Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода.

Имат интересна история 

Любопитно е да се знае, че папратите са се появили на нашата планета преди около 400 милиона години през Палеозойската ера, заедно с хвощовете и плауновите. Преди тях са съществували само водораслите. В тези древни времена първобитните хвощове, плаунови и гигантски дървовидни папрати обитавали безкрайни непроходими блатисти пространства. Доказано е, че сред задуха от изпарения и облаци, падащите стъбла на умиращите екземпляри се натрупвали едно върху друго на обширни пластове. В условията на огромен натиск и без достъп на въздух в продължение на милиони години от тях са се образували залежите от каменни въглища.

Периодът на разцвет на тази пищна флора е известен като каменовъглен. Но на земята настъпили катастрофални изменения в климата. Огромни участъци от сушата в Северното полукълбо били покрити с ледници. Това предизвикало изчезването на много видове, изискващи топлина, като от плауновите са останали съвсем малко. И въпреки всичко някои спорови растения успели да се приспособят към новите условия. За радост до наши дни са се запазили дори представители и на дървовидните папрати, които сега се срещат само в тропическите пояси на Австралия и Нова Зеландия.

Виреят във всички континенти

Папратови растения сега има навсякъде по Земята. Интересно е, че се срещат във всички континенти и във всички климатични зони. Те съседстват както с вечните ледове, така и със знойните пустини. Голяма част от всички познати съвременни видове папрати живеят в страните с умерен климат. По подобие на предшествениците си те предпочитат влажни почви в сенчести и полусенчести места. Обичат да бъдат къпани от дъждовете или да се наслаждават на вечно забулените с мъгли възвишения. Срещат се по склонове на оврази и скални пукнатини. Затова, колкото се отива на север или на юг от тропиците, толкова повече видовият състав на папратите намалява. Показателен за това е фактът, че в цяла Европа са разпространени едва стотина вида. От тях 35 вида се срещат и в нашата страна.

Миниатюрни или дървовидни видове

Най-голямата част от папратите са сухоземни растения. Само една малка група от тях са типично водни, които се заселват по повърхността на различни видове естествени или изкуствени басейни, с бавно течаща или застояла вода. Има обаче и типично земноводни. Голям интерес по отношение начина си на хранене представляват епифитните видове. Те прекарват целия си живот по стъблата и клоните на дърветата в тропическите гори, превръщайки ги във фантастични висящи градини.

Изключително голямо разнообразие цари сред папратите и по отношение на техните размери. Звучи парадоксално, но има миниатюрни видове, които достигат едва няколко милиметра и други, дървовидни форми, високи до 25 метра.

Легенди разказват за "тайнобрачните"

В дълбока древност хората не са си обяснявали тайнството на съществуването на папратите. Не забелязвали по тях нито цветове, нито плодове, не кръжали над тях пчели, не пърхали пеперуди и въпреки всичко те били налице. И може би затова в красивите легенди се разказвало за удивително вълшебните цветове на папратите, които не всекиму е съдено да види! Дори в края на 18 век особеностите в размножаването на папратите не били известни. Та дори и основателят на съвременната систематика Карл Линей не е бил наясно и е наричал папратите "тайнобрачни".

Устройство

Листата са украшението на папратите

Всъщност папратите са висши растения. Съставени са от корен, стъбло и листа. Корените не при всички видове са идентични. При едни от тях те са редуцирани напълно. При огромното мнозинство пък стъблата са видоизменени в коренища. В този случай те са гъсто оплетени от добавъчни корени. Учудващо е, че при дървовидните папрати тези добавъчни корени излизат над почвата и гъсто оплитат стъблата. Гледката е необяснимо интересна, защото растенията изглеждат като поставени в дебела обвивка, направена от кече. Трябва да се знае, че при папратите липсва главен корен.

Ясно оформени стъбла имат само дървовидните папрати. Листата обаче са смайващо разнообразни и оригинални. При появяването си те обикновено са завити като охлювче и нарастват от към върха. Истинските листа нарастват от основата си. По размери те може да са само няколко милиметра дълги или да достигат до повече от 30 м! Баграта им включва всички нюанси на зеленото, обогатени със сребристо, златисто, пепеливо и какъв ли не още оттенък. А формите им са неизброими. Може би затова папратите се нареждат сред най-декоративните растения, макар и лишени от цветове и плодове.

