Болестите по плодовете се разделят на паразитни и физиологични. Първите са известни като "гниенe" и се дължат на поражения на различни гъби и бактерии. Вторите са в резултат на нарушените жизнени функции.
Кафявото гниене (монилиоз) започва да се развива до прибиране на реколтата. В хранилището по плодовете се появява тъмнокафяво гниене, а при висока влажност загнилото място се покрива със сиво-бял налеп. Гъбата поразява там, където е повредена кожицата или има повече влага. Болните плодове могат да заразят здравите дори само при допир.
Мекото гниене, причинено от гъбите от род Penicillium, се развива върху повърхността на плодовете. Най-често около механичните повреди се появяват сламено-жълти или бледокафяви бързо разрастващите се петна. При влага върху тях се образува сив или синьо-зелен налеп.
Сивото гниене се забелязва като кафяви петна, които обхващат цялата повърхност. За разлика от мекото гниене поразените тъкани са твърди, а плодът запазва форма си.
При горчивото гниене кожичката се разпуква и се набръчква. Възможно е и вътрешно развитие на гъбата около семенната кутийка. Здравата част на плода има неприятна миризма и горчив вкус.
Сърцевинното гниене се наблюдава след продължително съхранение. В областта на семенната кутийка и около нея има тъмно загниване, придружено от сив налеп.
Причина за физиологичните болести са грешки в отглеждането и в съхранението. Вкорковяването на кожицата на ябълките и крушите се дължи на недостиг на бор в почвата. Например причина за стъкловидността, която се среща само при ябълките, са неравномерните валежи, когато узряват плодовете.
Изгнилите са опасни за здравето
Не трябва да се яде гнил плод. Някои изследователи смятат, че появата даже на неголеми участъци с гниене провокират разпространение на отровни микотоксини из целия плод. Тези вещества могат да предизвикат рак или да навредят на черния дроб, сърцето, кожата и бъбреците.
Предпазни мерки
* Плодовете трябва да са здрави и без механични повреди, предварително сортирани по големина.
* Хранилището задължително да бъде добре почистено и дезинфекцирано. * Отстранявайте загнилите плодове веднага щом забележите първите петна.
Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.
Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12 градуса.
Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12 градуса.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите