ка­тел­на към почва­та, ис­ка са­мо мно­го свет­ли­на. Доб­ре из­г­леж­да как­то по­е­ди­нично, та­ка и в мал­ки гру­пи.

Нов, но мно­го доб­ре при­ет храст в на­ши­те гра­ди­ни е об­ле­пи­ха­та (Hippophae). Та­зи ис­тин­с­ка ви­та­мин­на бом­ба е твър­де ори­ги­нал­на - сил­но раз­к­ло­не­ни­ят храст об­ра­зу­ва кра­си­ва ко­ро­на. Си­ви­те стъб­ла, об­си­па­ни с дъл­ги бод­ли, през ля­то­то се кри­ят под про­дъл­го­ва­ти­те лис­та, ко­и­то от­го­ре са яр­ко­зе­ле­ни, а от­до­лу бе­ли. През есен­та обаче, ко­га­то ги "об­ле­пят" ка­на­ре­но­жъл­ти­те или оран­же­ви плодчета, ста­ват ис­тин­с­ка ат­рак­ция.

Есен­та е цар­с­т­во­то на кле­но­ве­те

Бла­го­да­ре­ние на тях не са­мо гра­ди­ни­те, но и ули­ци­те при­до­би­ват не­о­бик­но­ве­но праз­ничен об­лик. За съ­жа­ле­ние по­вечето от тях са ви­со­ки дър­ве­та, за ко­и­то обик­но­ве­но в гра­ди­ни­те не дос­ти­га мяс­то­то. Обаче има два ви­да, ко­и­то спо­кой­но мо­же да се за­са­дят от все­ки лю­би­тел и да вне­сат праз­нична ат­мос­фе­ра в дво­ра. И два­та ви­да про­из­хож­дат от Да­лечния Из­ток.

(снимка) Лъж­ли­во­зи­бол­ди­е­ви­ят клен (Acer pseudo-sieboldianum) из­рас­т­ва  ка­то дреб­но дръвче или п­ри­до­би­ва храс­то­вид­на фор­ма. Той има из­к­лючител­ни по кра­со­та лис­та. Те са дла­но­вид­но на­ря­за­ни на 7-9 дя­ла. Все­ки дял на свой ред е на­ря­зан по кра­и­ща­та. По­ра­ди то­ва гъс­та­та овал­на ко­ро­на из­г­леж­да въз­душ­но-дан­те­ле­на. През есен­та лис­та­та се оц­ве­тя­ват в яр­ко­жълт, оран­жев или чер­вен цвят. То­зи вид мо­же да се са­ди как­то по­е­ди­нично, та­ка и на мал­ки гру­пи. Ефек­тът се ут­ро­я­ва, ако наб­ли­зо има во­до­ем - езер­це или ручей. Жи­ви­те пле­то­ве от то­зи храст са из­вън­ред­но жи­во­пис­ни.

Дру­ги­ят вид е пал­мо­лис­т­ни­ят клен (Acer palmatum). Той е мно­го под­хо­дящ за мал­ки гра­дин­ки или за кон­тей­нер­но от­г­леж­да­не. Лис­та­та му са чер­ве­ни с раз­лични от­те­нъ­ци в за­ви­си­мост от ви­да. При A. atropurpureum са яр­кочер­ве­ни, а при A. ornatum - тъм­ночер­ве­ни. Обича бо­га­ти­те, дос­та­тъчно влаж­ни мес­та, слънчеви или с ле­ка по­лу­сян­ка. През зи­ма­та тряб­ва да се ук­ри­ва през осо­бе­но сту­де­ни­те дни.

 Кра­си­ви и без лис­та

 До­ри ко­га­то лис­та­та и пло­до­ве­те им опа­дат, ня­кои дър­ве­та и храс­ти про­дъл­жа­ват да са не­о­бик­но­ве­но кра­си­ви. Та­къв е зе­ле­но­ко­ри­ят клен (Acer tegmen-tosum). Не­го­ва­та ис­тин­с­ка ху­бост про­личава в къс­на­та есен и през зи­ма­та. То­га­ва ко­ра­та му ста­ва ка­то мра­мор­на - по яр­ко­зе­ле­на­та по­вър­х­ност яс­но се обо­со­бя­ват вер­ти­кал­ни бе­ли иви­ци, ко­и­то из­г­леж­дат осо­бе­но не­о­бичай­но след дъжд или на фо­на на сне­га.

През ця­ла­та го­ди­на ко­ра­та на пе­съ­ки­ня­та (Prunus padus) е оц­ве­те­на в яр­ко­о­ран­же­во, по ко­е­то из­пък­ват нап­речни коп­ри­не­но блес­тя­щи лен­ти. То­ва чудес­но качес­т­во осо­бе­но из­пък­ва, ко­га­то дръвчето ос­та­не без лис­та и слън­це­то го ог­ря­ва на фо­на на сне­га.

Пос­то­ян­но бя­ла с чер­ни пет­на е ко­ра­та на бре­за­та (Betula). (снимка) Мно­го ефек­т­на след лис­то­па­да ста­ва плачеща­та бре­за (B. pendula) - то­га­ва се от­к­ро­я­ва яс­но слож­на­та, спле­те­на от при­ро­да­та дан­те­ла от тън­ки, увис­на­ли и слож­но преп­ле­те­ни клон­ки.

Съ­що след ка­то лис­та­та опа­дат, се от­к­ри­ва пра­вил­на­та зак­ръг­ле­на ко­ро­на на ива­та. Ней­ни­те мно­гоб­рой­ни стъб­ла, из­ли­за­щи от ед­на точка, об­ра­зу­ват при-чуд­лив "бу­кет". При по­вечето иви през есен­та и зи­ма­та мла­ди­те кло­ни при­до­би­ват чуде­сен яр­ко­жълт цвят.

Кла­си­ка в "без­лис­т­ния" жанр е бе­ли­ят дрян (Cornus alba). Той е кра­сив през всички се­зо­ни, но през зи­ма­та - осо­бе­но. То­га­ва, без прик­ри­ти­е­то на лис­та­та, яр­кочер­ве­на­та ок­рас­ка на стъб­ла­та из­пък­ва с ця­ла­та си ху­бост.

Ус­т­ре­ме­ни към не­бе­то

Гра­ди­на­та не би­ва да ос­та­ва без ли­а­ни. Те мо­гат да се вмес­тят и на най-ог­ра­ничена площ, но ще ук­ра­сят  сте­на­та на до­ма, ог­ра­да­та, су­хо­то дър­во, раз­лични стъл­бо­ве.

Обик­но­ве­но при по­вечето ли­ани през есен­та лис­та­та до­би­ват яр­ки кра­си­ви баг­ри, а по­ня­ко­га имат и пре­лес­т­ни пло­до­ве.

Най-по­пу­ляр­на по­ра­ди сво­я­та неп­ри­дирчивост е ди­ва­та ло­за (Partenocissus). (снимка) Мед­ночер­ве­на­та ок­рас­ка на лис­та­та й стоп­ля си­ви­те дни дъл­го след ка­то пад­не сне­гът.

Ако ис­ка­ме гра­ди­на­та ни да бла­го­у­хае, тряб­ва да си на­ба­вим ки­тайс­ки ли­мон­ник или ши­зан­д­ра (Schisandra chinensis). Всички­те час­ти на та­зи ли­а­на - ко­ре­ни, стъб­ла, лис­та, пло­до­ве - из­лъчват аро­мат на ли­мон. Мно­го кра­си­ви са яр­кочер­ве­ни­те му пло­до­ве, ко­и­то ос­та­ват на рас­те­ни­е­то до къс­на есен. Те са раз­по­ло­же­ни на гроз­до­ве и са чудес­но ук­ра­ше­ние, а съ­що и цен­но то­ни­зи­ра­що сред­с­т­во.

Ки­ви­то (Actinidia colomicta) съ­що е сред есен­ни­те ук­ра­ше­ния в гра­ди­на­та. Не­го­ви­те лис­та са го­ле­ми и кра­си­ви. При то­ва за вре­ме­то на раз­ви­ти­е­то си пред­ла­гат чудес­но раз­но­об­ра­зие от баг­ри. През про­лет­та са брон­зо­ви; до­ка­то цъф­ти, се пок­ри­ват с ве­се­ли ма­ли­но­ви, бе­ли или ро­зо­ви пет­на; през ля­то­то са тъм­но­зе­ле­ни, а през есен­та до сняг -  пур­пур­ни или ка­фе­ни­ка­ви. Не би­ва да се под­ми­на­ват и осо­бе­на­та пре­лест, и чудес­ни­ят вкус на пло­до­ве­те.