Размножаване

Вегетативно и генеративно

Размножаването при папратите става вегетативно и генеративно - чрез спори. Те са групирани по много на малки купчинки, наречени спорангии. Най-често те са по долната повърхност на листата и почти не се забелязват. Понякога обаче са събрани по видоизменени до неузнаваемост части на листата. Превърнати са в разнообразно оформени прости или разклонени спороносни класчета. Формата, големината и разположението на спорангиите са отличителни признаци на отделните семейства. Едно растение може да образува десетки милиони спори. При узряването си спорангиите добиват кафява багра.

Когато узряла спора попадне на влажна и топла почва, тя прораства. Образува се сърцевидна зелена пластинка с диаметър около 1 см, наричана протал. В основната й част се появяват нежни клетъчни образувания, подобни на малки коренчета.Тук се намира и секретът на "тайнобрачните". По средата на пластинката се оформят женски клетки - архегони, и мъжки - антериди. Само при условие че наоколо благодарение на росата или на падналите дъждове средата е влажна, мъжките полови клетки, излизайки от антеридите, доплуват до архегоните и оплождането се осъществява. Образувалият се зародиш започва да нараства и дава началото на ново растение.

Спорите дават много и жизнени поколения

Предимството на размножаването на папратите чрез спори е в това, че дава възможност да се получават неограничен брой растения. При това жизнеността на поколението е висока. Но този метод на размножаване има и своите недостатъци. Налага се да се създават специални условия, благоприятстващи процеса. Необходимо е да се осигури висока влажност на средата и да се спазва строго определен температурен, както и светлинен режим. Освен това от залагане на спорите до получаване на млади растения протича дълъг период, през който за тях трябва да се полагат специални грижи. При ценните сортове се използва специална технология. През последните години за размножаване на здрави растения от ценни сортове в цветарството се прилага специална технология, наречена меристемна или тъканна култура. По този начин се размножават и някои от модерните и редки видове папрати. Този метод е изключително скъп. Може да се прилага само в специални лаборатории при стерилни условия. Извършва се само от висококвалифицирани кадри. Обзавеждането изисква специална апаратура, използване на химически хранителни среди, стимулиращи растежа.

От възрастните растения израстват нови

Любителите цветари в домашни условия размножават папратите най-лесно вегетативно - чрез разделяне на възрастните растения. За тези папрати, които оформят дълго хоризонтално коренище, се препоръчва да се размножават чрез разделянето му. Други видове пък образуват подобие на грудки, които също може да се използват успешно.

Използване

Доставчици на торф

Освен че са послужили за създаване на огромни залежи от каменни въглища през каменовъгления период, днес непосредственото значение на папратите е ограничено. Въпреки примамливата им зеленина всички тревопасни животни ги избягват. Някои видове обаче притежават ценни лечебни качества, затова ги използват като билки. Така например мъжката папрат има силно противоглистно действие. При други видове, каквато е сладката папрат, коренищата са богати на скорбяла. И може би в помощ на красивите си събратя, други, недостигнали тази слава, изгнивайки в блатата на огромни площи, създават един от жизнено необходимите на цветарството компонент за почвени смески - торфа. У нас такива източници са малко и вече на привършване. Такова известно находище на торф съществува край Байкал. Има и други по-малки, но не добре разработени. Затова необходимостта от торф в цветарството с въвеждането на нови, модерни видове се чувства все по-остро. В Западна Европа обаче съществуват торфени находища, които се разработват вече по нови методики и снабдяват цветарската промишленост с този ценен изходен материал.

Желани декоративни растения

Най-широко се използват тези растения с фантастично красиви листа като декоративни. И тъй като подходящите видове за целта са много и с разнообразни биологически изисквания, то и направленията са различни. Тези видове, които произхождат от тропическите райони, при нашите климатични условия, на открито не успяват да оцелеят. Тези папрати са използвани за вътрешна украса. По-голямата част от тях се отглеждат в саксии. Желателно е това да са керамични съдове. В краен случай се използват и пластмасови.

