Планинското растение Бабако (Carica pentagona) от семейство Папаеви расте във високите долини на Андите, разположени в Еквадор. Наричат го още бабао. През 1793 г. семена са попаднали в Нова Зеландия, която му е станала втора родина, така както на актинидията и на киваното. Този плод бързо е завоювал известност в Европа, Южноафриканската република и Америка. През 1985 г. Италия е една от първите страни, пренесла растението от Нова Зеландия. Там интересът бил толкова голям, че през 1987 г. се състояла първата национална среща по проблемите на отглеждането му.

Бабакото изисква прохладен субтропичен климат, но без мраз през зимния период. Съвременният ареал на разпространение е Еквадор, Нова Зеландия, Австралия, САЩ, Южноафриканската република, а така също и някои страни от Средиземноморието - Италия, Испания, Гърция и Израел. От 1991 г. се правят експерименти за отглеждане на бабако и в Холандия в оранжерийни условия. На световния пазар плодове се доставят главно от Нова Зеландия - от октомври до януари, от Италия - юли - септември, от Испания -  април до август и от САЩ - от ноември до януари, както и от Еквадор.

Бабако е близък родственик на папаята. Отличава се със силен растеж, бързо достига височина 3 м. Има едно отвесно централно стъбло, върху което растат едновременно листа и плодове. Плодовете са прикрепени на дълги плододръжки към стъблото, както при папаята. Растенията плододават до 8-годишна възраст.

Плодовете имат удължено ребриста форма със заострен край. Дълги са 20-30 см и са широки 12 см. При напречно прерязване имат формата на звезда със закръглени лъчи. При добри условия на отглеждане един плод достига 1,5 - 2 кг, но на пазара се предпочитат тежките около 0,5-1 кг. В началото кожицата е зеленикава, когато плодът зазрее се появяват малки жълти петна, чиито размери постоянно се увеличават. Напълно зрели стават жълти.

Бабако е рядък деликатес, консумира се в прясно състояние заедно с кожицата и вътрешността. Изисканият му вкус напомня едновременно ябълковия сорт Грени смит, ягода, ананас и папая.

Плодовете са нискокалорийни и се ценят от хората с наднормено тегло. Съвременната официална медицина го препоръчва и заради богатото съдържание на папаин (протеолетичен ензим), наречен още "растителен пепсин". Той неутрализира повишената киселинност на стомашния сок. Богатото на папаин, както и на витамин С и на хранителни влакна плодовото месо влияе общоукрепващо на организма.