Мно­го­ли­ки­те кле­но­ве не от­с­тъп­ват по ни­що на мо­дер­ни­те ек­зо­тични рас­те­ния и прив­личат с уди­ви­тел­но­то раз­но­об­ра­зие от фор­ми и отте­нъ­ци на лис­та­та.

 Има хо­ра, ко­и­то, ка­то ги пог­лед­неш, си мис­лиш, че не са от най-го­ле­ми­те кра­сав­ци в ли­це­то, но със си­гур­ност са го­ле­ми чаров­ни­ци.

И яво­ри­те са та­ка. Те не спа­дат към кас­та­та на арис­ток­ра­ти­те, ка­то маг­но­ли­я­та и ро­за­та. По-ско­ро при­над­ле­жат към чер­но­ра­бот­ни­ци­те. Въп­ре­ки то­ва из­пъл­ня­ват дос­той­но "сво­и­те за­дачи", офор­мяй­ки по блес­тящ начин дос­та от прос­т­ран­с­т­во­то, в ко­е­то жи­ве­ем. И на­ис­ти­на - цве­то­ве­те на яво­ри­те не са не­що­то, ко­е­то се на­ла­га. Не са мно­го ед­ри и в тях ня­ма ня­ка­къв осо­бен ко­ло­рит. Всичко се свеж­да до жъл­то-зе­ле­но­то, бя­ло­то, мръс­но бя­ло­то, въп­ре­ки че из­к­лючени­я­та из­г­леж­дат дос­та лю­бо­пит­но и при­ят­но. За смет­ка на то­ва "сна­ги­те" им са дос­та снаж­ни или жи­во­пис­но из­ви­ти, ка­то не лип­с­ва ко­ло­ри­тът на ко­ра­та. Ста­ра­та в по­вечето случаи е си­ва, а мла­да­та мо­же да е оц­ве­те­на от жъл­то до чер­ве­но, през ре­зе­да­во­то и зе­ле­ни­ка­во­то, а ня­кои, ка­то A. negundo, имат среб­рист на­леп по мла­ди­те си клон­ки.

Дос­та лю­бо­пит­ни са плодчета­та, ко­и­то са двук­ри­лат­ки, ка­то ъгъ­лът меж­ду две­те крил­ца е ха­рак­те­рен бе­лег за от­дел­ни­те ви­до­ве. Ко­га­то се от­къс­нат от дръж­ка­та си, от те­жест­та на яд­ка­та и аеро­ди­на­мична­та фор­ма на крил­це­то те за­почват да се вър­тят и по то­зи начин ле­ко приземя­ват се­мен­це­то на из­вес­т­но раз­с­то­я­ние от дър­во­то.

 Много стилове влизат в гардероба му

(снимка) Ис­тин­с­ки­ят чар на то­ва дър­во е в "гар­де­ро­ба", кой­то то из­пол­з­ва. Сти­лът му е дос­та раз­но­об­ра­зен и изис­кан. И на­ис­ти­на - има яво­ри със слож­ни и с прос­ти лис­та, с дъл­бо­ко на­ря­за­ни или ня­кол­ко­дел­ни пе­ту­ри, с це­лок­рай­ни или в по­вечето случаи на­зъ­бе­ни пе­ри­фе­рии. Раз­по­ло­же­ни са сре­щу­по­лож­но. Раз­но­об­раз­ни са съ­що и по го­ле­ми­на­та на лис­т­на­та си пе­ту­ра. Об­ра­зу­ват раз­кош­на лис­т­на мо­зай­ка. По­вечето от тях сме­нят дре­хи­те си три пъ­ти го­диш­но - про­ле­тен, ле­тен и есе­нен ко­ло­рит. Ос­вен то­ва са се­лек­ци­о­ни­ра­ни дос­та сор­то­ве с бя­ло, жъл­то или чер­ве­но обаг­ря­не във вся­как­ви ва­ри­ан­ти.