Според възрастта и размерите на отделните видове големината на саксиите трябва да се променя. В началото се използват малки саксии - с диаметър 5-7 см. При всяко прехвърляне размерът се увеличава с един или най-много два номера. За едроразмерните и дървесни видове при последното прехвърляне се използват едни от най-големите саксии. При някои екземпляри, които достигат размерите на палми, се налага да се ползват контейнери с голяма вместимост. Ако на пазара няма подходящи такива, се изработват специални дървени съдове, подобни на бъчви. Много важно в този случай е външността им да е декоративна, естетично издържана.

Живеят и в кошнички

Но има видове, които в природата се хранят епифитно и не успяват да се приспособят да живеят в саксии. За тях се сковават специални дървени кошнички. Нещо повече, видове, какъвто е платицериумът, се задоволяват дори с една коричка от дърво.

И тъй като основната биологична потребност на папратите е високата въздушна влажност, то изобретателните любители са установили един специален начин за осигуряване на тези условия за дребноразмерните видове. Засаждат ги в специални стъклени съдове, наричани терариуми. Тук те биват комбинирани с други, също влаголюбиви видове, за каквито най-често се използват бромелиеви растения. Особено красиви комбинации се правят с криптантус с изпъстрени в розово листа. Освен че папратите в терариуми са много оригинални, тук те са и пищно красиви, защото след поливане водата се изпарява и създава отлични условия за изява на растенията.

Папрати за вътрешна украса

Блехнумът има стъбло като палма и е голям род папрати, който включва общо 220 вида. За отглеждане в саксии от тях най-подходящ е видът Blechnum gibbum, Б. гибум.

Венериният косъм краси природата и дома. Венериният косъм е с пълзящи в саксията стъбла. От тях излизат ажурни сложни листа на черни нежни, гладки дръжки, създаващи илюзия за косъм. Формата им е във вид на ветрило и са съставени от много малки, почти кръгли листенца, до 1,3 см дълги. Всички надземни части са покрити с фин восъчен налеп. Благодарение на това по тях не се задържат водни капчици. Тази особеност е дала латинското наименование на рода - адиантум, което ще рече ненамокряем.

Давалиите искат дървесна кора. Давалиите трудно се отглеждат в саксии, а в пластмасови това е почти невъзможно. Най-подходящи са кошнички, сковани от летвички. Те успешно може да бъдат заменени от някое вдлъбнато парче дървесна кора. Подхожда дори някой ръбест паничкоподобен оригинален камък, на който лесно би се прикрепил малко субстрат. В краен случай може да се използва и глинена саксия, но плитка.

Чарът на дидимохлената е в блясъка на листата. Те са съставени от подредени в две редички овално елиптични дялчета на дълги дръжки. Отначало дръжките са почти розови, а по-късно - кафеникаво обагрени. Чар на растенията придава и особеният блясък на пастелнозелените кожести листа.

Диксонията има дървовидни представители. Едрите кожести, двустранно нарязани листа са разположени винаги на върха на растенията.Те се появяват последователно. Когато достигне определена възраст и размери, всеки лист опада, като се върви от долу на горе. Така се оформя много стройно, високо изправено стъбло. То е черно, обхванато от остатъците на листните дръжки. Достига от 3 до 6 метра.

Микролепията иска топло и влажно помещение. За да е красива, микролепията изисква ярка, но непряка светлина. Избирайте сенчести или полусенчести места. Тя е топлолюбива. Затова температурата в помещенията не трябва да пада под 16ºС. Тя е и влаголюбива. През цялата година се полива равномерно с мека вода, като не се допуска изсъхване на почвената смес.

Нефролеписът включва много видове и сортове.  Понася сянката по-добре, отколкото прякото слънчево огряване. Сухият въздух е неподходящ. Развива се добре в умерено топли помещения. Оптималната температура през лятото е 20-22ºС, а през зимата в никакъв случай не трябва да се понижава повече от 13 градуса.

Пелеята предпочита висящите кошнички. Пелеята притежава някои странности в поведението си. За разлика от болшинството папрати, тя не понася прекалено навлажняване на субстрата, затова се полива много внимателно. Освен това предпочита сухия въздух пред влажния, затова листата й не трябва да се мокрят! Не понася и пряко слънчево огряване.

В родината си платицериумът расте във влажните гори. Еленовите рога не понасят саксия, а искат парче дърво

Сладката папрат е саксийно растение. Полиподиумът е една от топлолюбивите папрати. През зимата температурата трябва да е поне 16-17ºС, въздухът да е влажен. Това е едно от затрудненията, които се срещат, когато помещенията са с парно отопление. Налага се често наоколо да се пулверизира, но листата много да не се мокрят. Добре е на повърхността на саксията да се постави мъх, който да се навлажнява, без водата да преминава в почвената смес.

Листата на птериса приличат на птиче крило. Тъй като не обичат пряката слънчева светлина, птерисите се настаняват на полусенчесто място. Добре растат и в тъмните кътчета на дома.

Птичето гнездо е много красива папрат. Листата на този асплениум са елиптични, целокрайни и жилави. Повърхността им е лъскава, периферията леко накъдрена. Отглеждани в саксии, достигат 30-40 см, рядко до 60 см дължина. Широки са 8-12 см Баграта е ярко светлозелена. На този фон оригинално изпъква кафявият централен нерв. В естествените си находища тази папрат е епифитна, което означава, че се развива върху отмрели растителни остатъци. Растенията не са капризни, но младите листа не трябва да се докосват.

Еленовият език принадлежи към род Филитис. Имайте предвид, че при сух въздух растенията се нападат от листни и щитоносни въшки. Понякога се появява трипс.

Циботиумът, наричат го мексиканско папратово дърво. Макар че издържа на полусянка, тази папрат се развива най-добре на разсеяна светлина, като предпочита тя да е по-изобилна. Да се внимава да не се излага на пряко огряване от слънцето.

Циртомиумът е рожба на Хавайските острови. Обича полусенчести места. Развива се добре и на осветено място, но да не е пряко огряван от слънцето. Към температурата е със специфични предпочитания. Оптималната стойност е около 15ºС. Когато през лятото превиши 19 градуса, растенията вече са потиснати. Затова може да ги изнесете на сенчест северен балкон на прохладен чист въздух. Затова пък през зимата се чувстват отлично в слабо отоплявани помещения при около 7-10ºС.

Папрати на открито

Въпреки че не блестят с разнобагрени цветове, папратите са много подходящи за отглеждане на открити площи. Тяхната пищна зеленина запълва пространства, които не са подходящи за капризните красавици. Така те може да бъдат настанени под или близо до дървесни видове и да скрият оголената почвена повърхност. На сенчести и полусенчести места демонстрират изящна пищност, където други видове даже биха загинали. Високите видове може да служат като приказен фон за изява на едногодишни или многогодишни цъфтящи видове.

Най-важното е, че с помощта на папратите можете да създадате приказни кътове за отмора, условия за отпочиване на тялото и на очите. Нежните им зелени багри са божествени басейни, в които погледът се къпе, а очите възстановяват сила за опознаване света на необятното.

Повечето от папратите предпочитат шарена сянка и влажен въздух. На тях им подхождат богати на хранителни вещества, задържащи влагата почви. Такива са адиантумът, асплениумът, дриоптерисът и др. Но има и такива, от които може да се създадат много оригинални групи върху каменисти почви. Такива са страшничето, блехнумът и др. Те са отлични компоненти при изграждане на алпинеуми. Не е учудващо обаче, че златистата папрат подхожда и за засаждане на слънчеви места. Всичко това ще научите, като се запознаете с особеностите и на някои от папратите, подходящи за отглеждане на открито в нашата страна.

Обикновеното изтравниче расте из цялата страна. Тази нежна и красива папрат (Asplenium trihomanes) е добре позната у нас.

Фуниевидната папрат е щраусовото перо и  се използва като декоративен вид.

