В големия парцел често съжителстват зони с различно предназначение - входна част, цветна градина, зона за отдих, зеленчукова градина, овощна градина и др. Най-общо се обединяват в представителна  и стопанска част. Представителната част се разполага пред или около къщата. Разделянето на двете части не е задължително, но може да стане.

Вътрешните огради

Изборът на вида ограда зависи от предназначението й, местоположението и разбира се, разходите.  Вътрешнодворната ограда не трябва да е много висока или плътна, за да не спира  светлината. Според височината си тя може да е ниска - от 0,5 до 1 метър, или средна - от 1 до 2 метра. 

Най-удачният вариант е лека ограда от дърво, мрежа или пластмасови модули. Не са за подценяване и "зелените" огради тип жив плет - те се вписват най-естествено в градинската обстановка. Подходящи са и катерливите храсти и растения върху метална или дървена оградна конструкция.

Металната мрежа

Това е най-бързият начин да преградим двора на две части. Той е доста популярен сред стопаните у нас - мрежата е евтина, лесно се поставя, не спира достъпа на светлина зад оградата, здрава и дълготрайна е, отворите й са малки и през тях не могат да се промушат животни. Наистина, мрежата не е преграда пред погледа, но можете да я комбинирате със зелени растения, които да се изкатерят по нея или да насадите редица от полезни или декоративни храсти от едната й страна - например малини, къпини, френско грозде и др.

Ако сте решили да поставите вътрешна ограда от метална мрежа, направете я качествена и красива, като се възползвате от новостите на пазара. Купете мрежа с пластмасово прахово покритие. Наистина, тя е по-скъпа, но е по-качествена и устойчива срещу корозия. Няма да се налага периодично да я пребоядисвате, а видът й е доста естетичен. Има фирми, които предлагат пълен комплект елементи за такава ограда - мрежа, метални колчета, готови бетонни фундаменти с дупка за замонолитване на колчетата, специални обтегачи и поцинкована тел, за да не провисне оградата, укрепващи подпори и т.н. Може и сами да си направите ограда, като използвате обикновена мрежа (продава се на рула, височината й е 1,40 метра), бетонни колчета или кухи метални тръби (напълнете ги с циментов разтвор), които се бетонират в земята и към тях се привързва с тел мрежата.

Дървен стобор (снимка)

Оградата от дърво великолепно се вписва в естествената природна среда на градината. Има различни начини за направата й, като всички включват носещи стълбове и лека конструкция между тях. Дълготрайността на този тип ограда зависи от дълготрайността на стълбовете. Частта им, която ще бъде вкопана в земята, трябва да се насмоли и изолира.

За направа на оградата се използва суха, плътна, здрава, без гнили части и пукнатини дървесина. Дървеният материал може да е обработен - рендосан, изпилен, стругован, шлайфан, или да е във вид на необработени стволове, клони, пръти, за да се постигне ефекта на "естествена" горска преграда. Независимо какъв материал ще изберете, той трябва да е обработен предварително със защитни препарати срещу влага, гъби и паразити. За да удължите живота на дървената ограда, тя трябва периодично да се проверява има ли нужда от пребоядисване (поне веднъж на 2-3 години), антисептични покрития или ремонт.

За вътрешно градинска ограда не е необходимо дъските да са наредени плътно една до друга. Височината й също не трябва да е повече от 1 - 1,5 метра. Такава ограда ще изглежда по-добре ако е ажурна и през нея погледът минава свободно.Най-добре е да я боядисате в цветове, близки до естествения цвят на дървесината, или само да я лакирате. Друг вариант е да използвате "природни" или контрастни тонове - зелено, бяло. Почиствайте редовно плевелите и бурените около дървената ограда. Те задържат влагата и съкращават живота й. От значение е и цвета на оградата.

Ако ще правите ограда от обработени вертикални дъски, изрежете краищата им в интересна форма - островърха, закръглена, с декоративен завършек. Подходящи са и леките огради тип "ранчо", при които може да имаме само две-три хоризонтални дъски, заковани към стълбовете. Много романтични са оградите плет, направени от необработени тънки и гъвкави клони. За съжаление този тип ограда трудно се поддържа и бързо старее. Може да си сковете решетка от дървени летви или от необработени пръти, поставени перпендикулярно или по диагонал, и закрепени за горна и долна хоризонтална водеща летва.

Зелена ограда (снимка)

Това е един от най-естетичните начини да преградим двора си, но не особено евтин и бърз. Ако изберете вечнозелени растения вашата ограда ще "работи" и през зимата. При листопадните растения плътната зелена стена ще изчезне през студените месеци и ще трябва да разчитате на гъсто преплетените клони.

За да изпълняват ролята на ограда, линейно насадените дървета или храсти се поставят в един или два реда на близко разстояние един от друг (според вида, като може да са 3 до 4 растения на метър). Гъстата растителност е преграда за вятъра. Тя може да е свободно растяща или оформена чрез подстригване. Обикновено подстригването се използва при по-ниски огради, но е възможно и при високите. Красиво цъфтящите храсти се подстригват по-рядко. Много добра защита дават подстриганите гъсти храсти, през които е трудно да проникнат дори дребни животни.

Ако искате да получите висока ограда, насадете дървета или високи храсти. Освен туята, традиционно използвана за такива цели, могат да се насадят чимшир (недостатъкът му е, че расте бавно), бял габър, дрян, лешник и др. Изборът на точното растение за създаване на жива ограда зависи от много фактори, както и от вашите предпочитания. Добре е да се консултирате с ландшафтен архитект. Живата ограда е дългосрочна инвестиция - професионално проектираната и отгледана тя ще се превърне в украса на двора за години напред.

Жива завеса

Тя е разновидност на живия плет. Може да изработите такава ограда от лека конструкция от опъната тел, дървени стълбове и летви или изкуствен материал (продават се готови решетки от пластмаса). Нейната конструкция (вертикални и наклонени опори, гъста мрежа и др.) зависи от вида на растенията - пълзящи, увивни или катерещи се. Тя трябва да е достатъчно здрава, за да издържи тежестта им. Подходящи за целта са дива лоза, клематис, вистария, грамофончета, декоративен грах, поветица, бръшлян, декоративни сортове тикви.