В Кавказ, Северен Иран, Кашмир, Хималаите в природата растат много диворастящи крушови масиви, което дава основание да се предполага, че именно там е родината на това растение. Диворастящите круши са широко разпространени в цяла Европа и Азия, с изключение на най-северните студени райони.

У нас те се срещат почти навсякъде и се отглеждат от дълбока древност. Климатичните и почвените условия са изключително благоприятни за нейното развитие в цялата страна, без по-високите планински райони. В момента определено може да се каже, че комплексни крушови градини почти не съществуват и този овощен вид се отглежда предимно като любителска култура.

Плодовете се ценят на световния пазар

Широкото разпространение на крушата в световен мащаб се дължи на ценните й плодове, както за прясна консумация, така и за преработка. Плодовете от висококачествените сортове са превъзходен десертен плод със сочно топящо се месо, приятен аромат и много добро съчетание на захари и киселини.полезното им въздействие върху обмяната на веществата, разтоварването на сърцето и бъбреците и отделянето на излишната вода от организма. Крушите са едни от малкото плодове, които съдържат йод, който е необходим за функционирането на щитовидната жлеза. Сочните крушови плодове утоляват жаждата, а в по-примитивните сортове има голямо съдържание на дъбилни вещества (танин), които действат затягащо. Повечето културни сортове обаче, при омекване, образуват метилов алкохол и ацеталдехид, които вещества оказват слабително действие. От крушовите плодове се получават едни от най-ценните компоти, нектари, сокове и др., а късните сортове могат да се съхраняват чак до пролетта. Захарното съдържание в тях е около 8-11%, а органичните киселини са по-малко в сравнение с ябълката, което им придава и по-сладкия вкус. Други съставки в плода на крушата са минералните соли, пектинът, витамините и др. На богатото и благоприятно съотношение на минералните вещества се дължи

Особености

Крушата е силнорастящ овощен вид и присаден на семенна подложка може да развие корона до 15 и повече метра височина.  Дълголетието и достига до 40-60 г, а в някои случаи - до 80-100 г. Присадените на дюлеви подложки развиват корони най-много до 3-4 м и дълголетието им е около 20-30 години. При тези подложки началото на плододаването е към 3-ата година, а при семенните подложки - към 5-ата - 6-ата година. Характерно за повечето крушови сортове е нередовното плододаване, което обаче е по-слабо изразено в сравнение с ябълката. Добивите от едно дърво са около 200-300 кг, но могат да достигнат и до 400-500. Добивите на присадените върху дюлева подложка дървета е много по-малък, но това се компенсира от по-големия брой дървета, които се засаждат на единица площ. От един декар могат да се получат средногодишно от 1500 до 3000 кг.

Някои крушеви сортове започват да цъфтят по-рано, но крушата е сравнително средно ранен вид и това довежда понякога до пролетни измръзвания. Сравнително по-рано настъпва цъфтежът при сортовете Енисейка, Ечменка, Зимна деканка, а по-късно цъфтят сортовете Абат Фетел, Вилямова масловка, Декнака на комисията, Добра Луиза, Конференция, Пекъмс триумф, Харденпонтова масловка, Хардиева масловка и най-късно цъфти Боскова масловка. Всички крушови сортове са самобезплодни, което означава, че не могат да се самоопрашват. Освен това има и т. нар. триплоидни сортове, които са лоши опрашители. Такива са Аманлиева масловка, Дилова масловка, Енисейка, Попска круша, Юбилеен дар и др., които трябва да се засаждат съвместно с най-малко още два сорта добри опрашители. (снимка)

Студоустойчивостта зависи от произхода

Крушата не е от най-студоустойчивите видове и това ограничава нейните ареали на разпространение. Културните сортове през зимния период издържат най-много до минус 26-28°С. Някои сортове, които произхождат от континенталната зона, издържат и до минус 30°С. Крушата е изложена на повреди от пролетните мразове.