Женската папрат е за по-топлите райони

Дриоптерисът се среща навсякъде

Мъжката папрат е от Северното полукълбо. Мъжката папрат се засажда покрай декоративни храсти и дървета или в парковете. Нейни подходящи партньори са астилбето, бергенията, различните видове камбанки, епимедиумът, хостата и много други. Не изисква специални грижи за отглеждането й. Само при голямо засушаване се налага да се полива.

Оноклеата укрепва крайбрежни райони

Кралската папрат е внушителна и красива. Листата на кралската папрат са едри, двойно насечени. Отделните дялове са продълговати, единични, с назъбена периферия. Те са светлозелени, а през есента придобиват красива жълта багра. В туфата външните листа са стерилни. Спорите са по най-горните листенца на вътрешните листа, които по време на узряването са обагрени кафяво.

Волски език става и за озеленяване в градината. В природата се срещат и устойчиви на неблагоприятните климатически условия негови разновидности. Те с успех може да се използват в градините за озеленяване. У нас тези многогодишни растения запазват надземната си маса зелена и през зимата.

Сладката папрат е навсякъде. Сладката папрат може да се размножава със спори, но по-добре е през пролетта да се разделят коренищата. Имайте предвид, че при съчетаване на висока въздушна влажност и висока температура по растенията може да се появи ръжда.

Наваличето не се страхува от студа. От този вид има няколко сорта. Gracillimum e една от най-красивите градински папрати. Висока е до 1 м. Грациозните листа са много фино насечени. Понякога я предпочитат за отглеждане в студени оранжерии, когато използват листата й за декорация на букети през зимата.

Всеки познава орловата папрат. Растенията развиват дълбоко подземно коренище, което достига няколко метра дължина. Дебелината му е от 1,5 до 10 мм. При напречен разрез в най-дебелата част в отреза се вижда по-тъмно петно, което много наподобява силует на двуглав орел. От там и името на тази папрат - орлова. На латински aquilinum означава орлов. Коренищата са силно разклонени.

Намират широко приложение

Папратта дава възможност за най-разнообразно стопанско използване. Богатите й на скорбяла коренища служат като суровина за производство на лепила и грубо брашно за фураж. От тях може да се получава и бира. Коренищата съдържат пенливи вещества, затова в някои страни си служат за пране и миене вместо сапун.

Листата също може да се използват най-рационално. Някъде ги употребяват като постелка в оборите на селскостопанските животни. Те изолират от студ и влага, но и същевременно обогатяват оборския тор с органични вещества. Със специфичния си аромат листата прогонват насекоми, затова ги използват за завиване на плодове и зеленчуци при по-продължително съхраняване. Народната медицина ги препоръчва като противоглистно средство. В някои райони на Европа попарват младите листа и от тях приготовляват вкусни и, както твърдят, много полезни салати с противомикробни свойства.

В някои посеви орловата папрат е неприятен плевел. Но на сенчести места, с влажни почви, където трудно се отглеждат декоративни растения, този вид може да служи за озеленяване. Най-добре е за посадъчен материал да се разделят стари туфи през пролетта.

Болести

Сивото гниене често спохожда растенията

Сивото гниене е едно от най-често срещаните заболявания. Причинява се от гъбата Botrytis cinerea. Най-често се забелязва по младите листа. Отначало се появяват бледи воднисти петна, които постепенно потъмняват. Покриват се със сиво-белезникав налеп от спори на гъбата. Нападнатите листа бавно изсъхват. Благоприятните условия за развитие на болестта са високата влажност на въздуха (която е любимата среда за папратите), съчетана с температура около 15-16ºС, допълнено от недостатъчно светлина и липса на проветряване. Затова помещенията трябва да се проветряват често. Полива се и се пулверизира през деня, за да не остават водни капчици по листата през нощта. В случай на опасност температурата в помещенията да е над 18ºС. Увеличете достъпа на светлина до растенията.

Ако забележите петна по листата на папратите, отстранявайте нападнатите части и ги изгаряйте. Преди да се разшири болестта, може да ползвате един от препаратите роврал 25 ФЛО - 20 мл, разтворени в 10 л вода, топсин М 70 ВП - 7 г или сумилекс 50 ВП -10 г, също за 10 л вода.

