Родината й е Кавказ

Началото на отглеждане на домашната слива (Prunus domestica) е още в праисторически времена. За нейна родина се смята Кавказ, после форми са пренесени и култивирани в Средна Азия, Египет, Средиземноморието. Първите исторически сведения за сливата са от VІ в. пр.н.е., възпята е от гръцките поети Архилох и Хипонакс.

Преди основаването на българската държава сливата е била отглеждана от древните гърци, по-късно от римляните, а след това и от славяните.

Основен овощен вид в страната ни

Централният старопланински район е основният сливопроизводителен център у нас. В него са включени предимно полупланински и планински терени на Ловешка и Габровска област. Вторият по важност е районът на Средна гора, който обхваща Панагюрище, Пазарджик, Пловдив и Карлово. Третият по значение център е разположен в североизточната част на страната - Търговище, Разград и Шумен, а четвъртият е обособен в западната част и към него се отнасят София, Кюстендил и Благоевград.

През 1897 г. сливовите градини заемат 30 950 дкa, а през 1965 г. достигат максимума си - 533 хил. дка. Но по-късно започват да намаляват постепенно заетите площи, като през 2003 г. сливи се отглеждат върху 109 хил.дка.

Плодовете изхвърлят холестерина

Плодовете се използват за консумация в прясно състояние, за замразяване, сушене, сладка, конфитюри, мармалади, компоти, сокове, нектари, мусове. Сливите са богати на захари, органични киселини, дъбилни и багрилни вещества, пектин, витамини и минерални соли.

Общата сума на захарите се движи в границите от 8 до 16%, като повечето сортове имат около 11-12% захари. Органичните киселини оказват благотворно влияние върху стомашно-чревния тракт. Сливите основно съдържат ябълчена киселина, а значително по-малко лимонена и следи от винена. Домашната слива има сравнително малко киселини в плодовете - средно около 0,80-0,90%.

Плодовете са богати на пектин, който има добра желираща способност. При някои сортове съдържанието му достига до 1,5% и по този начин се приближава до ябълките и кайсиите. Известно е лечебното действие на пектините, които успокояват възпалителните процеси на храносмилателната система, свързват и подпомагат изхвърлянето на холестерина и отпадъчните отровни вещества от червата.

Дъбилните вещества правят вкуса тръпчив

Сливите съдържат значително количество дъбилни вещества, които придават тръпчивия вкус. Тези вещества спадат към т.нар. протектори, които свързват свободните радикали при радиоактивно облъчване, което определя и важното им биологично и физиологично значение. Характерна особеност е по-голямото съдържание на витамин В2 и каротин (провитамин А). Съдържат и витамин С, но в по-малко количество.

Счита се, че минералните вещества на плодовете се усвояват по-лесно от човешкия организъм, тъй като повечето от тях влизат в състава на органични съединения. Сливите са богати на фосфор, което ги определя като тонизираща храна. Богати са и на калий, който стимулира сърдечната дейност и кръвообращението и ги прави подходящи за болни от подагра и ревматизъм. Имат и високо съдържание на желязо и затова са добро средство при лекуване на анемични състояния. Препоръчват се и при обща слабост, отпадналост и преумора, ободряват нервите, увеличават енергетичните ресурси на организма. Сливите притежават и разслабващ ефект, което се дължи на установеното в тях вещество дифенилизатин.

ИЗИСКВАНИЯ

Предпочита страните с умерен климат

Сливата е растение на умерения климат. По изискванията си към топлина се нарежда на четвърто място по възходящ ред след ябълката, вишната и крушата. Повреди по дърветата по време на зимния покой са установени при температури под минус 30°С. По време на разпукване на плодните пъпки, цъфтежа и непосредствено след него критични за цветните бутони при показване на венчелистчетата са от -2,6 до - 3,0°С, за цветовете - от -1,0 до -2,0°С, а за младите завръзи - от -0,6 до 1,2°С.

Овошката е светлолюбива, но в по-малка степен в сравнение с други костилкови видове - кайсия, праскова, череша и вишна.

Въздушната и почвената влажност са жизнено необходими

(снимка) Недостигът на влага оказва отрицателно въздействие върху развитието на сливовите дървета. Пожълтяват листата, издребняват плодовете и се влошава качеството им. При по-силно засушаване сливите започват да окапват. Овошката не понася и преовлажняване. Особено е взискателна към въздушната влажност. Излишъкът на вода нарушва функциите на кореновата система, при по-продължително преовлажняване на почвата корените загиват.

Повечето сортове са доста взискателни към атмосферната влага в сравнение с други видове. При ниска относителна влажност на въздуха много често плодовете издребняват, засъхват и окапват, а по листата се появява пригор. Това явление се наблюдава дори и в случаите, когато почвата е достатъчно запасена с вода.

Почвата да е рохкава и богата на хумус

Сливата успешно вирее на доста различни типове почва, които са с реакция, близка до неутралната и слабо кисела. Най-добри са алувиално-ливадните в крайречните долини, които са с добър механичен състав, аерирани и богати на хранителни вещества. Подходящи за отглеждане са и кафявите, тъмносивите и сиви горски почви, както и слабо алкалните черноземи.

Не са подходящи бедните, сухи и силно песъчливи почви, както и много тежките, студени и непроветриви.

Недостиг или излишък на азот

Азотът участва в синтеза на аминокиселините, белтъчните вещества, алкалоидите, в много витамини, хлорофила, ензимите. Стимулира вегетативния растеж, големината и оцветяването на листата, едрината на плодовете.

При недостиг растежът е потиснат, листата остават дребни, със светлозелено и жълто оцветяване. Ако е по-силен недостигът на азот, цъфтежът не е нормален, завръзът е слаб и до голяма степен опада, останалите плодове издребняват и са с влошен вкус.

Ако е в повече обаче, се нарушава балансът на хранителните елементи в сливовото растение, засилва се вегетативният растеж, ограничава се образуването на генеративните органи - цветове и плодове. Листата стават по-едри, по-нежни, тъмнозелени, чувствителни на гъбни болести и са нападнати от листни въшки. В този случай листопадът се забавя и е доста продължителен. Младата дървесина не може да узрее добре и се понижава студоустойчивостта на дървото. Плодовете са по-слабо обагрени, с намалено съдържание на сухо вещество и захари, вкусовите качества са влошени.

Фосфорът е от значение за наследствената информация

Фосфорът влиза в състава на нуклеотидите, нуклеиновите киселини, фосфолипидите, захарофосфатите, в молекулата на сложните белтъчини, които изграждат много органични съединения. Тези съединения играят роля при предаването на наследствената информация, при въглехидратната обмяна, при биосинтеза на много вещества.

Фосфорното гладуване се среща по-рядко при сливата. В случаите на недостиг се наблюдава по-слаб растеж, листата придобиват бронзово-червено оцветяване и плодовете имат лошо качество - дребни са, с по-ниско съдържание на захари, с висока киселинност.

Недостигът се отразява отрицателно върху залагането на плодни пъпки и плододаването.

Калият увеличава устойчивостта към заболяване

Най-големи количества калий има в листата, цветните и листните пъпки, в цветовете. Този елемент регулира набъбването на плазмата, подпомага поглъщането на водата и задържа транспирацията. Участва в строежа на белтъчините и оказва положително влияние върху въглехидратния синтез. При добро хранене с калий се повишава устойчивостта на растителните тъкани срещу болести, повече са плодовете, подобрява се качеството им.

При недостиг на калий намалява броят на леторастите и тяхната дължина. Понижава се водопропускливостта на тъканите и сухоустойчивостта на растенията. Характерен признак за недостиг е завиване предимно на по-старите листа и обагрянето на външната част на петурата в кафеникави тонове. Плодовете издребняват, имат по-ниско съдържание на сухо вещество, захари и органични киселини, по-слаб аромат.

Не стига ли калций, увяхват леторастите

Калцият участва във въглехидратния обмен на растенията и активността на ензимите. Като антагонист на калия стимулира транспирацията. При недостиг на калций в почвата се наблюдава увяхване на върховете на леторастите, потискане на растежа на кореновата система. Когато калцият е в излишък, се нарушава балансът на хранителните елементи, проявява се недостиг на калий, магнезий, цинк, бор, манган, което причинява хлороза.

Магнезият изгражда хлорофила

Магнезият участва в изграждането на хлорофила и влияе положително върху асимилацията. Оказва и положително влияние върху растението да приеме фосфора от почвата. Характерен признак за недостиг на магнезий е появяването на кафяви петна по листните петури, следва преждевременен листопад.

Желязото участва при дишането

Желязото взема участие при синтезирането на хлорофила, но не влиза в състава му. Играе важна роля в процесите на дишане и при редукцията на нитратните и сулфатните съединения. При недостиг на желязо се наблюдава промяна в оцветяването на листата - отначало придобиват бледозелен цвят, а по-късно пожълтяват равномерно, без да некрокират тъканите. Процесите на асимилация намаляват рязко, растежът и плододаването на дърветата отслабват. В някои случаи на по-силно проявена желязна хлороза се наблюдава и суховършие.

Хлороза от недостиг на желязо се появява най-често при отглеждането на сливата на алкални почви с високо съдържание на калциев карбонат. При алкална реакция подвижните форми желязо приминават в неусвоими форми (неразтворими железни хидрооксиди).

Манганът засилва фотосинтезата

Манганът е съставна част на незаменими съединения и взема участие във всички жизнени процеси. Като химичен елемент с променлива валентност участва при окислително-редукционните процеси на фотосинтезата и засилва нейната активност. Участва и в процесите на дишането и на азотния обмен.

При недостиг на манган също се появява хлороза по листата. Но тя се различава от признаците при недостиг на желязо. При мангановата хлороза зелена остава цялата нерватура на листата и има широки ивици от двете им страни, жълтеенето започва от периферията на петурата и първоначално се появява по старите листа.

Хлороза или манганова токсичност

При по-кисела почва се увеличава количеството на усвоимите манганови съединения и при излишък може да се прояви манганова токсичност. В условията на торови съдови опити в Итститута по сливата в Дряново сме установили, че сливовите растения понасят по-висока концентрация на активен и обменен манган в почвата. Но при многократното й повишаване се прояви токсично действие на мангана, изразяващо се с поява на кафяви некротични петна върху листната петура.

Микроелементите цинк, бор, мед, молибден също играят важна роля за оптималното протичане на физиологичните и биохимични процеси в растението.

При недостиг на цинк се появява хлороза по листата - отначало те са светлозлени до жълти и после почервеняват. Плодовете остават дребни и се деформират. Недостигът на бор причинява вкорковяване на тъканите на плода. В някои случаи предизвиква и суховършие. Молибденът и медта също вземат активно участие в сложния механизъм на биохимичните реакции в сливовите растения.

СОРТОВЕ

Рут Герщетер ражда плодове за прясна консумация. Те са едри, с красива външност, узряват много рано, в началото на юли. Имат средно тегло 34 г, със слабо продълговата форма, несиметрични са. Основният цвят на кожицата е светлочервеникаво-кафяв, а покривният - пурпурно-кафяво-виолетов. Месото е бледокафеникаво-жълто, плътно, сочно, с приятен аромат и освежаващ вкус, отделя се напълно от костилката. Костилката е едра, със средно тегло 1,3 г, съставлява 4,1% от теглото на плода. Сортът е самостерилен. Добри опрашители са Алтанова ренклода, Габровска, Стенлей и Стринава.

Онтарио е американски сорт. Плодовете са със заоблено сферична форма, средно едри, със средно тегло 26 г, узряват в края на юли. Кожицата е тънка и нежна, лесно се отделя от плодовото месо. Основният цвят е оранжево-жълт, със светли точици по цялата повърхнина и розови петънца. Плодовото месо е зеленикаво-жълто, нежно, сочно, сладко, със слаба киселинност, без аромат. Костилката е средно едра, тежи 1,2 г, отделя се лесно. Плодовете узряват около 15 - 20 юли и са подходящи предимно за прясна консумация. Сортът е самофертилен, не се нуждае от чуждо опрашване.

Опал е шведски сорт, който е разпространен и в някои западноевропейски страни. Плодовете му достигат беритбена зрялост около 20 юли. Те са средно едри. Тежат 20 г, имат овална форма. Кожицата е тънка и нежна. Основният цвят е жълто-зелен, а покривният - лилаво-червеникав. Кожицата е покрита с обилен восъчен налеп и малки ръждиви точици. Плодовото месо е жълто до оранжево, плътно, сочно, сладко, със слаба киселина, меден аромат, с отделяща се костилка. Кожицата се отделя лесно от месото. Костилката е малка, около 1 г. Сортът Опал влиза много рано в плододаване - още на третата година след засаждането. Плодовете са с много добър вкус и са подходящи за прясна консумация и за консервната индустрия.

Малвазинката е стар западноевропейски сорт. Плодовете са много едри, със средно тегло 39 г, с кълбовидна форма. Кожицата е плътна, лесно се бели от месото, виолетово-червено оцветена. Плодовото месо е златистожълто, плътно, сочно, сладко, с приятна киселина, с много добри вкусови качества. Костилката е средно едра, около 1,3 г, и се отделя лесно. Плодовете узряват в края на юли. Много подходящи са за прясна консумация.

Чачанска лепотица е сръбският сорт. Узрява в края на юли. Плодовете са едри, със средно тегло 35 г, закръглени. Плодовата кожица е тънка, основният цвят е син с тъмнолилави ивици. Кожицата е средно дебела, покрита с восъчен налеп. Плодовото месо е светлооранжево, сочно, сладко, с приятен аромат. Костилката е средно голяма, тежи 1,3 г. Сортът се самоопрашва. Плодовете са с много добри вкусови качества и са подходящи за прясна консумация, компоти, конфитюри, нектари, замразяване.

Тулиу тимпуриу е румънски сорт с много едри плодове. Тежат средно 41 г. Те са яйцевидни, несиметрични. Основният цвят на кожицата е светломаслинено-кафяв, а покривният тъмновиолетово-кафяв, с дребни точици и с восъчен налеп. Месото е зелено-жълто, плътно, сочно, хрупкаво, сладко-кисело, с много добри вкусови качества, отделя се от костилката. Тя е средно едра, 1,2 г. Плодовете са с много добри вкусови качества и са подходящи за прясна консумация.

Цветовете са мъжкостерилни. Добри опрашители са Стенлей и Кюстендилска синя слива.

(снимка) Зелената ренклода е стар сорт с неизвестен произход. Плодовете узряват през втората десетдневка на август. Те са едри, със средно тегло 31 г, имат сплеснато закръглена форма, симетрични са. Основният цвят на кожицата е мътножълт, а покривният - слабо кафеникаво-жълт, с руменина по огрятата страна, с подкожни точки и восъчен налеп. Плодовото месо е светложълтеникаво, плътно, много сладко и сочно, нежно, с отличен вкус, отделя се напълно от костилката. Костилката е сравнително малка, със средно тегло 1 г. Сортът е самостерилен. Подходящи опрашители са Стенлей, Алтанова ренклода, Кюстендилска синя слива.

Монфорска е френски сорт. Плодовете узряват в началото на август. Те са едри, със средно тегло 34 г, закръглено овални, с къса дръжка. Кожицата е синьо-виолетова, в пълна зрялост тъмносиня, с червеникави петна и кафеникафи точици. Плодовото месо е жълтеникаво-зелено, много сочно, средно плътно, много сладко, със слаба киселинност и приятен аромат, с много добри вкусови качества. Костилката е средно едра, със средно тегло 1 г и се отделя напълно от плодовото месо.  

Сортът е самостерилен. Подходящи опрашители са Стенлей и Ажанска.

Калифорнийска синя е американски сорт. Плодовете са много едри, със средно тегло 47 г, с овална форма, сплесната странично. Дръжката е средно дълга. Кожицата на плода е със зеленикав основен цвят, а покривният цвят е тъмносин, с голям брой дребни точки. Има слаб восъчен налеп. Плодовото месо е жълто-оранжево, сочно, нежно, сладко, с отлични вкусови качества. Костилката е със средно тегло 1 г, отделя се напълно от плодовото месо. Сортът е частично самофертилен. Ражда редовно. Плодовете са подходящи за прясна консумация и компоти.

Габровска е български сорт, който е получен от кръстосването на Кюстендилска синя слива и Монфорска през 1951 г. в Опитна станция по сливата в гр.Дряново от проф. д.с.н. Марко Витанов и ст.н.с. Петко Маринов. Плодовете узряват през първата десетдневка на август. Те са едри, със средно тегло 32 г, овални, отстрани сплеснати, симетрични. Плодовата кожица е тъмносиня, с дебел восъчен налеп. Месото е светложълтеникаво-кафяво, нежно, плътно, сочно, сладко, с приятна киселина, с отлични вкусови качества, отделя се напълно от костилката. Костилката е със средно тегло 1,1 г. Сортът е самостерилен. Добри опрашители за Габровска са сортовете Стенлей, Стринава, Алтанова ренклода. Плодовете са подходящи за прясна консумация, сушене, замразяване, компоти, мармалади, сладка и за ракия.

Стринава е също български сорт, който е селекциониран през 1957 г. в Опитна станция по сливата в гр. Дряново от проф. д.с.н. Марко Витанов и ст.н.с. Петко Маринов. Плодовете узряват през третата десетдневка на август. Те са едри, със средно тегло 30 г, с обратнояйцевидна форма. Кожицата е тъмновиолетово-синя, със силен восъчен налеп. Месото е жълтеникаво-оранжево, плътно, сочно, много сладко, с отлични вкусови качества, с приятен аромат, отделящо се напълно от костилката. Костилката тежи средно 0,96 г.   Сортът е самофертилен.. Плодовете са подходящи за прясна консумация, за сушене, мариноване, сладка, конфитюри, мармалади, замразяване.

Стенлей е американски сорт. Плодовете узряват през първата половина на август. Едри са, със средно тегло 32 г, с удължена обратнояйцевидна форма, със слабо изразена шийка, несиметрични. Кожицата е тъмнокафеникаво-виолетово оцветена, а при пълна зрялост - тъмносиньо-виолетова с голям брой светли точки и силен восъчен налеп. Плодовото месо е светлочервеникаво-жълто, плътно, със зърнеста структура, сочно, с много добри вкусови качества. Костилката е много едра, със средно тегло 1,6 г.      Сортът е добър опрашител и е самофертилен. Плодовете са подходящи за консумация в прясно състояние, за приготвяне на компоти, сушени плодове, за замразяване, за конфитюр, мармалад, мус.

жанска е стар френски сорт. Открит е в областта Ажен. Във Франция е основният промишлен сорт. В България е внесен в началото на ХХ век.

Плодовете са средно едри, със средно тегло 25 г, узряват в края на август. Основният цвят на плодовата кожица е кафеникаво-виолетов, а покривният - виолетово-кафяв със златисти точици. Плодовото месо е червеникаво-жълто, с изразени жълти жилки, нежно, сочно, много сладко, със съвсем слаба киселина. Костилката е средно голяма, със средно тегло 0,9 г, не се отделя напълно от плодовото месо. Ражда ежегодно и обилно. Сортът е частично самофертилен. Подходящи опрашители за него са Стенлей и Алтанова ренклода. Плодовете са много подходящи за сушене, а също така и за приготвяне на компоти и нектари.

Нансийска мирабела е известен стар френски сорт. Плодовете са много дребни, със средно тегло 10 г, с кълбовидна слабо удължена форма, симетрични. Узряват около 20 август. Кожицата е тъмножълта, с многобройни червени точици, с восъчен налеп. Месото е червеникаво-жълто, меко, средно сочно, сладко, с характерен много приятен аромат и се отделя лесно от костилката. Костилката е дребна, със средно тегло 0,5 г. Сортът е самофертилен. Плодовете на Нансийска мирабела се отличават с много високо съдържание на сухо вещество и са подходящи за приготвяне на сладка, компоти, ракия, нектари.

Алтановата ренклода е чешки сорт с много едри плодове, с красива външност. Имат средно тегло 42 г. Те са кълбовидни, малко сплеснати отгоре и отдолу, симетрични. Узряват около 20 август. Основният цвят на кожицата е светлочервеникаво-жълт до светлооранжев, а покривният -слабо пурпурно-оранжев или червеникаво-кафяв, с много малки точици, а понякога и ръждавини, с плътен восъчен налеп. Месото е червеникаво-жълто, меко, много сочно и сладко, ароматично и се отделя напълно от костилката. Костилката е средно едра - 1,2 г. Сортът е самостерилен. Добри опрашители за него са Зелена ренклода, Нансийска мирабела, Кюстендилска синя слива.

Гуляева е сорт, създаден в Опитна станция по сливата в гр. Дряново. Плодовете узряват през втората половина на август. Те са средно едри до едри, със средно тегло 27 г. Имат овална форма, сплесната към дръжката. Кожицата е тъмносиня със светловиолетов оттенък и рядко разположени ръждиви точици. Плодовото месо е червеникаво-жълто, нежно, сочно, плътно, със светли жилки, много сладко, с приятен аромат, с отлични вкусови качества. Костилката е дребна - около 1 г, отделя се напълно. Плодовете са подходящи за прясна консумация, сушене, мармалад, конфитюри и компоти, които са с превъзходен вкус и аромат.

Сортът е самостерилен, добри опрашители са Габровска, Стринава, Стенлей.

Кюстендилска синя слива е много стар сорт, произлязъл от Източна Азия (Иран и Сирия) и е получил разпространение във всички европейски страни. У нас се отглежда от незапомнени времена. Плодовете са средно едри, със средно тегло 22 г. Узряват през първата половина на септември. Формата на плода е удължено овална, симетрична. Основният цвят на кожицата е тъмнопурпурен, а покривният - тъмносин до черносин, със силен восъчен налеп. Месото е светлочервеникаво-жълто, плътно, сочно, сладко, с приятен специфичен вкус, с отлични вкусови качества, отделящо се от костилката. Костилката е средно едра, със средно тегло 0,8 г, съставляваща 4% от теглото на плода. Плодовете издържат на превоз и съхранение. Сортът е много родовит, средният добив от едно дърво е 80 кг. В Опитната станция по сливата в гр. Дряново от отделни дървета е отчетен добив от 180 кг. Сортът е самофертилен. Плодовете са подходящи за прясна консумация, компоти, мармалад, конфитюр, сладка, сушене и висококачествена ракия.

Кюстендилска синя слива е чувствителна на засушаване и за това вирее най-добре в планинските райони. Голям недостатък е голямата чувствителност на болестта "шарка", която нанася поражения по плодовете и предизвиква преждевременното им опадане и реколтата се компрометира напълно. Относно разпространението на този сорт препоръката е да се засажда в месторастения, където няма шарка.

Анна Шпет е с много едри плодове, със средно тегло 43 г. Те са продълговато овални към дръжката и закръглени на върха, несиметрични. Основният цвят на плодовата кожица е светлозеленикаво-кафяв, а покривният - тъмнопурпурен, с едри кафеникави точици и синкав восъчен налеп. Месото е зеленикаво-жълто, меко, много сочно, сладко, без аромат, с много добър вкус. Отделя се напълно от костилката. Тя е средно едра, със средно тегло 1,3 г. Сортът е самофертилен. Плодовете му са подходящи за прясна консумация, за компоти и ракия.

Невена е български сорт, създаден в Опитна станция по сливата в гр. Дряново. Плодовете са едри, с красива външност, със средно тегло 40 г. Имат обратнояйцевидна форма и узряват през първата половина на септември, без да опадат. Кожицата е тънка, кафяво-виолетово оцветена, със слаб восъчен налеп. Плодовото месо е светложълто до оранжево, много сладко, сочно, с приятна киселина и аромат, с отлични вкусови качества. Костилката е средно едра - 1,3 г. Плодовете са подходящи за прясна консумация, компоти, сладка, замразяване, нектари. Сортът е самостерилен, подходящи опрашители за него са Стринава, Габровска, Стенлей и Гуляева.

Местни сортове сливи

(снимка) Някои местни сортове, които са разпространени в Централния старопланински район, са толерантни на икономически важни болести и са много родовити. Подходящи са за прясна консумация и за преработка в ракия. Най-често се срещат:

Зимната караджейка - стар български сорт. Плодовете са дребни, със средно тегло 7,5 г. Имат отличн вкус. Узряват в края на август - началото на септември. Плодовото месо е е златистожълто, сочно, много сладко, с приятна киселина и приятен аромат. Подходящи са прясна консумация, мармалад и пестил.

Бялата разградска има средно едри плодове, със средно тегло 22 г. Формата им е продълговато овална. Кожицата е тънка, но здрава, отделя се лесно. Оцветена е кехлибареножълто, с многобройни белезникави точици и тънък восъчен налеп. Плодовото месо е златистожълто, сладко, сочно, с много добри вкусови качества. Плодовете узряват в началото на август. Подходящи са за прясна консумация и за приготвяне на сладка, конфитюри, компоти, нектари и за ракия.

Зимната трънкослива има дребни плодове , със средно тегло около 10 г, кръгли, с тънка дръжка. Кожицата е плътна и трудно се отделя от плодовото месо. Тя е тъмносиньо оцветена, с дебел восъчен налеп. Плодовото месо е зеленикаво-жълто, в пълна зрялост е тъмножълто, сладко-кисело и силно тръпчиво, с много приятен вкус. Плодовете узряват в края на октомври-началото на ноември и могат да се съхранят до края на декември. Подходящи са да присъстват на коледната трапеза. Костилката е дребна, със средно тегло 0,6 г.

РАЗМНОЖАВАНЕ

Най-често чрез присаждане

Най-важният и най-често практикуван начин за размножаване на сливовите сортове е присаждането. Чрез него се осъществява възпроизвеждане на качествата и признаците на сорта. Най-използваната подложка е джанката. Тя се предпочита поради много ценни качества: евтино и лесно могат да се набавят семената, много висок е процентът на поникване, срокът, през който може да се извърши присаждането, е продължителен, а процентът на прихващане е висок.

Джанката проявява добра съвместимост с по-голямата част от сливовите сортове, развива мощна коренова система, не е много взискателна към почвените условия, добре вирее и на тежки почви. На присадниците придава силен или много силен растеж, плододаването настъпва малко по-късно, но е изобилно. За подложки се предпочитат семената на жълтоплодните джанки.

Подготовка

В питомника се окулира

Семената се стратифицират в продължение на 90-100 дни, заровени във влажен пясък, и рано напролет се засяват. През есента получените растения за подложки се изваждат и засаждат в питомник, където се извършва присаждане (окулиране) на спяща пъпка през следващата година. Най-благоприятният срок за присаждане е от 15 юли до 31 август.

Пъпките се вземат от събрани калеми от желания сорт. Калемите са леторасти, които трябва да са добре узрели, да имат добре оформени пъпки и са достатъчно дебели, за да може да се извади пъпка с щитче, което да има задоволителна допирна площ с подложката. Най-подходящи за присаждане са пъпките от средната част на леторастите. Калемите се събират или в деня на присаждането, или едно денонощие по-рано. Веднага след отрязването се премахват листата, оставя се около 1 см от листната дръжка.

Проверката

Около две седмици след присаждането се извършва проверка на прихванатите пъпки. Те могат да се познаят по следните признаци:

- Дръжките на листата са опадали или опадат при леко докосване.

- Щитчетата на пъпките са свежи. Засъхналите щитчета и здраво закрепените дръжки са признак за неприхващане. В тези случаи може да се извърши повторно присаждане с калеми от същия сорт.

Ако превръзките не са полиетиленови, врязаните превръзки се разхлабват. Те се премахват окончателно след пълното срастване на тъканите, което трае около 5-6 седмици. Овощните дръвчета се изваждат от питомника през есента на следващата година след приключване на вегетацията и започване на листопада. Ако се пропусне този срок, изваждането става много рано напролет.

НОВА СЛИВОВА ГРАДИНА

Изборът на място

При преценяването на едно място дали е подходящо за създаване на сливова градина първоначално трябва да се ориентираме по наличността и състоянието на някои диви сливови овошки, които растат наблизо. Силният им растеж и добро развитие, както и редовното плододаване са сигурен признак, че районът е подходящ за сливова градина. Наличието на добре развити дървета от дъб, ясен, клен и леска показва, че има дълбока и богата почва. На места, където по-често се среща габър, върба, кисели треви или няма растителност, не бива да се засаждат сливови растения.

При проучването е необходимо да се направи оценка на климатичните условия. Да се проучи какви са най-ниските температури, повратните студове, късните пролетни застудявания, падането на чести градушки, количеството на валежите.

Необходимо е да се познава студоустойчивостта на отделните сливови сортове към ниски температури и да се прецени избраното място за кои е подходящо. Резките колебания на температурата оказват отрицателно влияние върху развитието на по-рано цъфтящите сортове. При краткотрайно затопляне на времето през януари или февруари те се възбуждат бързо към развитие. Цъфтежът в такива случаи настъпва много рано - за някои дървета около 10-15 март. Последвалите след това застудявания повреждат както цветовете, така и младите завръзи, които са още по-чувствителни на ниски температури.

Може ли да се полива

Подходящи за сливова градина са местата по поречията на реките, а също и планинските по-равни места. Не са подходящи ниските терени в затворени и недостатъчно проветриви котловини. Там продължително се задържа студен въздух през зимата, а през пролетта обикновено падат чести слани, които повреждат цветовете и младите завръзи на дърветата.

При избирането на място за сливова градина трябва да проучим и възможността за напояване, особено при засаждане на по-взискателни към водата сортове. Трябва да се обърне и внимание дали определеното място е защитено от вредното влияние на силни ветрове.

Релефът също е от значение

Друг важен критерий за нормалното развитие на дърветата е релефът на мястото - трябва да се направи оценка на наклона на терена и изложението. Южните, югоизточните и югозападните места са най-топли. Засадени там дървета рано през пролетта се подбуждат към растеж и цъфтеж. Ако настъпят повратни студове, те измръзват. По отношение на температурните условия най-благоприятни за отглеждане на сливи са източните, североизточните, северозападните и северните склонове. Там има по-голямата въздушна и почвена влага.

Най-пригодни са местата с равнинен характер и с наклон 10-120. Ако наклонът е по-голям, мястото може да се терасира, за да се избегне ерозията на почвата.

Да се проследи за нивото на подпочвената вода

При създаването на сливова градина да не са забравя да се вземе под внимание нивото на подпочвените води. При високо ниво те влияят отрицателно върху развитието на растенията и в повечето случаи загиват. Подпочвените води не бива да са по-близо от 1,5 до 2 м от повърхността. Сливата е овощен вид, който е много чувствителен на преовлажняване на почвата.

От сорта зависи дали ще има плод

При подбора на сортовете трябва да се знае, че някои от тях са самофертилни (самоопрашват се) като Кюстендилска синя слива, Стенлей, Стринава, Ана Шпет, Нансийска мирабела и могат да се засаждат самостоятелно. Но сортовете Габровска, Невена, Пловдивска, Зелена ренклода са самостерилни (не се самоопрашват). Затова трябва да се засаждат дървета от няколко сорта, които ще се опрашват взаимно.

Подходящи разстояния за засаждане на сливовите дървета са 6/5 м, 5,5/4,5, 5/4 м. Разстоянията се определят от растежните особености на сорта. Тези, които формират голяма корона, се засаждат на по-големи разстояния.

Подготовката на мястото

(снимка) Ако мястото е риголвано, посадъчните ямки се правят с широчина 60 см и дълбочина 50 см, а на нериголвано - с широчина 100 см и дълбочина 70 см. Почвата, с която се запълва ямката, се размесва добре с 15-20 кг разложен оборски тор. Преди запълването на дъното им се поставя фосфорен и калиев тор. Най-благоприятният срок за засаждане на сливовата градина е есента след листопада. Ако се пропусне този срок, може и рано напролет.

Преглеждат се фиданките

Дръвчетата се преглеждат внимателно, особено специално внимание трябва да се обърне дали няма наличие на бактериален рак. Болните от рак и повредени по други причини растения не бива да се използват. След това се извършва резитба за опресняване на корените - здравите се съкращават с около 1-2 см, а повредените корени се режат до здраво. Добре е непосредствено преди засаждането корените да се потопят в каша, приготвена от пръст и пресен говежди тор.

За засаждането трябват двама

Единият поставя дръвчето в средата на посадъчната ямка, а другият започва да го зарива с рохкава почва. След покриването на корените с почва 2-3 пъти се притъпква с крака, за да може да се получи по-добро уплътняване. Кореновата шийка на дървото трябва да остане 2-3 см над нивото на почвената повърхност. След засаждането дръвчето се полива и отгоре се посипва суха пръст или се мулчира с оборски тор.

За да се предпазят от диви животни, стъблата на новозасадените дръвчета се обвиват с хартия или с друг подходящ материал.

ГРИЖИ

 Резитби

Подобрено-етажна корона

При първата резитба след засаждането, когато дръвчето е без предивременни клончета, се съкращава на 6-7 пъпки при височина на стъблото 80-90 см. Когато дръвчето има предивременни клончета, тези в зоната на бъдещото стъбло се премахват до основата, а 6-7 клончета от най-добре разположените (с широк ъгъл на отклонение и на разстояние едно от друго) се съкращават на 2-3 пъпки.

При втората зимна резитба основната задача е да се избере водач и три скелетни клонки за първи етаж. При сортове като Стенлей с умерен растеж за първи етаж могат да се оставят 4 клончета, като най-долното от тях е разположено в посока на реда. Желателно е подбраните клончета да не излизат от съседни пъпки, а да са на разстояние поне 10-15 см едно от друго. Водачът трябва да бъде в центъра на короната и да се явява като продължител на стъблото.

При третата зимна резитба се избират 1-2 нови скелетни клони, разположени поединично по централния клон и първите скелетни разклонения по клоните от първия етаж. При сливата е характерно, че скелетните разклонения са от полускелетен тип. Новоизбраните скелетни клони отстоят на разстояние 70-80 см от първия етаж и са на разстояние 20-30 см един от друг.

Следващи резитби за довършване на формирането на короната са през четвъртата или най-късно петата година. На водача се оставят още 1-2 скелетни клони, които са отдалечени на 20-40 см един от друг, а по скелетните клони се оформят по още 1-2 разклонения, отстоящи на 60-70 см от първите, разположени от другата страна на всеки скелетен клон.

Свободно растяща корона

(снимка) Характерно за тази система е, че има водач и няколко скелетни клони (от 6 до 8 броя), като най-ниско разположените са най-силно развити. Формирането е по-опростено и се постига с минимални резитби през първите 3-4 години след засаждането.

При първата резитба всички предивременни клончета в зоната на стъблото се премахват, а останалите се съкращават на 2-3 пъпки. Централният клон не се съкращава. През вегетационния период се премахват всички леторасти в зоната на стъблото.

Втората зимна резитба е много слаба. Премахват се само клончетата, израстващи под остър ъгъл и конкуриращи водача или скелетните клони, които се подбират да израстват на разстояние 10-15 см един от друг.

При третата зимна резитба се премахват разклоненията, които растат под остър ъгъл и конкурират водача. Ако има силно растящи клонки, под прав ъгъл и ниско разположени, увиснали клони, също се премахват. При сгъстяване на короната във вътрешността се прави леко прореждане на обрастващите клонки. По централната ос се оставят около 4-5 полускелетни клони, разположени спираловидно. За плододаване се оставят и няколко временни по-слаби клонки.

При четвъртата зимна резитба, ако дърветата са достатъчно добре развити и имат изграден скелет, се ограничава водачът и страничните разклонения. Ако дървото е по-слабо, това се отлага за следващата година. Съкращаването се извършва винаги на стара дървесина, като близо до мястото на рязането се оставят няколко смесени клончета, за да се предотврати образуването на излишно силни клончета. Наред с ограничаването се извършва и детайлна резитба за плододаване. Плодните клончета при сливата трябва да са разположени през 10-15 см едно от друго.

Системи при отглеждане

Чести обработки поддържат черна угар

Това е най-често прилаганата система за поддържане на почвената повърхност в овощните градини. Многократни обработки унищожават плевелите, разрушава се почвената кора. През есента се оре с плуг на дълбочина 15-18 см, без да се повреждат корените, по-дебели от 10 мм. През вегетационния период почвата се обработва с дискови брани, култиватори, фрези. Извършват се около 5-6 плитки обработки. Недостатък на черната угар е, че се влошават водно-физичните свойства на почвата и намаляване съдържанието на органично вещество. Тези недостатъци могат да се премахнат, като се внесе оборски тор или се отглеждат култури за зелено торене.

В младата сливова градина може да се отглеждат известно време и едногодишни култури, които ще осигурят допълнителна продукция. Подходящи култури за междуредията са окопните, кореноплодните и клубеноплодни зеленчуци: картофи, цвекло, моркови, домати, тикви, краставици, дини, пъпеши, лук, чесън, ранно и средно ранно зеле, целина, магданоз, копър, чубрица. Подходящи са и някои бобови: фасул, грах, леща, бакла, които имат свойството да обогатяват почвата с азот. Докато са по-малки дърветата, може да се отглеждат и ягоди.

Чимово-мулчирната система има предимства

Чимово-мулчирната система има редица предимства пред черната угар, защото не се нанасят повреди на кореновата система, запазва се структурата на почвата и се обогатява с органично вещество. Тази система задължително се прилага при поливни условия.

Използват се три варианта: може да се затреви цялата площ, затревяват се само междуредията или се затревяват само ивиците в редовете, а междуредията се поддържат в черна угар. Последният вариант е подходящ за градини на склонове с по-голям наклон.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

Сливата е взискателна към торенето

Осигуряването на хранителни вещества в почвата е гаранция за по-силен растеж на сливовите дървета и получаването на високи качествени добиви.

Оптималната азотна норма е около 50 кг амониева селитра на дка, или 50 г на кв.м. Нормата се внася на два пъти по равни части - половината през пролетта преди цъфтежа на сливовите дървета и другата половина в края на май или началото на юни след юнското опадане на завръзите. Когата овощните дървета излизат от зимния покой преди цъфтежа, трябва да се подхранят с азотни торове. Това е крайно необходимо, за да се засилят растежните и репродуктивни им прояви.

Азотният тор се разпръсква върху повърхността на почвата и се заорава чрез плитка обработка - дискуване. Но може да това да се направи и с мотика.

Най-често фосфорът се внася под формата на суперфосфат. Ориентировъчната норма е около 50-60 кг на дка троен суперфосфат, който постъпва в почвата като запасяващо торене за срок от три години.

Калият обикновено се внася под формата на калиев сулфат и калиев хлорид. За препоръчване е торенето с калиев сулфат. Ориентировъчната норма е около 50-60 кг на дка калиев сулфат, който се внася едновременно с фосфора също като запасяващо торене за срок от три години.

Посочените торови норми за азота, фосфора и калия са ориентировъчни, те могат да се уточняват според запасеността на почвата при сливовите дървета с тези елементи, която се определя чрез химически анализи.

Биологичното земеделие е на мода

Органичното торене има голямо значение за подбряване на почвеното плодородие и за увеличаване на добивите. Внасянето на органични торове е незаменима част от биологичното земеделие. При правилно съчетаване на органичното с минералното торене се отстраняват някои специфични за двата вида торове недостатъци и по този начин се създават условия за най-рационалното им използване.

Органичните торове обогатяват почвата не само с основните хранителни елементи азот, фосфор, калий, калций, магнезий и сяра, но и с редица микроелементи, заради което се наричат пълни торове. Съдържащата се в тях храна става достъпна за растенията постепенно поради бавната минерализация на органичното вещество, с което са свързани хранителните елементи, и по този начин растенията получават през вегетацията си един непрекъснат приток от храна.

Към органичните торове се отнасят оборският тор, птичият тор, сидератите (култури за зелено торене), торфът, компостът.

Основният органичен тор е оборският, който освен основните макроелементи азот, фосфор и калий съдържа и важни за овощните растения микроелементи - желязо, манган, бор, молибден, кобалт, цинк. Той обогатява почвата с органични вещества, които съдействат за увеличаване на полезните микроорганизми, за подобряване на почвената структура. Освен това действието продължава 2-3 години. Най-подходящият срок за внасянето му е през есента, но ако се изпусне този момент, това трябва да стане рано през пролетта. Оборският тор да не е пресен, най-добре е да бъде разложен.

Разхвърля се върху цялата площ, може и в бразди. Когато се внася разпръснато, ефектът му през първата година е по-малък, но пък има по-продължително последействие. При внасянето му в бразди се наблюдава обратният процес: през първата година ефектът е по-голям, но последействието е по-кратко. Веднага след разхвърлянето върху почвата торът да се зарови, за да се избягнат загубите на азот, които се движат в пределите 20-50%. Това става чрез плитка оран, а при липса на механизация - ръчно с права лопата.

Резултатите от дългогодишни опити са показали, че средно 28% от количеството на внесения оборски тор се превръщат в хумус и 72% се минерализират в достъпни за растенията хранителни вещества.

Внася се през 2-3 години

Нормите на торене зависят от запасеността на почвата с хранителни вещества. Тъй като оборският тор има по-дълго последействие, може да се внася периодично през 2-3 години. На по-богати почви, каквито са черноземите, нормата е 2-3 т/дка (или 2-3 кг/кв.м) за срок от 3 години, на по-бедни почви, каквито са сивите горски, нормата е по-голяма. От изведени опити в Дряновската опитна станция при три варианта на торене с оборски тор на сливови дървета от сорта Стенлей - 2, 4 и 6 т/дка най-ефективна се оказа нормата 6 т/дка за срок от три години.

Птичият действа бързо

Птичият тор по съставните си части прилича на оборския тор. Кокошият тор е един от най-ценните органични торове поради богатото съдържание на фосфор и азот и много благоприятното съотношение между тези два елемента. Значителна част от съединенията е разтворима, затова птичият тор е бързо действащ. Препоръчителна норма за него е 400 кг/дка. Може да се използва и за подхранване, разреден с 10-15 части вода.

Подходящите сидерати

Препоръчват се лупината, фият, фуражният грах, ръжта, репкото, синапът. Ако ще се използват сидерати при неполивни условия, най-подходящо е да се засеят през есента и рано през пролетта да се заорат в почвата. Важно предимство на зимните сидерати е, че използват влагата на есенно-зимните и ранните пролетни валежи. Почвата е добре запасена с влага и осигурява образуването на голямо количество вегетативна маса без вреда за овощните дървета, които консумират по-малко количество вода в този период. Друго преимущество е, че до известна степен сидератите предпазват корените на дърветата от измръзване. От опити, които се извеждат в сливови градини в Дряново, препоръчваме за култури за зелено торене с есенен срок да се използват: ръж, репко, зимен фуражен грах, грахово-ръжена смес.

Срокове за засяване

Най-подходящият срок за засяване на културите за зелено торене е първата половина на септември за репкото и втората половина на септември за ръжта, зимния фуражен грах и грахово-ръжената смес. Препоръчваме следните посевни норми: 28-30 кг/дка ръж, 2 кг/дка репко, 16 кг/дка зимен фуражен грах и за грахово-ръжената смес - 12 кг/дка зимен фуражен грах + 4 кг/дка ръж.

Зелената маса се заорава през втората половина на април или в началото на май. За препоръчаните от нас култури заораването трябва да става при настъпването на следните фази от развитието им: начало на изкласяване на ръжта, начало на цъфтеж на репкото и на зимния фуражен грах. Първоначално е добре да се окоси зелената маса или да се повали чрез валиране и след това да се заорава чрез плитка обработка на 10-12 см.

Зеленото торене се прилага ограничено поради недооценяването му. Използването на това важно агротехническо мероприятие става все по-актуално заради екологизаци ята на околната среда.

Зеленото торене чисти от токсини

Основната задача на зеленото торене са натрупване на органично вещество, подобряване на водния и въздушния режим, намаляване на ерозията и измиването на хранителните вещества, укрепване на почвата, разрохване на орния и подорния хоризонт, борба с плевелите за сметка на засенчването и антагонистичното действие.

Има и мнение, че зеленото торене е важно агротехническо мероприятие срещу почвената умора. Сидератите спомагат за очистването на почвата от токсичните вещества, отделени от овощните дървета, като ги включват в метаболизма си и ги инактивират. Счита се, че зеленото торене замества 60-70% от действието на оборския тор.

Културите за зелено торене чрез мощната си и активна коренова система извличат хранителни елементи от по-трудно разтворимите съединения и в процеса на минерализация ги освобождават в орния слой.

За да има ефект, трябва да се изберат подходящи растения. Към тях се предявяват редица изисквания, най-важните са: да бъдат приспособими към климатичните условия на района, да са по-малко взискателни към почвата, за кратко време да образуват голямо количество растителна маса, да развиват мощна коренова система, да понасят засенчване и утъпкване.

ПОЛИВАНЕ

Кюстендилската слива "пие" повече вода

Оптиманият растеж и развитие на сливовите растения зависят до голяма степен от наличието на влага в градината. При климатичните условия в страната в много райони валежите са недостатъчни през вегетационния период и затова напояването в тези месторастения е от особено голямо значение. Сроковете на поливките и броят им зависи от възрастта на дърветата, почвата, метеорологичните фактори. Водопотреблението зависи до голяма степен от биологичните особености на сортовете. Сортове като Кюстендилска синя слива и Габровска се нуждаят повече от почвена и въздушна влага в сравнение със сортовете Стенлей и Стринава.

Срокове

Влагата в активния почвен слой (60-70 см) трябва да се поддържа през целия вегетационен период около 75-80% от пределната полска влагоемкост(ППВ). Трябва да се полива, щом се понижат стойностите на почвената влажност.

Като ориентировъчни за сливовите градини се препоръчват следните поливни срокове:

- Ранно пролетно поливане през април (при суха пролет), което осигурява нормалното протичане на цъфтежа, оплождане, задържанeто и нарастването на завръза.

- Поливане през май - запасява растенията с влага за силния растеж на леторастите и формиране на листната маса.

- Поливане след юнското опадане на завръзите - началото на юни. То осигурява вода както за нарастването на едногодишния прираст, така и за наедряване на плодовете.

- Две-три поливки през юли и август, когато настъпват най-силните засушавания. Те гарантират наедряването и узряването на сливите. Нормално протича залагането на плодните пъпки, които осигуряват реколтата за следващата година.

- Късно есенно влагозапасяващо поливане на сливовите градини се прави, когато има продължителна суха есен. Целта е дърветата да се зазимят при нормално влажна почва. При това състояние те понасят по-лесно ниските зимни температури.

Норми

Приблизително средната напоителна норма е 300 куб.м./дка, това количество е за около 6 поливки. Нормата трябва да бъде в такъв размер, че да осигури проникването на водата в коренообитаемия слой. За една поливка са необходими около 50-60 куб.м/дка, или 50-60 л/кв.м вода. С по-малко се поливат градините, създадени на по-леки, песъчливи почви. Повече трябва да се поливат дървета, засадени на по-тежки и влагоемни почви. Когато сливата се отглежда на месторастения с по-плитка подпочвена вода, нормата трябва да е по-малка.

Начини за напояване

- Гравитачно. Основно се осъществява по бразди. Те се правят в междуредията на градината, дълбоки са 18-20 см, като при леките и пропускливи почви са по-плитки. Дължината им при леките почви е 80-100 м, а при тежките достига до 200 м. Разстоянията между браздите зависят от механичния състав на почвата. При леките те са на 70-80 см, а при тежките, които имат значителна странична филтрация, са по-големи : 80-90 см. Недостатъците на гравитачното напояване са ниската производителност на труда, неравномерното проникване на водата в коренообитаемия слой, изразходването на по-голямо количество вода, в някои случаи заблатяване и ерозиране на почвата.

- Дъждуване. Този начин на поливане увеличава многократно производителността на труда. Дъждовалните инсталиции са по-подходящи в сравнение с дъждовалните машини. Недостатък е, че цялата листна маса се облива с вода, създава се ниво на висока въздушна влажност, благоприятна за развитието на гъбни болести - червени листни петна, ръжда, късно кафяво гниене по плодовете.

- Капкуването е много ефективен начин на напояване. Водата се подава на капки по специални маркучи. Напояването чрез капкуване е по-икономично, не се влошава и почвената структура. Недостатък е, че може да се получи запушване на дюзите, затова трябва да има филтри за пречистване, а водата да бъде чиста. Капкуването не мокри листата, което в много случаи е благоприятно - не се измиват препаратите за растителна защита или ако е третирано с листни торове, намалява опаснстта от развитието на гъбни болести. Този начин е най-благоприятен и се препоръчва да се прилага при създаването на по-големи площи сливови насаждения.

БОЛЕСТИ

Червените листни петна се появяват при влажна пролет

Масовото заразяване настъпва две-три седмици след края на цъфтежа. Влажното време и продължителните валежи осигуряват благоприятни условия за разпространението на болестта. През лятото вторични заразявания не настъпват. Причинител на болестта е гъбата Polystigma rubrum.

Първоначално по листата се явяват закръглени хлоротични петна, които постепенно променят цвета си от жълтеникав до тъмночервен. Червено обагрените тъкани са от 2 до 4 пъти по-дебели в сравнение с околната нормална тъкан. Те са слабо вдлъбнати откъм горната страна на петурата, а слабо изпъкнали откъм долната. На един лист се наброяват 20-30 и повече петна, които понякога могат да обхванат цялата повърхност. При силно нападение листата започват да завяхват през лятото и дърветата червенеят отдалече. Затова на някои места в страната болестта се нарича пожар. Силно нападнатите дървета отслабват, листата опадат преждевременно, добивът намалява.

Сортовете са различно чувствителни към болестта

При нападение от червени листни петна рязко намалява количеството на заложените плодни пъпки поради намаляване запасеността на дърветата с хранителни вещества. Това оказва отрицателно действие върху плодовата реколта през следващата година. Сливовите сортове проявяват различна чувствителност към червените листни петна: силно чувствителни са Опал, Кюстендилска синя слива, Калифорнийска синя, Ажанска и Караджейка, а толерантни са Силистренска, Гуляева, Стенлей, Стринава, Невена, Алтанова ренклода и Чачанска лепотица.

Борбата

От агротехническите мероприятия от най-голямо значение е заораването на опадалите листа през есента. Първото пръскане трябва да стане по време на цъфтежа с 0,3% пероцин 75 Б, 0,2% дитан М 45 или 0,1% бенлейт 50 ВП. Препаратите са безвредни както за цветовете, така и за пчелите. При по-влажно време през пролетта се извършват едно или две следцъфтежни пръскания с някой от посочените препарати в същата концентрация.

Ръждата предизвиква обезлистяване

Тази болест не се явява всяка година и затова се подценява борбата срещу нея. Когато се появи в масови размери, причинява преждевременно опадане на листата. Силното обезлистване води до отслабване на дърветата и до влошаване качеството и количеството на плодовете както в годината на нападението, така и през следващата. Благоприятни условия за развитието на заразата са честите валежи през лятото, особено през юли и август.

Болестта се проявява като дребни ъгловати жълти или червени петна по горната страна на листата. Силно чувствителни на ръждата са Кюстендилска синя слива, Караджейка и Сакарка. Слабо чувствителни са Малвазинка, Ана Шпет, Алтанова ренклода, Зелена ренклода. Най-голяма устойчивост проявяват сортовете Габровска, Калифорнийска синя, Тулеу тимпуриу и Онтарио.

Мерките

За да се намали заразата от ръжда, новите насаждения трябва да се правят на проветриви места. Изрязват се заразените леторасти и се унищожават опадалите листа. Във влажни години при отглеждането на чувствителни на ръжда сортове трябва да се пръска най-малко 3 пъти с един от следните препарати: 0,3% пероцин 75 ВП, 0,03% байкор 30 ЕК, 0,03% байлетон 25 ВП, 0,03% тилт 250 ЕС. Първите две третирания да се извършат около 10 и 25 юни, а второто - около 10 юли.

Кафявото гниене нанася големи щети

Ранното кафяво гниене при влажно време през пролетта причинява големи поражения върху пъпките, цветовете и плодните клонки, а в някои години при силно нападение може напълно да компрометира реколтата при чувствителни сливови сортове.

Най-напред болестта се проявява като т.нар. опожаряване на цветовете. Рано напролет по венчелистчетата се появяват разрастващи се петна, които поразяват цвета, след това цветовете загниват и засъхват. При благоприятни условия болестта се разпростира върху клонките, по които се образуват раковини със смолотечение. По-късно заразата се пренася върху младите завръзи и листата изсъхват, а дървото има вид на опожарено.

Късното кафяво гниене напада плодовете. То започва от наедряването до узряването им. Болестта се развива силно при топло и влажно време. В такива години може не само да намали, но и да унищожи напълно реколтата при чувствителните сортове. Появява се закръглено кафяво петно, което се разраства бързо и обхваща целия плод. Голяма част от нападнатите плодове остават по клоните, там засъхват и се мумифицират.

Ранното и късното кафяво гниене нанасят големи щети, тъй като един от основните сортове - Стенлей, който е най-разпространен, е силно чувствителен. От наши изследвания в Опитна станция по сливата силно чувствителни на кафявото гниене се оказаха сортовете Зелена ренклода, Президент, Тулеу грас, Тулеу тимпуриу, Алтанова ренклода, Блюфри, Ажанска. Толерантни на тази болест са Габровска, Невена, Кюстендилска синя слива, Стринава.

Предпазно

Степента на болестта при чувствителните сортове се определя от количеството на заразата, която презимува по дърветата и под тях. Затова едно от основните мероприятия срещу кафявото гниене е изрязването и отстраняването на заразените клонки до здраво, както и събирането и унищожаването на мумифицираните плодове. Болестта се развива най-често на влажни и непроветриви места и в силно сгъстени овощни градини. Когато се създават нови насаждения, трябва да се подбират проветриви места, а в сливовата градина да се прави редовна резитба за просветляване на короната. Дърветата да не се засаждат на малки разстояния.

При чувствителните на ранно кафяво гниене сливови сортове и наличие на благоприятни условия за развитието на болестта добър ефект има пръскането непосредствено преди цъфтежа, през периода на цъфтежа и след това.

Препаратите

Могат да се използват някои от следните фунгициди: анвил 5 СК - 0,6%, систан 12 Е - 0,04%, ронилан ДФ 0,15%, роврал 50 ВП - 0,1%, фундазол 50 ВП- 0,1%, топсин М - 0,1%, пънч 40 ЕК - 0,0075%. Добър ефект има есенното третиране с 1% бордолезов разтвор, когато са окапали 3/4 от листата, както и зимно пръскане с 2% бордолезов разтвор.

За борба с късното кафяво гниене се използват същите препарати, като началото на третиранията се съобразява с появата на болестта. Интервалът на пръсканията е 10-15 дни. Ако падне градушка през летните месеци, веднага след това трябва да се пръска, тъй като раните благоприятстват развитието на болестта. В сухо лято и когато няма признаци на късното кафяво гниене, не е нужно да се пръска с фунгициди.

Сачмянката дупчи листата

По листата се появяват дребни светли петънца, които по-късно се ограждат с кафяв ореол. Тъканта от петната опада и остават малки дупчици като от сачми, откъдето идва и името на болестта. Проявява се в по-големи размери, когато има чести и обилни валежи през лятото. Силното нападение от сачмянка предизвиква опадане на листата и оголване на листата откъм върха. Силно чувствителни на сачмянка са сортове Габровска и Зелена ренклода, средно чувствителни са Стринава, Пловдивска и Бяла ухрепка, слабо чувствителни са Калифорнийска синя, Стенлей, Гуляева и Монфорска. Не се разболяват Алтанова ренклода, Рут Герщетер, Кюстендилска и Ажанска.

Защитата

При създаване на нови насаждения да се избягват ниски, влажни и непроветриви места. Необходимо е да се изрязват и изгарят силно нападнатите клонки и леторасти. През есента след листопада се прави предпазно пръскане с 2% бордолезов разтвор. През пролетта преди показване на венчелистчетата на цветовете и след цъфтежа да се извършат 2-3 пръскания през интервали от 7 дни с 0,3% пероцин 75 ВП.

От шарка са загинали градините с Кюстендилската синя слива

Това е най-опасната вирусна болест по сливата. Тя е главната причина за загиване на голяма част от сливовите насаждения с традиционния за страната ни сорт Кюстендилска синя слива, който е силно чувствителен на болестта.

Признаците на болестта се проявяват по листата още в началото на лятото, забелязват се бледозелени или жълтеникаво-зелени петна с форма на вълнообразни линии или на пръстени. При някои сортове може да се прояви пригор, а при други жълто, даже розово до розово-червено обагряне на петната. Когато са бледозелени, петната се виждат по-добре при разглеждане на преминаваща светлина. Отначало признаците се наблюдават само на един клон, но за една-две години обхващат цялото дърво. При някои чувствителни сортове по леторастите се образуват единични или многобройни некротични петна.

При толерантни и слабо чувствителни сортове признаците се появяват под формата на дъговидни рисунки, оцветени различно от основния цвят на плода. При тези сортове няма некротиране на плодовото месо. По костилките се забелязват рисунки върху черупката.

При чувствителните сортове пръстените са потънали на различна дълбочина в плодовете. В мястото на повредите месото е некротирало, изпълнено със смолисти вещества и в много случаи сраства с костилката. Плодовете на болните дървета започват да се оцветяват две-три седмици преди да узреят и окапват. Болните са с влошени хранителни и вкусови качества - съдържат по-малко сухо вещество, захари, а повече киселини и танини. Тези плодове са негодни не само за консумация в прясно състояние, но и за преработка. Наблюдава се и силно напукване на кората на ствола и на скелетните клони, там се появява смолотечение и те изсъхват. В някои случаи изсъхват цели дървета.

Много силно чувствителна към шарката е Кюстендилска синя слива, а толерантни на болестта са Стенлей, Габровска, Стринава, Невена, Чачанска лепотица, Опал, Тулеу тимпуриу, Ана Шпет, Алтанова ренклода, Нансийска мирабелка.

Профилактично

Срещу шарката не се води химическа борба. Препоръчва се периодичен преглед на сливовите дървета, изкореняване на болните, редовна борба срещу листните въшки и цикадите, които пренасят вируса на шарката от болните на здравите растения. Най-сигурният начин за избягване на шарката е изборът на толерантни сортове.

НЕПРИЯТЕЛИ

От сливовата плодова оса опадат плодчетата

Причинява опадане на младите плодчета. На всеки паднал плод има по една дупка, вътрешността му е изядена и изпълнена с тъмнокафяви извержения. В кухината на плода се намира белезникава ларва с жълта глава. Сливовата оса представлява дребна мушица, около 0,5 см, която лети по време на цъфтежа. Снася яйцата си в тъканите на чашечните листенца или в самата чашка. Една оса снася общо 60-70 яйца. След 7 до 14 дни се излюпват ларвите, които бързо се вгризват в младите завръзи. Докато завърши развитието си, една ларва може да унищожи от 2 до 5 плода.

Борбата

Прави се едно предцъфтежно и едно следцъфтежно пръскане с един от препаратите: 0,04% нуреле Д, 0,15% агрия 1050, 0,03% децис 2,5 ЕК, 0,3% тиодан.

Плодовият червей може да унищожи реколтата

Този неприятел причинява големи щети. В някои години може да засегне до 90% от плодовете. През лятото развива две поколения, а при по-продължително топло време - и трето. Зимува като гъсеница под старата напукана кора. Пеперудите излитат през май и снасят яйцата си по младите плодчета. Всяка пеперуда снася средно около 50 яйца. След една седмица се излюпват гъсеничките, те се вгризват в плодовете и се хранят с месестата им част. Нападнатите сливи изостават в растежа си и скоро опадат. Пеперудите от второто поколение се появяват през юли. Вредите са още по-големи и силно влошават качеството на плодовете.

Мерките

Да се извършат по две пръскания за всяко поколение с някой от препаратите - 0,15% агрия 1050, 0,05% нуреле Д, 0,015% карате 5 ЕК. Моментът за третиране се определят от Службата за прогноза и сигнализация.

Източният плодов червей зимува под напуканата кора

Той напада най-много прасковата, но нанася големи вреди и на сливата. Неприятителят има четири пълни и частично пето поколение. Зимува като гъсеница в копринен пашкул под старата напукана кора.

Гъсениците от първо поколение се развиват изключително по леторастите. Там издълбават ходове, в които живеят и се хранят. След като унищожи един летораст, гъсеницата преминава върху друг. По повредените леторасти се наблюдава смолотечение. Те клюмват и изсъхват. Гъсениците от другите поколения повреждат основно плодовете, които червясват, а в разсадниците поразява леторастите.

Особено вредни са гъсениците от четвъртото и пето поколение, които причиняват червясване на плодовете. Много често тези повреди от източния плодов червей могат да се сбъркат с тези от второто поколение на сливовия плодов червей.

Борбата срещу източния плодов червей се провежда в точно определени моменти, сигнализирани от службите за прогноза в съответния район. За химичната борба се използват същите препарати като за сливовия плодов червей.

Щитоносната въшка напада наред

Неприятелят е широко разпространен в сливовите градини. При силно размножаване на щитоносната въшка по листата и клоните на дърветата се заселва сапрофитна гъба и им придава черен цвят. Затова нападението от щитоносната въшка е известно и под името чернилка. Сливовата щитоносна въшка е много плодовита, снася повече от 1000 яйца, които се излюпват в края на май. Младите ларвички се придвижват към долната част на листата, където се хранят до края на лятото. Презимуват като млада ларва по клоните и стъблата на дърветата.

Прави се зимно пръскане с 2,5% минерално масло ЕМ-80. Когато се установи излюпването на ларвите, да се пръска с един от препаратите: 0,15% агрия 1050, 0,1% Би-58, 0,05% нуреле Д, 0,04% децис 2,5 ЕК.

Галообразуващият акар живее в галите на клончетата

Микроскопичният акар се развива във вътрешността на причинените от него израстъци (гали) по младите клончета на дърветата. При масово нападение в основата на клончетата се наблюдават множество гали, наредени като пръстенчета. Акарите презимуват в галите, напускат ги през пролетта известно време след прецъфтяването на сливите, преместват се към по-младите клонки, прикрепват се върху тях и започват да смучат сок.

Борбата

Прави се зимно пръскане с 3% масло РЗ. Да се третира два пъти в интервал от две седмици по време на излизането на акарите от галите с един от акарицидите: 0,3% митак 20 ЕК, 0,4% нисоран В, 0,1% омит 57 Е.

(снимка) Листните въшки са опасните неприятели на овошките

Малката и голямата листна въшка са смучещи насекоми с различен цвят. Нападат предимно младите листа и леторасти. Листата се завиват и спира растежът им. По-късно загрубяват, увяхват и опадат      Листните въшки презимуват по дърветата като яйца около пъпките на клонките. През вегетационния период имат от 5-6 до 12 и повече поколения.

Борбата

През пролетта и лятото се пръска с един от препаратите: 0,1% Би-58, 0,1% пиримор, 0,03% децис, 0,1% динго, 0,03% вазтак.

Малката зимна педомерка вреди до края на май

Пеперудата развива едно поколение годишно и зимува като яйце по клоните на дърветата. Яйцата са много устойчиви на ниски температури. Гъсениците започват да се излюпват със събуждането на пъпките. После навлизат в набъбналите пъпки и ги нагризват. Повреждат цветовете и младите завръзи. Отначало образуват по листата малки отвори, а по-късно изгризват цялата петура, като оставят незасегнати само дебелите нерви. Обикновено гъсениците живеят между две листа, оплетени в паяжина. Развиват се обикновено до края на май и началото на юни. След това се спускат по копринена нишка на земята и построяват пашкулче на дълбочина 20-25 см в почвата и в него какавидират.

Мерките

Пръска се срещу новоизлюпените гъсеници при бутонизацията на овощните дървета с : 0,015% вазтак 10 ЕК, 0,1 % ларвин 375, 0,05 % нуреле Д, 0,1% релдан 50 ЕК, 0,02% суми алфа 5 ЕК, 0,1 % томбел 32 ЕК. За борба с педомерките се използват и бактериалните препарати биобит ВП и форей 48 В.

Голямата зимна педомерка вреди по същия начин както малката зимна педомерка. Развива едно поколение годишно и зимува като яйце в пукнатините на кората, в чаталите, около пъпките, по клоните и кората. Гъсениците се излюпват рано напролет и се хранят с набъбналите пъпки, младите листа и завръзи. Борбата срещу нея е същата, както при малката зимна педомерка .

Гъботворката обезлиства дърветата

Неприятелят е повсеместно разпространен в страната. Появява се масово в период от 5-6 години. Повредите се причиняват от гъсениците, които унищожават пъпките и листата на дърветата. При силно нападение овощните дървета се обезлистват напълно и дори изсъхват.

Гъботворката зимува като яйце с развита гъсеница в яйчни купчинки, покрити с власинки. Младите гъсеници напускат яйцата в края на март-началото на април, след което се придвижват групово към младите пъпки, хранят се с тях и ги унищожават изцяло. По-късно се придвижват към младите листа и ги изгризват, остават само най-дебелите нишки. Младите гъсеници се отнасят лесно от вятъра на големи разстояния, което прави този неприятел още по-опасен. Женските снасят яйцата си в купчинки по кората на дърветата и дебелите клони. При снасянето на яйцата пеперудата покрива купчинките с космици, така че отдалеч изглеждат като гъби, откъдето носят името си.

Най-сигурното средство за борба с гъботворката е пръскането с химични препарати рано напролет при излизане на около 50% от зимуващите гъсеници. Използват се някой от препаратите: 0,15% дурсбан 4 Е, 0,15% екалукс 25 ЕК, 0,15% екамет 50 ЕК, 0,05% нуреле Д, 0,1% релдан 50 ЕН, 0,1% суми комби 30 ЕК, 0,1% томбел 32 ЕКО.

Пръстенотворката напада масово

В някои години има много голямо разпространение, т.нар. каламитет. Вреди гъсеницата, като изгризва пъпките и листата. При масово появяване гъсениците обезлистват напълно нападнатите дървета и ги унищожават. Ако не се води своевременна борба, дърветата могат да изсъхнат.

Пръстенотворката развива едно поколение годишно и зимува като напълно развита гъсеница в яйчната черупка. През пролетта гъсениците се придвижват към младите пъпки, с които се хранят, а след това преминават по листата и ги изгризват изцяло, като оставят незасегнати само дебелите нишки. Гъсениците се движат и живеят групово и изпридат паяжинни гнезда по клоните на дърветата, където се крият при лошо време. Към края на май напълно развитите гъсеници си построяват пашкули, там какавидират. Пеперудите от новото поколение се появяват в края на юни и началото на юли. Женските снасят яйцата си върху младите клонки на пръстенчета, откъдето идва и името на неприятеля.

Предпазно

По време на резитбата трябва да се изрежат яйчните гнезда и да се изгорят. Третирането с химични средства се извършва, когато през пролетта 30% от зимуващите гъсеници са напуснали яйчните гнезда. За борба се използват същите препарати, както и срещу гъботворката.

КОНСУМАЦИЯ

Сушени или на ракия

Сливовите плодове се използват не само за консумация в прясно състояние, но и за преработка. От тях се приготвят компоти, нектари, конфитюри, сладка. Сливите са подходящи и за дълбоко замразяване. Основната част от произведените у нас плодове се използват за сушене и за приготвяне на ракия.

Според направлението на преработка има различни изисквания за степента на узряване и сортовите особености. Например за компот плодовете трябва да са добре узрели, но да не са презрели, плодовата кожица да не се напуква при варенето и сливите да остават цели, със запазена форма и основен цвят на плодовото месо. Плодовото месо в компота трябва да е с добри вкусови качества, консистенция и аромат.

Много подходящи за компоти са плодовете на сортовете Стенлей, Монфорска, Калифорнийска синя, Зелена ренклода, Алтанова ренклода, Кюстендилска.

За нектари най-подходящи са тъмно оцветените плодове, богати на захари, киселини и ароматни вещества. Нектари с високо качество се получават от сортове Калифорнийска синя слива, Монфорска, Алтанова ренклода. Подходящи за сладка и конфитюри са плодовете на Кюстендилска синя слива, Стенлей, Гуляева, Стринава, Невена, Нансийска мирабела.

Сушените сливи имат голяма трайност. Не всички сортове обаче са подходящи. Тези сортове, чиито плодове имат високо съдържание на сухо вещество, плътно месо, благоприятно съчетание на захари и киселини, отделя се костилката, стават за целта. От изведени опити в Дряновската опитна станция се установи, че подходящи за сушене са плодовете на Кюстендилска синя слива, Ажанска, Тулеу грас, Габровска, Стринава, Невена. Не са подходящи сортовете Италианска, Президент, Ана Шпет.    Сушените сливи трябва да отговарят на следните изисквания: да са цели, без наранявания и ръждавини, с нормална форма и без дръжки, без повреди от болести и неприятели, плодовата кожица и плодовото месо да са с естественото оцветяване на сорта, плодовете да са месести, месото да е еластично и меко, да са сладки, с незначителна киселина, влагата да бъде до 24% за по-дребните плодове и до 35% за по-едрите.

Вкуснотии от сливи

Пестил. Може да се приготви както от сливи, така и от джанки. Традиционно се прави в старопланинските райони, като в габровско е известен още като габровски шоколад.

Използват се много узрели плодове, с по-високо съдържание на захари. Плодовете се почистват от дръжките, отстраняват се костилките, смачкват се в дълбок съд или се смилат до каша. След това кашата се сварява и когато започне да става много гъста и лепкава, се изсипва върху дъска и с помощта на дървена лъжица или лопатка се разстила на пласт, дебел около 1 пръст. Суши се на силно слънце, докато се заскрежи, т.е. да се покрие с бели захарни кристалчета. Завива се на руло, което се увива с целофан или оризова хартия. Държи се на сухо и прохладно място.

Сладкиши

* Разбиват се 4 яйца с 1 водна чаша захар и се добавя 1 пакетче разтопено краве масло или 125 г маргарин. Към сместа се добавя и една чаена чаша кисело мляко. Прибавят се 21/2 чаши брашно, в което е размесен 1 бакпулвер. Сместа се изсипва в тава и отгоре се нареждат нарязани на надлъжни половинки сливови плодове с вдлъбнатата част нагоре (може да се използват и добре изцедени плодове от компот). Сладкишът се слага да се пече в загрята до 200°С фурна. След изстиване отгоре се поръсва с кокосови стърготини или смлени орехови ядки.

* Разбиват се 1/2 чаша пудра захар с 1 яйце, 2 супени лъжици разтопено краве масло, 1 супена лъжица оцет, 2 с.л. прясно мляко. Към сместа се добавя около 2 чаени чаши брашно, пресято с 1/2 ч.л. хлебна сода. Замесва се тесто, което се оставя да престои 3-4 часа, увито в кърпа. Разточва се на кора, която се слага в намазана с олио и поръсена с брашно тавичка. Върху тестото се нареждат напречни половинки сини сливи с отвора нагоре, които се поръсват с две лъжици галета, 1-2 лъжици захар, 1 чаена лъжичка канела и се поливат с 2-3 лъжици разтопено краве масло. Пече се на умерена фурна. След като се изпече, се нарязва и поръсва с пудра захар.

Пай със сливи

4 яйца се разбиват с 1 чаена чаша захар и 1 кафена чаша олио. Към сместа се добавят 4 супени лъжици кисело мляко, размесено с 1/2 чаена лъжичка хлебна сода. Постепенно се добавят 2 1/2 чаени чаши брашно. От сместа се отделя 1 чаена чаша, а останалата част се изсипва в тава, намазана с олио и поръсена с брашно. Отгоре се поставят предварително запечени надлъжни половинки на сини сливи. От отделената смес се замесва твърдо тесто, разточва се правоъгълна кора, нарязва се на ленти, които се нареждат кръстовидно върху изсипания в тавата сладкиш, като се оставят разстояния между отделните ленти. Накрая сладкишите се поръсва с трохи, приготвени от 1 супена лъжица твърдо краве масло, 1 с.л. захар и 1 с.л. брашно. Пече се при 200°С, докато порозовее.

Озахарени плодове

Избраните сливови плодове се обелват, почистват се от костилките и се държат 1-2 часа във варна вода. След това се измиват обилно със студена вода.

Един килограм сливи се поставят в сироп, приготвен от 1 кг захар и 500 мл вода, и се варят 5-6 минути. Свалят се от огъня и се оставят да престоят 24 часа. После сиропът се отцежда, вари се на огъня до намаляване на обема му до половината и сливовите плодове се слагат в него и сместа се вари 10-15 минути, след което се оставя да престои 10-12 часа. Сиропът отново се отцежда и се вари до намаляване на обема му до 1/4. Плодовете се поставят в така сгъстения сироп, варят се 5-10 минути и престояват още 12 часа. След този последен престой към сместа се добавят листенца от индрише и отново се вари, докато плодовете станат еластични. Свалят се от огъня и се оставят да изстинат в сиропа. Озахарените плодове се изваждат , нареждат се в тава и се подсушават при температура 45-50°С. После се нареждат в кутии. Така получените плодове се използват при приготвянето на торти, пасти, фруктови кейкове и за пълнеж на шоколадови бонбони.