Високите летни температури причиняват пригори по листата и плодовете.Изискванията на крушата към влагата до голяма степен се определят от подложката, върху която са присадени. Присадените върху семенна подложка сортове имат задоволителна сухоустойчивост и могат да се отглеждат и при неполивни условия. Това се отнася предимно за ранните и средно ранни сортове. Присадените на дюлева подложка и особено по-късните сортове, трябва да се отглеждат при поливни условия. Излишната влага в почвата се отразява отрицателно върху развитието на крушата, особено когато е присадена на семенна подложка. По-чувствителни към летните горещини са сортовете Дилова масловка, Харденпонтова масловка, Конференция, Боскова масловка и др., а по-слаби пригори се получават при Жифардова масловка и Д-р Жюл Гюйо.

Вирее на различни почви, но с достатъчно хранителни вещества

Крушата се развива задоволително върху различни почвени типове, стига почвата да е добре аерирана, не по-плитка от 1 м и добре запасена с хранителни вещества. Неподходящи са силно песъчливите, засолените, много тежки и тези с високо ниво на подпочвените води, особено когато е присадена на семенна подложка. При използване на дюлева подложка изискванията към почвата са много по-големи. В този случай тя може да се отглежда и на почви със сравнително по-високо ниво на подпочвените води. Тази подложка не понася варовите почви, при които се получава пожълтяване на листата (хлороза), развитието не протича нормално и растенията загиват преждевременно.

Новата овошка расте от семенна или вегетативна подложка (снимка)

Крушата се присажда върху два типа подложки - семенни (силнорастящи) и вегетативно размножавани (слабо растящи) дюлеви. Сортовете присадени на семенни подложки имат силен растеж. Обикновено семенната подложка служи, когато крушата ще се засажда на по-бедни и по-сухи почви, каквито често се използват от любителите овощари. Дюлевата подложка индуцира по-слаб растеж на присадника, плододаването настъпва по-рано и от единица площ се получават по-голямо количество и по-качествени плодове. Тази подложка е по-подходяща за почви с по-високо ниво на подпочвените води (до 60-70 см), по-добре понася временно преовлажняване, но изисква по-богати почви и отглеждане при поливни условия. При използване на тази подложка засаждането става на около 2-2,5 м в реда и 3,5 - 4 м между редовете, а при семенните подложки съответно 4-6 на 6-7 м.

Крушата е сравнително по-чувствителна към затревяването на почвата и затова е желателно да се отглежда по системата на черната угар, което е задължително при използване на дюлева подложка.

Нуждае се от допълнително торене

Торенето също е важна грижа, особено когато крушата е засадена на по-бедни почви и е използвана дюлева подложка. На по-богати почви се внася по 2-3 тона оборски тор на декар, а на по-бедни - по 4-5 тона или съответно по 2 - 3 и 4-5 кг/кв. м през три години, в съчетание с по 50-60 кг/дка / 50-60 г/кв. м фосфорни и калиеви торове. Азотните торове се внасят всяка година, като половината от дозата се внася в началото на пролетта, а другата половина - към края на май. Оптималната азотна норма е около 50-60 кг/дка амониева селитра. Ако е правено предпосадъчно торене, през първите няколко години младите дръвчета се подхранват само с азотен тор, който се разхвърля около дръвчетата.

С помощта на резитбите може да се окаже чувствително влияние върху растежа, плододаването и дълголетието на крушата. През първите няколко години задачата на резитбата е формирането на здрава и добре просветлена корона. При крушата основно се формират два типа корони, в зависимост от използваната подложка.

Подобрената етажна корона е за предпочитане (снимка)

Присадените на силно растящи подложки сортовете се формират по типа на подобрената етажна или свободно растяща корона. Подобрената етажна корона е с водач, върху който се формират 4-6 скелетни клони. Първите три са израснали от съседни пъпки и оформят първия и най-често единствен етаж. Допустимо е формирането и на втори етаж от два скелетни клони, на около 70-80 см над първия и още един единичен клон на 40-50 см над втория етаж. Върху скелетните клони се формират по 1-3 скелетни разклонения, през интервал около 50-60 см.

