Киселият трън (Berberis vulgaris) е декоративен храст, разпространен из цялата страна. Расте и се развива добре на сухи, варовити почви със слънчево изложение.височина от 1,5 до 3 м.Използва се за украса във вилни и дворни места, а от плодовете му се правят приятни ликьори. Понася и полусянка. Това е храст, който може да достигне Разклонява се силно и понася резитба. Има много бодли по стъблото и затова някои го наричат бодливо растение, други го отбягват, защото е гостоприемник на болестта ръжда по житните, ако те се намират в близост до храста. Подходящ е и за оформяне на жив плет и естествени огради.
(снимка) Декоративният ефект на киселия трън се дължи на листата и плодовете. Листата имат елипсовидна или ланцетна форма, с дължина до 4 см и ширина до 2 см. Назъбени са силно по периферията, събрани са по няколко върху къси клончета. Обагрени са в зелено, но през есента стават медно червени до наситено червени. Има и сортове с червена багра през цялата година. Това е листопадно растение, като листата падат късно през есента. Цветовете на киселия трън са дребни, обагрени в жълто и са медоносни. Образуват увиснали гроздовидни съцветия, до 5 см дълги. Цъфти през периода април - юни с много цветове. По-траен е декоративният ефект на плодовете. Те са дребни, но многобройни. Обагрени са в светлочервено. Узряват през август - септември, но могат да се задържат върху растението до пролетта. Използват се в сладкарството. Отрязани клончета със зрели плодове могат да красят през цялата зима домовете и помещенията ви.
Размножаването се чрез разделяне на коренището, чрез вкореняване на резници, а може и чрез семена. Ако използвате семена, засейте ги още през есента. В противен случай трябва да ги стратифицирате през зимата, за да могат да поникнат през пролетта.
Освен за жив плет, киселият трън може да се засажда и като единично растение или в група с други храсти.
Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите