На границата между зимата и пролетта в градината започва своето солово изпълнение един неповторим бодлив красавец - хеномелесът. Заради продължителния му цъфтеж и разнообразните багри този храст е истинско украшение на двора. Той прекрасно подхожда за озеленяване в ранна пролет, а все по-често се използва и за направата на цъфтящи ефектни огради. Хеномелесът е известен повече като японска дюля, макар че в крайна сметка съвсем не е дюля. Объркването в имената се е получило заради плодовете му, които по вид, форма и дори по вкус приличат на тръпчивия плод, но са мънички по размер. Японската дюля стана модерна през последните десетина години. Всъщност тези храсти цъфтят във всички нюанси на розовото, червеното, оранжевото и бялото, имат двойни и полудвойни венчета, декоративни плодове и остри бодли. Те имат също така блестящи листа, които приемат различни отенъци на жълтото, когато увяхват.
Хеномелесът произхожда от Източна Азия. Първият вид с червено-оранжеви цветове е открит в планините на Япония през 1784 г. от Карл Петер Тунберг - лекар, ботаник от шведски произход, който е работел в холандска компания, която се занимавала с проучвания на много азиатски растения. Той го нарича Pyrus japonica, защото имал прилика с крушово дърво. По-късно обаче растението се оприличава с дюлевото дърво и името му се променя на Cydonia japonica. В нашата страна това растение е доста популярно.
През 1794 г. големият английски ботаник Джозеф Бенкс внася от Китай втори вид с червени цветчета (бъдещият вид "Chaenomeles"). Той много си приличал с предишния, затова учените дълго време смятали, че се касае за един и същи. Но през 1830 г. благодарение на доктор Филип Франц Европа опозна една част от разнообразното наследство на тези видове, които притежава Страната на изгряващото слънце. Японските градинари демонстрирали огромно предпочитание към "воке" (така наричат там хеномелеса). Засаждали го в градините си, използвали го за бонсай, а по-късно започнали да ги кръстосват и селекционират и така получавали нови форми с ефектни цветове. През 1938 г. английският ботаник Джон Линдлей създава едно общо име за тях - Chaenomeles.
Първите видове, които са достигнали до Европа, са японският Chaenomeles japonica и китайският Chaenomeles speciosa със синоним C. lagenaria. Те са все още най-важните и най-разпросранените видове. Единият вид - Chaenomeles japonica, е нисък листопаден храст. Има клони, осеяни с бодли, малки, грубо назъбени овални листенца. Цветчетата достигат до 4 см в диаметър с формата на бокал и яркочервен, розов или оранжев цвят. Съществуват също така белоцветна форма (C. j. f. аlba) и нискорастяща (C. j. alpine).
Китайският вид има почти същите характеристики, но е по-висок и по-изправен. Цъфти по-рано. Листата са продълговато-овални, заострени и назъбени. Цветовете са широки и наситенорозови. При кръстоската на тези два вида през 1900 г. в разсадник в Цюрих се е получил хибрид, който е много известен и разпространен - C. xsuperba. Цветовете му имат различни оттенъци - от бяло и бледорозово до яркочервено. Между всички познати сортове за най-елегантен минава "Nivalis", който е получен в разсадник Лемоан през 1881 г. И до днес той е ценен високо заради непорочния снежнобял цвят на своите венчета. Също много разпространен, особено в Англия, е "Apple Blossom", чиито венчета са бели, напръскани с розово. Фантастични са храстите от същия вид, наречени "Pink Lady" със светлорозови цветове и "Simonii", който има малки полукичести цветчета с особено дълбок червен цявт. Двойните цветове в розово и цвят кайсия са характерни за "Geisha Girl".
Съществуват и други видове хеномелес, които са по-малко разпространени - C. tibetica. За него са характерни светлорозови цветове, които цъфтят в късна пролет. Плодовете са с форма на круша.
C. cathayensis пък е с продълговати листа, с розови цветове и с големи размери. Видът по произход също е китайски. Не е особено студоустойчив, затова трябва да се отглежда предимно в по-топлата част на страната.
Не само цветове, но и плодове
Хеномелесът е много красив и през есента, когато узряват плодовете му. Растението е много плодовито - в продължение на 15 години дава редовно реколта. При C. japonica плодовете са продълговати - жълто-зелени, а при C. speciosa - зелени, понякога с дължина 15 см. Те не само са красиви, но и ухаят прекрасно. В миналото са ги поставяли в различни помещения, за да парфюмират въздуха, бельото и дрехите. Те са антиоксиданти, богати на витамини и фибри и в наши дни широко се използват. В Англия от тях се приготвят превъзходни желатини, в Германия - конфитюри, а в Китай правят горчица.
От семенце или с резник
Хеномелесът се размножава със семена и вегетативно. Семенният начин изобщо не е сложен. Семената запазват кълняемост в продължение на 2-4 години. Ако се засадят през есента направо в земята, от тях за месец и половина-два се показват младите растения. До края на вегетацията те са достатъчно големи и може да се засадят на постоянно място. Не бива да се забравя една важна подробност - всички видове и хибриди на хеномелеса правят дълги корени и пресаждането на растенията трябва да става само в много млада възраст. Добре е да се използва посадъчен материал със закрита коренова система. Използването на зелени резници също е ефективен начин за размножаване. Те трябва да се засаждат в парници, където се предпазват от слънцето и има достатъчно влага. Вкореняването става за 30-45 денонощия. До есента растенията са достигнали 12-15 см височина и имат развита коренова система.
Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите