През януари е времето, когато се засяват разсадите. Но тогава е най-неподходящият период търсите почва за тях - вероятно градината ще е покрита със сняг, а земята ще е скована от лед.

Използвайте последните топли дни на декември, за да си набавите необходимите почвени смески. Невръстните растения обаче си имат своите вкусове към хранителната среда и е добре да се съобразите с тях. Най-често се смесват равни части почва, прегорял оборски тор и чист речен пясък, който не е прекалено ситен. Повече тор се прибавя, ако земята в градината е бедна. В случай че е тежка и с повече глина, сложете допълнително пясък и торф.

Все пак, ако имате възможност, вземете почва от затревени площи. Тя е най-силна. Важно е първо да махнете тревата заедно с корените й. След това разкопайте почвата, наситнете я и я пресейте. 

Къде да я съхраните? Ако няколко сандъчета разсад са ви достатъчни, може да я насипете в кофи или в други съдове. Но ако ще правите повече разсад, тогава под навес изсипете почвата на куп и задължително покрийте с найлон.

Всеки зеленчук със свои капризи

Съставът на почвените смески зависи от културата, която ще отглеждате. За зелето, доматите, пипера, патладжана, краставицата, лука е подходящ следния състав: хумус - 25-30%, торф или прегорял оборски тор 30-50%, пясък - 25-30%.
За зелето може да се увеличи делът на пясъка до 40%. Доматите са по-малко взискателни към качеството на смеската - частта на земята за тях може да достигне 70%, даже отглеждането им в чиста плодородна пръст дава отлични резултати.
При израстването на разсада почвата в кофичките значително се уплътнява. (снимка) За да не става така, може да участват разрохващи елементи - наситнени талаш или сухи листа, които обаче трябва да се приготвят още през есента.

Растенията "хвръкват" от биохумус

Ако искате разсадът да избърза или просто малко сте позакъснели, тогава може на накиснете семената преди засяването в разтвор от биохумус и вода в обемно съотношение 1:1. Разтворът се оставя да отлежи 48 часа, като периодично се разбърква. След като се утаи, извлекът се изважда. Семената, луковиците или картофите се накисват в извлека за 4 часа. После се разстилат и се оставят да съхнат две денонощия.  
Така обработените семена се зесяват в почвени смески, в  чието съдържание отново е включен биохумус. Смеската се прави от 85% почва и 15% биохумус.  Друг вариант е почвата да е 50%, биохумусът - 15%, останалите 35% да са перлит.