Многоликите кленове не отстъпват по нищо на модерните екзотични растения и привличат с удивителното разнообразие от форми и оттенъци на листата.
Има хора, които, като ги погледнеш, си мислиш, че не са от най-големите красавци в лицето, но със сигурност са големи чаровници.
И яворите са така. Те не спадат към кастата на аристократите, като магнолията и розата. По-скоро принадлежат към черноработниците. Въпреки това изпълняват достойно "своите задачи", оформяйки по блестящ начин доста от пространството, в което живеем. И наистина - цветовете на яворите не са нещото, което се налага. Не са много едри и в тях няма някакъв особен колорит. Всичко се свежда до жълто-зеленото, бялото, мръсно бялото, въпреки че изключенията изглеждат доста любопитно и приятно. За сметка на това "снагите" им са доста снажни или живописно извити, като не липсва колоритът на кората. Старата в повечето случаи е сива, а младата може да е оцветена от жълто до червено, през резедавото и зеленикавото, а някои, като A. negundo, имат сребрист налеп по младите си клонки.
Доста любопитни са плодчетата, които са двукрилатки, като ъгълът между двете крилца е характерен белег за отделните видове. Когато се откъснат от дръжката си, от тежестта на ядката и аеродинамичната форма на крилцето те започват да се въртят и по този начин леко приземяват семенцето на известно разстояние от дървото.
Много стилове влизат в гардероба му
(снимка) Истинският чар на това дърво е в "гардероба", който то използва. Стилът му е доста разнообразен и изискан. И наистина - има явори със сложни и с прости листа, с дълбоко нарязани или няколкоделни петури, с целокрайни или в повечето случаи назъбени периферии. Разположени са срещуположно. Разнообразни са също и по големината на листната си петура. Образуват разкошна листна мозайка. Повечето от тях сменят дрехите си три пъти годишно - пролетен, летен и есенен колорит. Освен това са селекционирани доста сортове с бяло, жълто или червено обагряне във всякакви варианти.
Размножаването става предимно чрез семена. В повечето случаи се прави есенен посев и ако семената са пълни, кълненето е дружно. Но и в това семейство не липсват чешити. Сребролистният явор (A. saccharinum L). хвърля семената си през май: ако се съберат и посеят веднага, още същата година се получават доста добри семеначета. Обратното на него - яворът на Нико (A. nicoense Maxim.) определено си иска да прекара две години в земята, преди да се покаже на бял свят. А за присаждане изобщо не иска и да чуе. Проявява характер... Някои декоративни форми се размножават с резници при много ниска успеваемост и доста специални условия, а други - чрез присаждане. Но това не е за всеки...
Шестилът украсява алеите
Един от най-широко разпространените видове явори е шестилът (Acer platanoides L.). Височината му достига до 25 м, с гъста широкояйцевидна корона в насажденията и почти топчеста при свободно растящите екземпляри. Младите клонки са голи, сиво-червени. Листата са прости, длановидни, с пет дяла, дълги 10-18 см, като отделните дялове са вдлъбнато назъбени. През пролетта са с много красив жълто-зелен цвят, а през есента пожълтяват. Всички сме виждали кълбовидната му форма - ‘Globosum', която се използва за алейни насаждения. Формата ‘Schwedleri' е с кървавочервени листа при разлистването, като впоследствие придобиват тъмночервеникаво-зелен цвят. Напоследък у нас навлезе по-широко формата ‘Athropurpurea', която през целия сезон е с ярки тъмнопурпурни листа. Цветовете на шестила са доста красиви, жълто-зелени, събрани в щитовидни съцветия, появяващи се преди разлистването. У нас се среща почти навсякъде, като дава и доста самосев.
Участват в смесени гори
Яворите красят най-вече умерения пояс на Северното полукълбо. Това са Европа, Предна и Средна Азия, Хималаите, Източна Азия, островите от Зондския архипелаг, Северна и Централна Америка. Освен че са изключително декоративни дървета, дървесината им има също така доста широко промишлено приложение. Не образуват чисти насаждения, а по-скоро смесени с други широколистни дървета и по-рядко иглолистни.
Яворите изискват плодородна почва, като сред тях има както видове, които
са сухоустойчиви, така и такива, които са чувствителни към влажността на почвата. Различни са и изискванията към светлината, като повечето са сенкоиздръжливи.
(снимка) Обикновеният явор (Acer pseudoplatanus L.) е висок до 40 метра, с гъста обратнояйцевидна корона. Младите клонки са голи, а пъпките са със зелени люспи. Листата са прости, дълги 8-16 см, изрязани на 5 двойно назъбени дяла. Отгоре листата са тъмнозелени и голи или окосмени по жилките. През есента добиват златистожълта багра. Цветовете са жълто-зелени, събрани в увиснали гроздовидни метлици, появяващи се след разлистването. Много прилича на шестила, но петте дяла на листата му изглеждат по-закръглени и са двойно назъбени.
Мекишът (татарски клен) (Acer tataricum L.) е храст или ниско дърво, високо до 8 м. Листата му са дълги 4-10 см, цели или неясно триделни, нарязани, по ръба, двойно назъбени. Цветовете му се зеленикаво-бели, събрани в гроздовидни съцветия, появяващи се връхно на клоните след разлистването. Той става изключително красив, когато крилатките му достигнат големината си и се оцветят в яркочервено, което влиза в съчетание с красивия зелен цвят на листата му. У нас расте из храсталаците и горите до 700-800 м н. в. на различни почви - от дълбоки, свежи и богати до сухи и варовити. Изключително красиво е и есенното му обагряне - ярко кървавочервено. Използва се за групово и единично засаждане.
Сребролистният явор (Acer saccharinum L.) идва от Америка и може да достигне 30-40 м в родината си, но култивиран едва ли надвишава 25. Снагата му е покрита с тънка, отделяща се на плочици кора, която заслужава внимание. Младите пролетни листа са червеникави, а зрелите листа отгоре са зелени, а отдолу - от синкаво-белезникави до сребристи и голи. През есента отгоре придобиват изключително красива жълта окраска, а отдолу са сребристи. Ефектът е доста добър. По форма са дълбоко разсечени на пет дяла, едро назъбени, като средният дял е двойно назъбен до триделен. Не се препоръчва като алейно дърво, понеже е много крехко и податливо на гъбни заболявания. Красив вид, сухо- и сенкоиздръжлив.
Крайречният явор (Acer ginnala Maxim.) наподобява доста на нашенския мекиш, като преди са го приемали за негов вариетет. Разликата в листата е, че са с обособени три дяла. Освен това те варират и е възможно да се срещнат и такива екземпляри, на които средният дял е доста стеснен в основата си. Цъфти 3-4 седмици след разлистването с мръсно бели цветове. Има аромат и е много добър медонос. Притежава разкошна ярка есенна окраска. Може да се използва за единични или групови засаждания.
Яворът на Нико (Acer nikoense Maxim.)
е доста рядък вид. У нас със сигурност го има в парка «Врана». На височина достига до 18 м. Един от видовете с тройно-сложни листа. Отделните листчета са елипсовидни, до елипсовидно-продълговати, 5-13 см на дължина и 6 см на широчина. Цветовете са жълти, в трицветни щитчета, на увиснали мъхести дръжки. Листата, които са покрити от други листа и достъпът на слънце до тях е ограничен, са обагрени в мръсно бяло. От там минават през цикламеното, червеното, та до пурпурното, в зависимост от количеството светлина. Японец по природа, този явор идва от островите Хонсю и Кюсю. Една японска легенда го свързва със силата на зрението.
Яворът на Ширасава (Acer shirasawanum Koidz.) е дърво, високо 7-8 м, наподобяващо японския клен. Родом е от Япония - о. Хонсю. Дяловете на листата са 9-13 см, сърцевидни, двойно назъбени, отдолу на жилките мъхнати. От него са селекционирани също доста сортове, някои от които са ‘Junihitoe', ‘Aureum' - с жълти листа. ‘Autumn Moon', ‘Red Dawn', ‘Diana', ‘Gloria', ‘Helena' и др.
Японският клен (Acer japonicum Thunb.) е от о. Хокайдо и Хонсю. Младите леторасти са голи. Едногодишните клончета са тъмночервени или пурпурни. Листата са 7-11-делни, като върховете им очертават кръг, 8-14 см в диаметър, със сърцевидна основа. Отделните дялове са яйцевидно заострени, двойно назъбени, като отначало са доста мъхнати. През есента стават оранжево-червени. Цветчетата са пурпурни. Крилатките образуват тъп ъгъл.
Някои от сортовете, които са селекционирани, са ‘Green Cascade', ‘Aconitifoliu', ‘Lovett', ‘Meigetsu', ‘Monroe', ‘Orugayama' и т. н.
Длановидният клен се облича в сребро
(снимка) Ако беше човек, длановидният клен (Acer palmatum Thunb.) щеше да бъде най-суетният. В неговия гардероб има повече от хиляда костюма - хиляда сорта. Това е едно от най-красивите дръвчета на земята, при вида на които малко хора биха останали равнодушни. Произходът му е от Япония, Корея, Източен и Централен Китай. Днес вече го има навсякъде, където може да расте, като лимитиращият фактор е температурата (- 150С). В България основната форма я има на доста места, а в София се среща до НДК, в Борисовата градина, парка «Врана» и на други места. Напоследък, с развитието на частните разсадници, започна да навлиза масово и днес различни сортове се предлагат почти навсякъде. В Ботаническата градина на БАН също е създадена колекция от няколко сорта.
Длановидният клен представлява неголямо дърво, високо до 8 м, като в родината си стига не повече от 15 м. Клоните му могат да са оцветени от жълтеникаво до резедаво, от цикламено до червено, със сребрист налеп и т. н. (снимка) Освен това клоните на доста от формите се извиват в красива дъга и падат надолу. Листата му притежават т. нар. полиморфизъм, тоест доста силно варират както по отношение на пролетната и есенната окраска, така и при пълното им узряване през лятото. Принципно те са 5-9-делни, с яйцевидно-ланцетни дялове. Дълги са 4-10 см. Цветовете са червени, събрани в щитовидни съцветия. Плодовете му са дребни, с тъп ъгъл помежду си. Една от най-атрактивните групи от сортове е ‘Dissectum' - с дълбоко разсечени до основата дялове, които са отново насечени. Това са ‘Dissectum Ornatum', ‘Dissectum Garnet', ‘Krimson Queen', ‘Inaba-Shidare' - червено украсени; ‘Filigree', ‘Dissectum Viridis' - зелени. От червените заслужават внимание ‘Bloodgod' ‘Atropurpureum', ‘Fireglow'. ‘Kadsura' е с оригинална жълта пролетна, а ‘Osakazuki' е с много красива есенна окраска.
Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите