Ароматната подправка намира широко приложение в националната ни кухня. Използва се за подправка на зеленчукови супи,  на маринати, ястия от месо, без нея не минава телешкото варено,  диетични храни, консерви и др. Добре се комбинира с майорана, чеснов лук, мащерка, лук. Заема голяма част от продуктите за туршии. Кореновиднана целина се използва и в самостоятелни ястия и предястия.

Родината й е Средиземноморието

Целината, която отглеждаме в градината, е произлязла от диворастящата. Позната е от най-стари времена. С листа от целината гърците са украсявали домовете си в празнични дни, а с венци от целина са кичели победителите в състезания. Като култура започва да се отглежда едва през епохата на Ренесанса.

Приятният й аромат и вкус се дължи на етеричното масло, което се намира във цялото растение. По съдържание на хранителни вещества и по вкусови качества целината стои на едно от първите места между останалите зеленчуци. Листата са богати на витамини - С,  каротин, В1, В2, РР, а кореноплодите - на захари, белтъчини, минерални соли - калий, натрий, магнезий, желязо, фосфор, йод, фитонциди и др.

Устройство

Целината, известна още като кервиз (Apium graveolens), е двугодишно растение. През първата година образува листна розетка и кореноплод, а през втората - цветоносно стъбло и семена. Семената са дребни - до  0,550 г, кълняемостта им се запазва до 7-8 години. Продължителни ниски температури, силно засушаване и др., могат  да предизвикат образуване на  цветоносно стъбло още през първата година. От културната целина се отглеждат три разновидности - листна, на която растенията се използват само за листа,  кореноплодна, която образува добре оформен кореноплод, и  листно-дръжкова (салатно-дръжкова), с дебели плътни дръжки, не образува кореноплод и се използват само листата и дръжките - избелени, служат за храна както "свещите" на аспержите.

Листната целина не образува кореноплод. Листата са сложно перести, неокосмени, блестящи, цветовете са бели, дребни, събрани по много в сенниковидни съцветия.

Издържа на студ, обича влагата

Целината е студоустойчиво растение, но за да поникнат семената им, трябва по-висока температура. Младите растения понасят без повреда по-ниски температури - 4-5 градуса. При ниска влажност растежът се забавя, листата загрубяват, стават податливи на заболяване (листен пригор). Не понася близки подпочвени води. Най-добре се развива в райони с прохладен климат и нормално овлажнени почви. При нашите климатични условия тя е типична поливна култура.

Взискателна е към почвата и хранителните вещества. Най-подходящи са дълбоките песъчливо-глинести, наносни или торфени структурни почви, богати на хумус и силно влагозадържащи. Студените глинести почви, както и леките песъчливи, които бързо просъхват, и бедни почви трябва да се избягват. Целината не понася торене с пресен оборски тор, но ако той е внесен през есента с дълбоката оран или заровен при дълбоко обръщане на почвата, може да се натори с 500-600 кг/100 кв.м. Разбира се, ако имате разложен оборски тор, е за предпочитане. Пресният оборски тор влошава качеството на кореноплодите.

Комбинираното торене е за предпочитане

Торенето с органични и минерални торове , особено на по-бедни почви, силно повишават, добива. На почви, богати на органични вещества, по-целесъобразно е да се  използват минерални торове. На 100 кв. м се внасят 2 кг амониева селитра, 4-5 кг суперфосфат и 2 кг калиев сулфат, които може да се замени с 8 кг растителна пепел. С калиевия тор и суперфосфата се тори още през есента. Високите дози азотни торове увеличават листната маса, но влошават качествата на кореноплода.

Целината изтощава силно почвата, затова не използвайте едно и също място, а я настанете след 3-4 години, където е била отгледана. Добри предшественици са домати, пипер, патладжан, краставици и др., всички тези, които предварително богато са наторени с оборски тор.

Листната целина (Appium graveolens var. secalinum) се отглежда  само заради листата. Тя образува голяма листна розетка с едри лъскави листа. Използва се най-вече през есента за приготвяне на туршии. Разпространен е у нас местен  сорт. Селекционирани   са сортове с нежна консистенция и приятен вкус, листата на които се ползват като свежа подправка за салати, супи, ястия  и консерви. От тях е одобрен и райониран сорт "Витаминна". Получен е в резултат на отдалечена хибридизация на магданоз и целина. Листната розетка е изправена. Петурата на листата е с междинен анатомичен строеж между петурата на магданоз и целина. Свежите листа имат по-високо съдържание на  витамин С, каротин, хлорофил, аминокиселини и ценни за организма минерални соли в сравнение с другите сортове листна целина. От 100 кв. м  може да получите 350 кг листна маса.

Отглеждане

Целината се отглежда чрез разсад, който се получава в полутопли парници, пластмасови оранжерии, тунели. За по-късно засаждане на постоянно място може да се отгледа и на открити лехи. Добре е да се знае, че от сеитбата на семената до разсаждането им са необходими 70 дни. Целината има дълъг вегетационен период . На листната й са необходими 3-4 месеца, на клубеноплодната - 6-7 месеца, а на дръжковата - 6 месеца. Тези срокове трябва да се имат предвид, когато се определят сроковете за засяване и отглеждане на целината.

Оптималният срок за сеитба е 15-20 март за листната и кореноплодната целина, а за дръжковата - през февруари или март за лятна или есенна консумация, а в началото на април в открити лехи за зимна консумация. На 1 кв.м се засяват 1 - 1,5 г семена в редове  4-5 см ред от ред. След като се засеят, семената се покриват с 0,5 см пласт от угнил оборски тор.

Младите растения са капризни, изискват добри грижи

За да поникнат редовно и да се развиват нормално растенията, е необходимо да се поддържа оптимална влажност в повърхностния почвен слой. Поддържането на почвата в умерено влажно състояние чрез умерено, редовно поливане е най-важното условие за бързо и дружно поникване на семената. Температурата също трябва да се следи, да няма резки промени, в съоръженията, където се отглежда  разсадът да не спада температурата под 10 градуса. На поникналите растения веднага трябва да им се осигури достатъчна светлина. Ако е нужно, се проветрява. Когато  разсадът е гъст , се прорежда навреме. Целината за ранно производство се пикира, когато растенията са на 2-и - 3-и  лист, 5 см между редовете и на 3-4 см в реда.

На постоянно място отива през юни. Предварително почвата трябва да е подготвена добре. Най-подходяща е лехо-браздовата повърхност. В момента на засаждането разсадът трябва да е образувал 4-5 листа, растенията да са добре развити и здрави. Коренчетата се съкращават с 1/3, а листата 1/2, остават само младите листа. При засаждането се внимава да не се затрупа връхната пъпка. Най-подходяща схема за засаждане е 70+30+30+30 х 25-30 - за кореноплодната целина, 50х15 см - за листната и 50х20 - за дръжковата. Непосредствено след като се засади, растенията се поливат. Целината расте бавно, затова трябва да се внимава за появата на плевели, да се окопава редовно, без да се загърля. Първото окопаване да е плитко - 5-6 см, следващите по-дълбоко - 20 см. Не трябва да се пропуска и навременното подхранване. Редовно да се полива, в  никакъв случай не трябва да се засушава.

Листната целина може да презимуват и на открито, като в много студените дни  се покриват със слама или с други подходящи материали.