Чубрицата (Satureia hortensis) е силно ароматно растение и предпочитана подправка. Латинското название satureia означава трева на сатирите - митологични същества, получовек-полукозел, известни с разпуснатия си волен живот. Чубрицата е била тяхната виагра.

Чубрицата е зеленчуково растение, което обикновено не заема самостоятелна площ в градината. Отглежда се предимно чрез предварително произведен разсад. Семената  се засяват в студени парници или студени лехи. За производството на разсад за 1 дка е необходимо да се засеят 30 грама семена. За дребни нужди, за едно семейство и малко за пазара, се прибягва до помощта на сандъчета или други подходящи подръчни материали. Те се зареждат с торопочвена смес и се засяват семената.

За производството на разсад, семената не трябва да се засяват гъсто, защото се получават тънки, слаби растения, които се изкривяват. За да може да си направим приблизителна сметка, колко разсад ще ни трябва, добре е да се знае, че семената на чубрицата са дребни и в 1 грам има  около 1500 броя. Дребните семена не трябва да се  заравят дълбоко, затова се покриват с пласт 0,5-1 см торопочвена смес.

На постоянно място растенията се засаждат през май. Обикновено чубрицата за собствени нужди се отглежда в малки количества, затова тя не заема самостоятелна площ, а уплътнява площта в зеленчуковата градина и в двора.

На слънце листата са по-ароматни (снимка)

Тя преживява покрай другите култури като „краде" от тяхната храна и тор. Единственият по-специален мерак чубрицата проявява към светлината и добре е това нейно изискване да бъде удовлетворено. Изложени на слънце, листата на чубрицата са по-ароматни.

Зелената маса на чубрицата образува туфа, прибрана като букет. Листата са зелени, дребни, ланцетни с къси дръжки, до 4 см дълги и около 0,5 см широки. Направо върху стъблото се разцъфтяват лилави или бели с червени точки цветчета. Тя е готова, когато  цъфнат първите цветчета, и това е времето, когато чубрицата се прибира, като се изрязва. С прибирането не трябва да се закъснява, защото се влошава качеството на продукцията. Чевръстите стопанки набързо я скубят, но почвата по корените замърсява листната маса.

Изрязана, чубрицата се навързва на неголеми връзки и се суши на сянка. Ако има възможност най-добре е да се суши  в проветриви помещения. Технологично правилно изсушената чубрица има зелен цвят, характерна миризма и леко лютив вкус.