Срещата с илекса в снежната нощ е изключителна и незабравима гледка. От близо тристата различни вида у нас се е приютил само един - илекс аквифолиум. Той също е голяма рядкост, дори е застрашен от изчезване. Животът му е дълъг, достига до 300 години, но расте много бавно. Обича умерения климат, почвената и въздушната влага и да е под сянката на по-високи широколистни дървета в гората.

Илекс у нас може да се срещне в топлата Беласица планина, влажната Странджа и много го привлича свежия горски въздух на Централните Родопи. Рядко достига размерите на дърво до 10 метра. По-често си остава като вечнозелен храст. Листата му са изключително красиви, с наситен цвят. Те са лъскави отгоре и матовозелени от обратната страна. Дължината им е 5- 10 сантиметра, а формата е елипсовидна. По края има дребни бодлички. Цъфти през май и юни с белезникави дребни цветчета с лек аромат, събрани на групи в основата на листата.

Храстът достига кулминацията на своята съвършена красота, когато узреят плодовете му. Те са сочни, рубиненочервени зърна и съдържат по 4-5 семена. Задържат се трайно и задълго на храстите, а на фона на белия сняг гледката е незабравима. Илексът, познат у нас още като джел, е признат и почитан от някои народи като символ на възраждане на съвършенството и светлината в човешката душа. Той е може би най-празничното дърво в необятния дом на природата.

Дървесината му също е ценна

За съжаление илексът е голяма рядкост, тъй като много трудно се възпроизвежда. Дървесината му е много ценна, защото е твърда, белезникава на цвят и може лесно да приема оцветяване. Боядисана в черно не се отличава от скъпата дървесина на абаносовото дърво.

Събраните от него семена кълнят трудно дори и във влажна среда. Вегетативното размножаване също е бавно и не винаги успешно. Затова е по-добре да му се радваме като жива украса, а не като ценен мебел.