В ботаниката за маргарити се считат растения от рода Хризантеми. Много цветя обаче се наричат в разговорния език маргаритки, без да имат нищо общо помежду си като родство. Обединява ги формата на цвета.

Обикновената лайка е лечебна съкровищница

Обикновената лайка, която е истинска лечебна съкровищница, също е "маргаритка". Наистина, на фона на посестримите си тя изглежда твърде невзрачно, но ако я засеем в градината, ще бъде щит срещу вредителите, а и жълто-белият й килим, който се откроява на зеления фон, е наистина ефектен. Ако през юни оберете цветовете за козметични или лечебни цели, през август ще имате втори богат цъфтеж. Има ли достатъчно слънце и влага, тя се самозасява и за вас остава само грижата да ограничавате определеното й място и да я берете.

Любовната гадателка се нарича подрумиче

Маргаритката, която използваме, за да гадаем дали ни обичат или не, се нарича и с красивото име подрумиче. Можем да отглеждаме както природната форма, така и култивираната, която има много сортове и чиито цветове са по-едри - до 6-7 см. И двете са лесно приспособими и цъфтят всяко лято. Бързото разрастване на туфите обаче изисква поне на две години да ги разделяме. Ако засеем семената на открити слънчеви места, ще имаме и чудесни цветни петна, и материал за букети.

Пиретрумите греят в червени цветове

От Персия и Далмация са дошли други цветя, които също разговорно се наричат маргаритки. Това са пиретрумите. До появата на синтетичните пиретроидни инсектициди те са били основна суровина за борба с вредителите в градината, а и сега се използват в екоземеделието. Но основната им задача е да ни радват с прелестните си розови и червени цветове. Растат добре на леки почви с високо съдържание на варовик и обичат слънцето. Размножават се с разделяне на туфите и със семена, като кичестите сортове запазват качествата си само при вегетативното размножаване.

Има и представители на жълтата раса.

Още през май грейват златистите цветове на дороникума, а закръглените му листа образуват над почвата плътен зелен килим. Дороникумът няма претенции към почвата, но най-красив става на богати, влажни и рохкави почви. На едно място може да расте дълги години, без това да се отрази на цъфтежа. Размножава се с разделяне на туфите.

(снимка) Санвиталията има дребни, на затова пък многобройни жълти цветчета с тъмнокафяво дискче в средата. От юли до октомври слънчевите места в градината и на терасата ще греят от тях. Размножава се само със семена, като разсадът трябва да се пази от късни студове.

Еригерона обича слънцето

Сините или розово-лилави цветове на еригерона са обичани и красят много градини. "Маргаритките" му достигат до 4 см в диаметър и образуват лазурни петна  от средата на юли до средата на август. Изисква редовно поливане, богата почва и много слънце. Размножава се с разделяне на туфите, но не по-често от 4 години, защото обилието на цветовете намалява.

До първи слани греят гайлардията и рудбекията

Пъстрата "маргаритка" гайлардия не престава да цъфти от края на май до сланите. Едрите червено-жълти цветове са любими и в градината, и във вазата. Тя расте без особени капризи на всякакви почви, но на леки и пропускливи засиява с цялата си пищна хубост. Размножава се както с разделяне на храстчетата, така и със семена. (снимка) Получените от посев гайлардии зацъфтяват на втората година.

Рудбекията допълва есенната палитра на градината с богатата гама от топли слънчеви тонове на своите "маргаритки". Това растение няма изисквания нито към състава на почвата, нито към светлината - в полусянка цъфти също така красиво, както и на припек. Не страда също така и от бобести и вредители. Нейните плътни туфи трябва да се разделят на всеки 2-3 години.

Есенният хелениум внася неописуем чар с обилния си късен цъфтеж, когато градината е почти опустяла. Той я изпълва с безбройните си сравнително едри "маргаритки" в бронзови, тъмночервени и кафяви тонове. Хелениумът е светлолюбив, но понася и полусянка, добре расте на леки, но достатъчно влажни почви. Размножаването става със семена и с разделяне на старите туфи.