Заразата от листните петна е в почвата

Листните петна също е болест, която се причинява от гъбата Alternaria alternate или A. panax. Тя също се разпространява чрез спори. Те зимуват в почвата или в остатъци от болни растения. Благоприятните условия за развитието й са в широки граници - от 18 до 30ºС, също съчетани с висока въздушна влажност. След заразяване по листата първо се появяват малки воднисти петна с размери 2 мм. Постепенно те придобиват ръждиво-кафява багра, леко се уголемяват и закръглят. С времето петната се сливат и листата прегарят.

При опасност от поява на алтернария за препоръчване е да се избягва мокрене на листата. По възможност поливайте рано през деня, за да може до вечерта листата да изсъхнат. За ограничаване и борба с болестта са подходящи браво 500 - 0,2 %, дитан М 45 - 0,2 %, каптан 50 ВП - 0,3 %. Може да се ползват и препаратите, посочени за борба срещу сивото гниене.

Церкоспорозата се появява рядко

Макар и рядко, папратите се нападат и от церкоспороза. Неин причинител е гъбата Cercospora spp. Отначало по листата се появяват кръгли тъмнокафяви петна. Те са дребни, с диаметър около 2 мм, оградени с жълт ореол. Ако не се вземат мерки навреме, петната се увеличават, листата увяхват и загиват. Оптималната температура за развитие на гъбата е около 20-24ºС.

Препоръчва се още при поява на първите петна по листата те да се отстраняват. Не допускайте преовлажняване на въздуха. Ако не успеете да спрете появата на болестта чрез регулиране на факторите, които я обуславят, то може да ползвате един от фунгицидите: дитан М 45 - 0,2 %, косайд 101 ВП - 0,3 %, алиет флаш 70 ВП - 0,3 %, импакт 25 ЕК - 0,04 % или систан 24 ЕК 0,04 %.

Неприятели

Акари нападат стайните папрати

Акарите са от неприятелите, които се срещат по папратите. Много от видовете са паяжинообразуващи, които се развиват предимно в стайна обстановка. Подходящи условия за развитието си те намират, когато въздухът в помещенията е сух, а температурите високи.

Обикновеният червен акар Tetranychus urtice се среща в цялата страна. Поврежда повече от 200 вида декоративни растения на открито и в закрити помещения. По папратите той вреди, като смуче сок предимно от долната страна на листата, по дължина на главния нерв. В началото повредите се виждат като светли точки, след което се сливат в големи петна. Около тях се наблюдават фини паяжинки, под които се намира акарът. Повредените листа бързо губят декоративността си, след което изсъхват. Акарът напада по-стари листа и по-сухи растения.

Обикновеният червен акар е дребно насекомо. Женските индивиди имат овално, а мъжките - удължено овално тяло, по-заострено в задния край. Цветът на женските индивиди зависи от годишните времена - през лятото е жълто-зелен, а през есента - оранжево-червен. Дължината на женските е 0,5 - 0,6 мм, а на мъжките - 0,3 - 0,5 мм. Яйцето има правилна сферична форма. Ларвата е дребна, с три двойки крака.

Зимува в растителни остатъци

Обикновеният червен акар зимува като оплодена възрастна женска под бучки почва, под растителни остатъци и в разни пукнатини наоколо. Напролет, със затопляне на времето, презимувалите акари напускат зимните си скривалища и започват да се хранят отначало с плевели, а след това преминават по културните растения. Скоро женската започва да снася до 150 яйца. След 3-7 дни се излюпват ларвите. Пълното развитие на едно поколение е от 10 до 25 дни. През годината този акар развива от 12 до 15 поколения, когато температурата е между 29 и 31ºС и въздушната влажност от 35 до 50 %. В закрити помещения акарът може да се развива през цялата година. Той се намножава за кратко време и по листата се появяват големи колонии. На открито към края на август се подготвя за зимуване.

