Родът Чимшири обединява около 30 вида, чиято родина е Средиземноморието и Югоизточна Азия. Ботаническото им име Buxus на гръцки означава "плътен" и се свързва с гъстотата на листата, които плътно покриват клонките. Най-често се отглежда вечнозеленият чимшир (Buxus sempervirens). В родните си места той може  да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето от него са създадени много форми и сортове. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

Чимширът няма никакви претенции към почвата и светлината. Ако е засаден на припек, той ще расте буйно, също така добре ще се развива и на полусянка.

(снимка) За да са красиви и компактни оградите, бордюрите и фигурите от чимшир, короните на растенията трябва от май до август да се подстригват на всеки 6 седмици. Изрязаните клонки с дължина около 10 см може да се вкоренят, при което да се получи голямо количество посадъчен материал. Вкореняването става или в специален студен парник, или направо в сенчеста леха в градината, която се поддържа постоянно леко влажна. За съжаление корените се появяват много бавно - понякога е нужна цяла година.

Чимширът леко понася пресаждане във всяка възраст и смяната на квартирата въобще не му действа зле. Когато от него ще се прави жив плет, обикновено се засажда в 1 ред. Когато обаче искаме бързо да имаме плътна и дебела ограда като стена, се практикува шахматно посаждане в два реда. Високите форми се садят на разстояние 35-45 см между растенията, а джуджетата - по-гъсто. За да не направите грешка, най-добре е да попитате в разсадника как да засадите конкретния сорт.

През първата година от засаждането чимшировите храстчета се подрязват само веднъж (от 1/3 до ½ от височината), за да се предизвика обилно разрастване на клонки в основата. От втората година вече се подстригва няколко пъти през лятото, за да се сгъсти короната и храстчетата да приемат желаната форма.