Ряпата е позната от най-стари времена от народите на Китай, Япония, Египет и др., на които е служила за храна. Исторически данни показват, че в Китай тя е отглеждана преди много повече от 3000 години. Голямото разнообразие от сортове, които  се отличават по размери, форма, окраска и вкусови качества говори, че е извършвана продължителна селекционна работа.

В зависимост от начина на отглеждането и вегетационния период репите се групират в майски, летни, есенни и зимни.

При нашите климатични условия за препоръчване е да се сее най-вече зимна ряпа

Зимната ряпа се отглежда като втора култура. Тя се съхранява през студения сезон, когато намалява консумацията на другите зеленчуци. Отглежда се бяла и черна ряпа. Бялата е по-слабо лютива и с по-нежно месо, по-високодобивна, а черната ряпа съдържа повече етерично масло и се предпочита като лечебно растение.

Кореноплодите на зимната ряпа са сочни, месести, с парлив вкус и характерна миризма, която се дължи на етеричното масло. Те съдържат още захари, пектини, минерални соли на желязото, медта, цинка, мангана и др., и не много витамини. Освен за храна, ряпата действа и лечебно. Тя усилва секрецията на храносмилателните жлези и повишава апетита, стимулира чревната перисталтика, успокоява бронхиални спазми, стимулира сърдечната дейност, извлича холестерола от кръвта, притежава активно бактерицидно действие.

Вирее най-добре при хладно време

Голямата студоустойчивост и възможността добре да се съхранява през зимата поставят ряпата измежду ценните зеленчуци за есенно, зимно и ранно пролетно използване, а добрите вкусови и лечебни качества, късият вегетационен период и сравнително скромните топлинни изисквания я правят атрактивна култура. Най-благоприятната температура за развитието на ряпата е около 16 градуса. Добри резултати при отглеждането й  се получават при прохладно и влажно време. Високите температури и силното продължително засушаване на почвата и въздуха влошават  качеството на кореноплодите и намаляват добива. Зеленчукът обича и доброто осветление, затова не използвайте сенчести места или междуредията на стари овошки. Определената площ за отглеждането на ряпата трябва да може да се полива. Освен това почвата да е градинска, добре обработена, рохка и богата на хумус и хранителни. Не торете с пресен оборски тор, а с добре угнил или използвайте богато наторен предшественик (краставици, домати, пипер, тикви и др.).

Преди засяването  мястото се полива обилно и почвата се подготвя много добре, за да могат семената бързо  да поникнат. На големи площи сеитбата може да стане с редосеялка - 30-40 см между редовете или на двуредова лента при междуредово разстояние 20-25 см и 50 см между лентите. Засява се на дълбочина 1-1,5 см. Когато растенията образуват 2 същински листа е време да се проредят. Прорежда се двукратно. При първото се оставят 2-3 см между растенията, а при окончателното - 15-20 см. Ненавременното прореждане и силното и продължително засушаване водят до бързото влошаване на качеството и масовото стрелкуване на растенията .

Грижите за посева се състоят в редовно поливане, окопаване и унищожаване на плевелите. Не пропускайте и борбата с вредителите, особено срещу зелевата бълха, която прави листата на дантела. Кореноплодите се прибират към края на октомври. (снимка)