Раз­м­но­жа­ва­не­то ста­ва пре­дим­но чрез се­ме­на. В по­вечето случаи се пра­ви есе­нен по­сев и ако се­ме­на­та са пъл­ни, къл­не­не­то е друж­но. Но и в то­ва се­мейс­т­во не лип­с­ват чеши­ти. Среб­ро­лис­т­ни­ят явор (A. saccharinum L). хвър­ля се­ме­ната си през май: ако се съ­бе­рат и по­се­ят вед­на­га, още съ­ща­та го­ди­на се по­лучават дос­та доб­ри се­ме­начета. Об­рат­но­то на не­го - яво­рът на Ни­ко (A. nicoense Maxim.) оп­ре­де­ле­но си ис­ка да пре­ка­ра две го­ди­ни в зе­мя­та, пре­ди да се по­ка­же на бял свят. А за при­саж­да­не изоб­що не ис­ка и да чуе. Про­я­вя­ва ха­рак­тер... Ня­кои де­ко­ра­тив­ни фор­ми се раз­м­но­жа­ват с рез­ни­ци при мно­го нис­ка ус­пе­ва­е­мост и дос­та спе­ци­ал­ни ус­ло­вия, а дру­ги - чрез при­саж­да­не. Но то­ва не е за все­ки...

Шестилът украсява алеите

Един от най-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни­те ви­до­ве яво­ри е шес­ти­лът (Acer platanoides L.). Ви­сочина­та му дос­ти­га до 25 м, с гъс­та ши­ро­ко­яй­це­вид­на ко­ро­на в на­саж­де­ни­я­та и почти топчес­та при сво­бод­но рас­тя­щи­те ек­зем­п­ля­ри. Мла­ди­те клон­ки са го­ли, си­во-чер­ве­ни. Лис­та­та са прос­ти, дла­новид­ни, с пет дя­ла, дъл­ги 10-18 см, ка­то от­дел­ни­те дя­ло­ве са вдлъб­на­то на­зъ­бе­ни. През про­лет­та са с мно­го кра­сив жъл­то-зе­лен цвят, а през есен­та по­жъл­тя­ват. Всички сме виж­да­ли къл­бо­вид­на­та му фор­ма - ‘Globosum', ко­я­то се из­пол­з­ва за алей­ни на­саж­де­ния. Фор­ма­та ‘Schwedleri' е с кър­ва­вочер­ве­ни лис­та при раз­лис­т­ва­не­то, ка­то впос­лед­с­т­вие при­до­би­ват тъм­ночер­ве­ни­ка­во­-зе­лен цвят. На­пос­ле­дък у нас нав­ле­зе по-ши­ро­ко фор­ма­та ‘Athropurpurea', ко­я­то през це­лия се­зон е с яр­ки тъм­но­пур­пур­ни лис­та. Цве­то­ве­те на шес­ти­ла са дос­та кра­си­ви, жъл­то-зе­ле­ни, съб­ра­ни в щи­то­вид­ни съц­ве­тия, по­я­вя­ва­щи се пре­ди раз­лис­т­ва­не­то. У нас се сре­ща почти нав­ся­къ­де, ка­то да­ва и дос­та са­мо­сев.

Участват в смесени гори

Яво­ри­те кра­сят най-вече уме­ре­ния по­яс на Се­вер­но­то по­лу­къл­бо. То­ва са Ев­ро­па, Пред­на и Сред­на Азия, Хи­ма­ла­и­те, Из­точна Азия, ос­т­ро­ви­те от Зон­д­с­кия ар­хи­пе­лаг, Се­вер­на и Цен­т­рал­на Аме­ри­ка. Ос­вен че са из­к­лючител­но де­ко­ра­тив­ни дър­ве­та, дър­ве­си­на­та им има съ­що та­ка дос­та ши­ро­ко про­миш­ле­но при­ло­же­ние. Не об­ра­зу­ват чис­ти на­саж­де­ния, а по-ско­ро сме­се­ни с дру­ги ши­ро­ко­лис­т­ни дър­ве­та и по-ряд­ко иг­ло­лис­т­ни.

