Едни от най-елегантните и обширни италиански градини, които и до ден-днешен са еталон в парковото изкуство, са Градините Боболи край Флоренция. Разположени са на хълма зад двореца Пити и достигат до Порта Романа.

Историята на творението е дълга и води началото си от 16 век, когато дворецът Пити бива закупен от Козимо I де Медичи и неговата съпруга Елеонора ди Толедо и е превърнат в основна резиденция на дука на Тоскана по това време. Първоначалният план на градините е създаден от Николо Триболо, независимо от факта, че строителните работи са завършени след смъртта му през 1550 от други архитекти, между които Джорджио Вазари (от 1554 до 1561).

През следващите векове - 17-и, 18-и и 19-и, семействата Медичи и Лорен продължават да обогатяват и разширяват градините. Успоредно с добавянето на поляни, алеи, малки пещери и красиви панорамни изгледи, градините се оформят естетически чрез включване на допълнителни декоративни елементи, като по този начин се създава музей на открито, в който намират място прекрасни римски статуи от 16-и и 17-и век. Първоначалната идея за градините е те да бъдат естествено продължение на интериора на двореца, създаден от именити италиански архитекти. Ето защо първият изграден техен елемент е Амфитеатърът, разположен на хълма зад двореца и представляващ естествено продължение на балните зали на втория етаж, придавайки им тържественост и пространствена перспектива.

В началото на създаването му амфитеатърът е бил оформен чрез добре очертани вечнозелени поляни, а по-късно е преобразуван с каменни постаменти и украсен със статуи, разкриващи римски митове и легенди. Завидната елегантност, която е постигната, поразява със симетрията и перспективата си. Интересно е да се отбележи, че архитектът на градините - Триболо, е използвал топографията на местността като платно и го е изчистил, преди да положи краските на четката си. (снимка)

Няма съмнение, че творецът е търсил драматизмът в картината. Изграждайки градината, той създава история, подобна на историята на ренесансовия разказвач. Наситена със статуи от класическата митология, взаимодейства със сцената от естествени растения, цветя и пейзажи сред обстановка, по-обширна от която и да било до този момент. Историята, която се разкрива чрез тази митологични герои, е вдъхновена от природата, както най-добрата драма произлиза от най-простичката тема.

Редом със статуите и растителността, друг декоративен и атрактивен елемент на градините, който заслужава внимание по достойнство, са двете пещери - Малката пещера и Голямата пещера. Започнати са от архитекта Вазари и завършени от Аманати и Бунталанти между 1583 и 1593. Украсени отвътре и отвън със сталактити и снабдени с водни атракции и екзотична растителност, пещерите са били интересно място за развлечения и прекарване на свободното време. (снимка)

И двете са изградени по начин, създаващ илюзията за естествена земна кухина. Внушено е чувството, че в тях пастирите могат да намерят необходимия подслон и защита от дивите животни. Първоначално тук са били изложени прочутите "Роби" на Микеланджело, след като са станали част от колекцията на Медичите (оригиналните статуи сега са сменени с копия). В следващите зали на пещерите са изложени ценни статуи като "Къпещата се Венера" на Джамболоня и групата "Парис и Елена" на Винченцо де Роси.

В градините липсва естествен източник на вода и за да бъдат поливани растенията, е построен водопровод, който докарва вода от близката река Арно. Още в началото на тяхното създаване е изградена напоителна система. 

Първоначалната ос, около която са създадени градините, е ориентирана спрямо задната фасада на двореца, минава през амфитеатъра и е насочена нагоре към хълма над града. Тази ос завършва с фонтана на Нептун, където се извисява скулптурата на Нептун от Столдо Лоренци. От върха на хълма се разкрива панорамна гледка към Флоренция (снимка)

и от тук води началото си второстепенната ос на градината, която минава надолу през поредица от тераси и водни атракции, заобиколена от гористи местности. През 1620 година градините се разширяват на запад и алеята, водеща нагоре към върха на хълма, е продължена надолу към вълшебната овална градина с прочутото Изолето - остров с лимонови дръвчета и скулптури. На острова е разположена статуята на Океан, описвана от класиците като "най-простия и най-величествен фонтан в Италия и в целия западен свят".

На върха на хълма, където се открива прекрасна гледка към равнината и града, е разположена формалната градина на двореца. Мястото е сполучливо избрано, за да внуши контраста, който съществува между добре подредения свят на грижливо поддържаната формална градина и многообразието от форми, цветове и гледки, ширнали се зад каменния зид на двореца. Древни римски статуи, разказващи закачливи митове и легенди, срещат посетителя, потънали в зеленина, на всеки ъгъл от градините. Те очертават пътя надолу по склона към дълбините на парка, където водни басейни отразяват развълнуваните образи.

Градините Боболи са с ярко изразен ренесансов облик и план на изграждане и с течение на времето и промените на изтъкнати италиански архитекти се превръщат във най-голямата градина на Флоренция, където са се провеждали театрални спектакли. Боболи съчетава в себе си изява на ландшафтното изкуство и отглеждането на растенията с наличието на скулптури, водни атракции, препратки към митологията, сгради и тосканска топография. Това, което е постигнато в градините, е създаване на жив музей на естествената красота, който и до ден-днешен вдъхновява художници и творци.