Мерките

Борбата срещу неприятеля се провежда, като се вземат предпазните мерки срещу появата му. Унищожават се нападнатите растения и плевелите, които са междинен гостоприемник в ранна пролет, обеззаразяват се инструменти и съоръжения и др. Най-важното е да не се допуска съчетаване на благоприятните фактори за развитието на неприятеля, най-вече ниска въздушна влажност. Химични препарати трябва да се използват в краен случай. Подходящи са акарицидите. Добри са каскейт 5 ЕК 1 мл за 1 л вода, пираника 20 ВП 0,15 г митак 20 ЕК 3 мл за 1 л вода и други.

Голите охлюви обитават влажните места

Голите охлюви - Arionidae, се срещат повсеместно у нас. Те са изключително влаголюбиви и затова масово се появяват във всички влажни години или отделни влажни периоди през лятото. Хранят се с листата на плевелни и културни растения. При това нанасят повреди по тях, като ги изгризват. При всички растения това са тежки поражения, но за декоративните видове те са катастрофални. Дори едни от най-устойчивите - папратите, останали с нагризани на дупки или скелетирани листа, са застрашени от загиване.

Най-често голите охлюви се срещат по влажни места с тежки почви. За наличието им може лесно да познаете по това, че по листата, по които са преминали, оставят сребристи ивици. Появят ли се те, веднага вземете мерки за борба. Тя е трудна, защото в определени моменти се крият, затова в слънчев ден никога няма да ги видите. Възрастните форми зимуват в почвата, на дълбочина до 1 метър. Зимните условия голите охлюви могат да прекарат и като яйца или млади индивиди навсякъде.

Борбата

Води се, като се създават неблагоприятни условия за развитието и укриването им. Може да пресушите налични малки блата и вирове, като ги превърнете в културни места. Унищожавайте плевелите, които са първата им храна напролет. При поява залагайте примамки, под които да се скриват на влажно през деня. Може да са влажни растителни остатъци, специални плоскости и др. От там ги събирайте и унищожавайте. Посипвайте пътеките, по които преминават, със стрита на прах негасена вар или смлян син камък. С наранена лигавица те скоро загиват.

От препаратите може да използвате шнекенкорн, скипер, слагит и др.Те се разхвърлят около растенията.

Нематодата не прощава на декоративните растения

Папратовата нематода (Aphelenchoides oleisistus) е разпространена в цялата страна. Освен по папратите, тази нематода се среща и по други декоративни видове, като бегония, карамфил, иглика и много други. Характерът на повредите при отделните растения-гостоприемници е различен.

По листата на папратта се появяват малки прозрачни петна. Постепенно те нарастват и придобиват бледожълта багра. По-късно стават тъмнокафяви и листата загиват.

Папратовата нематода има миниатюрно, тънко, нишковидно тяло. Женската достига на дължина от 0,5 до 0,8 мм, а на ширина - 0,01- 0,02 мм. Прониква в растенията само при наличие на влага, която се задържа по листата. Заразяването започва от най-долните, близо до почвата листа. По-късно с поливане и навлажняване на листата се заразяват и по-горните. Размножаването и развитието на нематодата протичат в паренхимната тъкан на листата. От окапалите листа и растителните остатъци неприятелят преминава в почвата. Оттам отново заразява нови листа. Влагата и дъждовното време улесняват проникването им в тъканите.

Целият цикъл на развитие на папратовата нематода от яйце до възрастна форма протича в тъканите на растенията. Продължителността му е от 14 до 20 дни. В стаите и оранжериите нематодата може да се развива през цялата година.

Предпазно

За да се справите с нематодата, редовно отстранявайте и унищожавайте заразените листа. Избягвайте да ги мокрите при поливане. В стаите изолирайте нападнатите растения от здравите. Поставяйте ги на по-големи разстояния едни от други, за да не се допират листата им. Когато растенията са много ценни и на всяка цена желаете да ги спасите, можете да пръскате с някой от препаратите нуреле Д - 0,1 %, талстар 10 ЕК - 0,03 % или тиодан 35 ЕК - 0,15 %. Пръскането се повтаря няколко пъти в интервал от 10 дни. Освен напръскване на листата, препоръчва се и да се полее и почвата около корените на нападнатите растения.