Представителите от рода лихнес са едни от любимите многогодишни цветя, цъфтящи през лятото. При това на външен вид те са така разнообразни, че почти не си приличат. Най-широко разпространен и високо ценен е този, известен като халцедонова свиларка. В природата свободно се среща в Азия - от Източна Русия до Северен Китай. У нас растенията успешно преодоляват суровите условия през зимата. Всяка пролет от коренището израстват едногодишни стъбла, от 50 до 100 см високи. Цялото стъбло е осеяно със срещуположно прикрепени, удължени, със заострен връх листа. Те, както и стъблото, са покрити с груби власинки.

Особен чар на растенията придават кацналите по върховете на стъблата полусферични, едри съцветия. Те са съставени от множество звездовидни цветчета, които се отварят последователно. Така продължителността на цъфтеж на всяко съцветие е повече от 20 дни, а срокът е през юни и юли. Най-често се срещат сортовете с червена багра. Сега обаче са  създадени нови. От тях внимание заслужават Rosea - с бледорозови и Carnea - с пастелно розови цветове. Alba и Rauhreif  са с бели цветове.

Изисквания

(снимка) Лихнесът се развива добре на слънчеви, по изключение на полусенчести места. Почвата трябва да е лека, отцедлива, добре дренирана. Трябва да е богата на хранителни вещества. Когато те не са достатъчно, с подготовката на почвата предварително се внася добре разложен оборски тор. Ако не сте успели да сторите това, то през вегетацията подхранвайте растенията с азотни, а на есен с фосфорни и калиеви торове. През лятото окопавайте внимателно около растенията, а при необходимост плевете. При вятър стъблага лесно полягат, затова трябва да се прикрепят към красиви подпори. Прецъфтелите съцветия се отрязват с остър нож.

Лихнесът се размножава чрез разделяне на коренищата през пролетта. Когато се използват семена, те се засяват през есента или през пролетта.