На пръв поглед няма нищо странно нито в името, нито в поведението му. Това е саркококата (Sarcococca)  -  елегантно вечнозелено растение от семейство Чимширови (Buxaceae). Към този род принадлежат 11 вида неголеми храсти. Те произхождат от влажните, сенчести и гъсти гори на Китай, Хималаите и Югоизточна Азия. Листата на саркококата са продълговати и блестящи, красиво разположени и дори само те правят храста достатъчно декоративен. Но истинската изненада той поднася в най-студения сезон, когато много малко растения остават да красят градината. От декември до април саркококата цъфти.

Цветчетата са малки, дълги около сантиметър, продълговати, с кремав или кремаво-зелен цвят и силен, много приятен аромат. Разположени са на китки в пазвите на листата. Растенията са еднодомни - на всяко има мъжки и женски цветове, като мъжките се отличават по големите жълти тичинки.

Едновременно с цъфтежа започва образуването на плодове - блестящи, кръгли и плътни, които в процеса на зреене менят цвета си от зелен през червен, пурпурен и накрая черен. Зрелите плодове не окапват и остават на храста в продължение на много месеци.

С тази зимна пищност (снимка) саркококата си е спечелила името коледен чимшир. Наричат я още ароматен чимшир, а в англоезичните страни - коледна кутийка.

Непретенциозна към условията, включително към замърсената атмосфера, толерантна към недостига на светлина и към бедната почва и в същото време елегантна и атрактивна, саркококата е много подходяща за различни решения на ландшафтния дизайн. Идеално се съчетава с други зимно и пролетно цъфтящи растения - ерики, кукуряк, скимии, хвойни, хебе, ранни луковични растения. От нея се получават красиви живи плетове, успешно укрепва наклонени терени, развива се идеално дори на най-сенчестите места в градината. При липса на градина може да се отглежда и в саксия вкъщи, стига температурата през зимата да не е много висока.

Отглеждането на саркококата е лесно. Тя  е непридирчива към структурата и киселинността на почвата. Обича влагата, но все пак е за предпочитане мястото да не задържа вода. Развива се успешно на полусянка и дори на сянка. Не че не й понася слънцето, но на слънце може да расте само ако й се осигури достатъчно влага. Добре е да се посади до стена или на друго защитено от вятъра място. Понася добре пресаждане по всяко време на годината, дори по време на цъфтежа. Много ценно качество на това растение е неговата устойчивост към болести и неприятели.

След приключването на цъфтежа храстът може да се подрязва. Обикновено това се понася добре и следва бурно разклоняване.

(снимка) Този красив храст, който заслужава по- широко разпространение, се размножава с полувдървесинени резници в края на лятото или със семена през пролетта и есента.

Най-предпочитаните видове саркокока са:

Sarcococca hookeriana - компактен, гъсто облистен храт с ланцетни листа, дълги до 9 см. Растенията достигат 1,5 м на височина и 2,5 м на ширина. По-известните сорове са digyna, digyna Purple Stem (с розови млади клончета и цветове), humilis (много дребен храст, достига едва 60 см на височина).

Sarcococca confusa - пищен храст с вълнисти овални листа и много ароматни кремави цветове. Плодовете се запазват на растението до лятото. На височина достига до 2,5 м.

Sarcococca ruscifolia var. chinensis - расте много бавно, достига до 1 м на височина. Листата са овални, заострени в края. Плодовете са тъмночервени.