Свободно растящата корона може да бъде с водач или без водач, в зависимост от конкретните растежни прояви. Формирането й протича почти естествено през първите няколко години с много малко резитби за просветляване. След като плододаването се засили и буйният растеж затихне, в продължение на 2-3 години се извършва по-силно прореждане, с което се оформят броят и разположението на основните скелетни части.

Когато крушата е присадена на дюлева подложка най-често се формира вретеновидна корона. Това е корона с добре развит централен клон, върху който се формира обрастваща дървесина от полускелетен тип.  В основата има 3-5 по-силни полускелетни клони (рамена), а постепенно към върха се изгражда къса обрастваща дървесина. Височината на тази корона е най-много 3-4 м, а диаметърът в най-широката й част - 1,5-2 м. Тези размери се поддържат чрез ограничаваща резитба на водача и основните рамена.

Независимо от начина на формиране, през плододаващия период с помощта на редовни резитби за просветляване на короната и периодични резитби за подмладяване на обрастващата дървесина се поддържа растежът и плододаването.

Сортовете

Крушовите сортове се групират в три групи, в зависимост от срока на зреене и съхраняемостта на плодовете - летни, есенни и зимни. Преобладават летните и особено есенните сортове. Летните сортове зреят през периода от към края на юни до към последното десетдневие на август и съхраняемостта им е от 3-4 до към 10-15 дни. У нас от тези сортове по-широко разпространени са: Енисейка, Клементинка, Жифардова масловка, Прогрес, Юнска, Хубава юнска, Старкримсон, Ранна на моретити, Клапов любимец, Вилямова масловка и др. Есенните сортове зреят от към края на август до втората половина на септември и имат по-дълъг срок на съхранение. Към тях спадат Хардиева масловка, Пекъмс триумф, Добра Луиза, Конференция, Боскова масловка, Елдорадо, Деканка на комисията и др. Броят на зимните крушови сортове е доста ограничен. Те зреят до към втората половина на октомври и се съхраняват в продължение на няколко месеца, като някои се запазват и чак до пролетта. Това са сортовете Харденпонтова масловка, Попска круша, Пас Красан, Зимна деканка и др.

Кога трябва да берем крушите?

Цветът на плодовата кожица  и плътността определят времето за прибиране, както и тяхното предназначение -веднага ли ще се консумират, транспортират или съхраняват.

При ранните сортове по-лесно се определя срокът на беритба, когато те са в консумативна зрелост.

При късните и зимни сортове консумативната зрелост настъпва по-късно след беритбата. При различните сортове беритбената зрелост варира в зависимост от условията през различните години, от географската ширина и от надморската височина.

Преждевременно обраните плодове остават по-дребни и по-лошо оцветени. Те не могат да придобият най-добрите вкусови качества, а през периода на съхранението завяхват и са по-чувствителни  към различни физиологични болести. Закъсняването с беритбата се отразява върху количеството на добива, голяма част от плодовете опадат преждевременно. Късно обраните плодове се съхраняват по-трудно.

Един от показателите, които определя времето за прибиране  е изменението на цвета на плодовата кожица и месото. Зеленият цвят преминава в различни нюанси на жълтия, а  при някои сортове се появява и допълнително оцветяване.

Друг показател за беритбата на плодовете е лесното отделяне на плодовата дръжка от клонката и потъмняването на семената.  В повечето случаи узрелите плодове лесно се откъсват от клонките, но има случаи, когато  плодовете се откъсват лесно и преди да са напълно узрели, а при някои и узрелите плодове не се отделят лесно от клонките. С узряването на плодовете семената от светли стават тъмнокафяви до черни. Цветът на семената е един от най-съществените показатели за правилното определяне на срока за беритба.