Яво­ри­те изис­к­ват пло­до­род­на почва, ка­то сред тях има както ви­до­ве, ко­и­то
са су­хо­ус­тойчиви, та­ка и та­ки­ва, ко­и­то са чув­с­т­ви­тел­ни към влаж­ност­та на почва­та. Раз­лични са и изис­к­ва­ни­я­та към свет­ли­на­та, ка­то по­вечето са сен­ко­из­дръж­ли­ви.

  (снимка) Обик­но­ве­ни­ят явор (Acer pseudoplatanus L.) е ви­сок до 40 мет­ра, с гъс­та об­рат­но­яй­це­вид­на ко­ро­на. Мла­ди­те клон­ки са го­ли, а пъп­ки­те са със зе­ле­ни люс­пи. Лис­та­та са прос­ти, дъл­ги 8-16 см, из­ря­за­ни на 5 двой­но на­зъ­бе­ни дя­ла. От­го­ре лис­та­та са тъм­но­зе­ле­ни и го­ли или окос­ме­ни по жил­ки­те. През есен­та до­би­ват зла­тис­тожъл­та баг­ра. Цве­то­ве­те са жъл­то-зе­ле­ни, съб­ра­ни в увис­на­ли гроз­до­вид­ни мет­ли­ци, по­я­вя­ва­щи се след раз­лис­т­ва­не­то. Мно­го при­лича на шес­ти­ла, но пет­те дя­ла на лис­та­та му из­г­леж­дат по-зак­ръг­ле­ни и са двой­но на­зъ­бе­ни.

Ме­ки­шът (та­тар­с­ки клен) (Acer tataricum L.) е храст или нис­ко дър­во, ви­со­ко до 8 м. Лис­та­та му са дъл­ги 4-10 см, це­ли или не­яс­но три­дел­ни, на­ря­за­ни, по ръ­ба, двой­но на­зъ­бе­ни. Цве­то­ве­те му се зе­ле­ни­ка­во-бе­ли, съб­ра­ни в гроз­до­вид­ни съц­ве­тия, по­я­вя­ва­щи се връх­но на кло­ни­те след раз­лис­т­ва­не­то. Той ста­ва из­к­лючител­но кра­сив, ко­га­то кри­лат­ки­те му дос­тиг­нат го­ле­ми­на­та си и се оц­ве­тят в яр­кочер­ве­но, ко­е­то вли­за в съчета­ние с кра­си­вия зе­лен цвят на лис­та­та му. У нас рас­те из храс­та­ла­ци­те и го­ри­те до 700-800 м н. в. на раз­лични почви - от дъл­бо­ки, све­жи и бо­га­ти до су­хи и ва­ро­ви­ти. Из­к­лючител­но кра­си­во е и есен­но­то му обаг­ря­не - яр­ко­ кър­ва­вочер­ве­но. Из­пол­з­ва се за гру­по­во и еди­нично за­саж­да­не.

Среб­ро­лис­т­ни­ят явор (Acer saccharinum L.) ид­ва от Аме­ри­ка и мо­же да дос­тиг­не 30-40 м в ро­ди­на­та си, но кул­ти­ви­ран ед­ва ли над­ви­ша­ва 25. Сна­га­та му е пок­ри­та с тън­ка, от­де­ля­ща се на плочици ко­ра, ко­я­то зас­лу­жа­ва вни­ма­ние. Мла­ди­те про­лет­ни лис­та са чер­ве­ни­ка­ви, а зре­ли­те лис­та от­го­ре са зе­ле­ни, а от­до­лу - от син­ка­во-бе­лез­ни­ка­ви до среб­рис­ти и го­ли. През есен­та от­го­ре при­до­би­ват из­к­лючител­но кра­си­ва жъл­та ок­рас­ка, а от­до­лу са среб­рис­ти. Ефек­тът е дос­та до­бър. По фор­ма са дъл­бо­ко раз­сечени на пет дя­ла, ед­ро на­зъ­бе­ни, ка­то сред­ни­ят дял е двой­но на­зъ­бен до три­де­лен. Не се пре­по­ръчва ка­то алей­но дър­во, по­не­же е мно­го крех­ко и по­дат­ли­во на гъб­ни за­бо­ля­ва­ния. Кра­сив вид, су­хо- и сен­ко­из­дръж­лив.

(снимка)

Край­речни­ят явор (Acer ginnala Maxim.) на­по­до­бя­ва дос­та на на­шен­с­кия ме­киш, ка­то пре­ди са го при­е­ма­ли за не­гов ва­ри­е­тет. Раз­ли­ка­та в лис­та­та е, че са с обо­со­бе­ни три дя­ла. Ос­вен то­ва те ва­ри­рат и е въз­мож­но да се срещ­нат и та­ки­ва ек­зем­п­ля­ри, на ко­и­то сред­ни­ят дял е дос­та стес­нен в ос­но­ва­та си. Цъф­ти 3-4 сед­ми­ци след раз­лис­т­ва­не­то с мръс­но бе­ли цве­то­ве. Има аро­мат и е мно­го до­бър ме­до­нос. При­те­жа­ва раз­кош­на яр­ка есен­на ок­рас­ка. Мо­же да се из­пол­з­ва за еди­нични или гру­по­ви за­саж­да­ния.

Яво­рът на Ни­ко (Acer nikoense Maxim.)

е дос­та ря­дък вид. У нас със си­гур­ност го има в пар­ка «Вра­на». На ви­сочина дос­ти­га до 18 м. Един от ви­до­ве­те с трой­но-слож­ни лис­та. От­дел­ни­те листчета са елип­со­вид­ни, до елип­со­вид­но-про­дъл­го­ва­ти, 5-13 см на дъл­жи­на и 6 см на ши­рочина. Цве­то­ве­те са жъл­ти, в триц­вет­ни щитчета, на увис­на­ли мъ­хес­ти дръж­ки. Лис­та­та, ко­и­то са пок­ри­ти от дру­ги лис­та и дос­тъ­път на слън­це до тях е ог­ра­ничен, са обаг­ре­ни в мръс­но бя­ло. От там ми­на­ват през цик­ла­ме­но­то, чер­ве­но­то, та до пур­пур­но­то, в за­ви­си­мост от ко­личес­т­во­то свет­ли­на. Япо­нец по при­ро­да, то­зи явор ид­ва от ос­т­ро­ви­те Хон­сю и Кю­сю. Ед­на япон­с­ка ле­ген­да го свър­з­ва със си­ла­та на зре­ни­е­то.

 

(снимка)

Яво­рът на Ши­ра­са­ва (Acer shirasawanum Koidz.) е дър­во, ви­со­ко 7-8 м, на­по­до­бя­ва­що япон­с­кия клен. Ро­дом е от Япо­ния - о. Хон­сю. Дя­ло­ве­те на лис­та­та са 9-13 см, сър­це­вид­ни, двой­но на­зъ­бе­ни, от­до­лу на жил­ки­те мъх­на­ти. От не­го са се­лек­ци­о­ни­ра­ни съ­що дос­та сор­то­ве, ня­кои от ко­и­то са ‘Junihitoe', ‘Aureum' - с жъл­ти лис­та. ‘Autumn Moon', ‘Red Dawn', ‘Diana', ‘Gloria', ‘Helena' и др.

 

 

Япон­с­ки­ят клен (Acer japonicum Thunb.) е от о. Хо­кай­до и Хон­сю. Мла­ди­те ле­то­рас­ти са го­ли. Ед­но­го­диш­ни­те клончета са тъм­ночер­ве­ни или пур­пур­ни. Лис­та­та са 7-11-дел­ни, ка­то вър­хо­ве­те им очер­та­ват кръг, 8-14 см в ди­а­ме­тър, със сър­це­вид­на ос­но­ва. От­дел­ни­те дя­ло­ве са яй­це­вид­но за­ос­т­ре­ни, двой­но на­зъ­бе­ни, ка­то от­начало са дос­та мъх­на­ти. През есен­та ста­ват оран­же­во-чер­ве­ни. Цветчета­та са пур­пур­ни. Кри­лат­ки­те об­ра­зу­ват тъп ъгъл.

Ня­кои от сор­то­ве­те, ко­и­то са се­лек­ци­о­ни­ра­ни, са ‘Green Cascade', ‘Aconitifoliu', ‘Lovett', ‘Meigetsu', ‘Monroe', ‘Orugayama' и т. н.

 Дла­новид­ният клен се об­лича в среб­ро

  (снимка) Ако бе­ше човек, дла­новид­ни­ят клен (Acer palmatum Thunb.) ще­ше да бъ­де най-су­ет­ни­ят. В не­го­вия гар­де­роб има по­вече от хи­ля­да кос­тю­ма - хи­ля­да сор­та. То­ва е ед­но от най-кра­си­ви­те дръвчета на зе­мя­та, при ви­да на ко­и­то мал­ко хо­ра би­ха ос­та­на­ли рав­но­душ­ни. Про­из­хо­дът му е от Япо­ния, Ко­рея, Из­точен и Цен­т­ра­лен Ки­тай. Днес вече го има нав­ся­къ­де, къ­де­то мо­же да рас­те, ка­то ли­ми­ти­ра­щи­ят фак­тор е тем­пе­ра­ту­ра­та (- 150С). В Бъл­га­рия ос­нов­на­та фор­ма я има на дос­та мес­та, а в Со­фия се сре­ща до НДК, в Бо­ри­со­ва­та гра­ди­на, пар­ка «Вра­на» и на дру­ги мес­та. На­пос­ле­дък, с раз­ви­ти­е­то на час­т­ни­те раз­сад­ни­ци, за­почна да нав­ли­за ма­со­во и днес раз­лични сор­то­ве се пред­ла­гат почти нав­ся­къ­де. В Бо­та­ничес­ка­та гра­ди­на на БАН съ­що е съз­да­де­на ко­лек­ция от ня­кол­ко сор­та.

Дла­новид­ният клен пред­с­тав­ля­ва не­го­ля­мо дър­во, ви­со­ко до 8 м, ка­то в ро­ди­на­та си сти­га не по­вече от 15 м. Кло­ни­те му мо­гат да са оц­ве­те­ни от жъл­те­ни­ка­во до ре­зе­да­во, от цик­ла­ме­но до чер­ве­но, със среб­рист на­леп и т. н. (снимка) Ос­вен то­ва кло­ни­те на дос­та от фор­ми­те се из­ви­ват в кра­си­ва дъ­га и па­дат на­до­лу. Лис­та­та му при­те­жа­ват т. нар. по­ли­мор­фи­зъм, то­ест дос­та сил­но ва­ри­рат как­то по от­но­ше­ние на про­лет­на­та и есен­на­та ок­рас­ка, та­ка и при пъл­но­то им уз­ря­ва­не през ля­то­то. Прин­цип­но те са 5-9-дел­ни, с яй­це­вид­но-лан­цет­ни дя­ло­ве. Дъл­ги са 4-10 см. Цве­то­ве­те са чер­ве­ни, съб­ра­ни в щи­то­вид­ни съц­ве­тия. Пло­до­ве­те му са дреб­ни, с тъп ъгъл по­меж­ду си. Ед­на от най-ат­рак­тив­ните гру­пи от сор­то­ве е ‘Dissectum' - с дъл­бо­ко раз­сечени до ос­но­ва­та дя­ло­ве, ко­и­то са от­но­во на­сечени. То­ва са ‘Dissectum Ornatum', ‘Dissectum Garnet', ‘Krimson Queen', ‘Inaba-Shidare' - чер­ве­но ук­ра­се­ни; ‘Filigree', ‘Dis­sectum Viridis' - зе­ле­ни. От чер­ве­ни­те за­с­лу­жа­ват вни­ма­ние ‘Blood­god' ‘Atropurpureum', ‘Fireglow'. ‘Kad­sura' е с ори­ги­нал­на жъл­та про­лет­на, а ‘Osakazuki' е с мно­го кра­си­ва есен­на ок­рас­ка.