Още преди векове древните народи са познавали и ползвали много ценните ядки на бадема. Въпреки това той е сравнително слабо разпространен в световен мащаб. Причината за това се дължи на много ранният цъфтеж и чувствителността на овошката към някои болести. Той се развива и плододава най-добре в Средиземноморския район, където е започнало отглеждането му най-рано, а и сега има най-много насаждения. По-късно започва да се отглежда и в много други страни.
В нашата страна бадемът е пренесен още преди Новата ера, но до към средата на миналия век е отглеждан предимно като единични растения. След 1965 година започват да се увеличават бързо площите. Създават се едни от най-големите бадемови комплекси в Европа, главно по Черноморското крайбрежие - около Бургас. Освен там, подходящи площи и райони за отглеждането на бадема у нас има и на много други места - Източните Родопи, Югозападна България, Средногорието и други микрорайони. В тях има благоприятни почвено-климатични условия за тази култура. След 1990 година бадемовите комплекси, които бяха встъпили в активно плододаване, се унищожиха почти напълно.
Бадемовите ядки съдържат нужните елементи за човека (снимка)
Плодовете на бадема са богати на мазнини, белтъчини, минерални соли, витамини и др. В тях се съдържат почти всички елементи, необходими за нормалното развитие на човешкия организъм. Мазнините достигат до 50-60%, а в някои случаи и повече. Бадемовото масло се използва широко в козметиката, фармацията и много други области. То е едно от най-скъпите и търсени растителни масла. Белтъчините в бадемовите ядки варират от 16 до 34%, а захарите - от 2 до 16%. От тези и други съставки се определя и високата калоричност, която достига до 400-500 кал в 100 г ядки. Ядките имат и високи профилактични и лечебни свойства, като предотвратяват стомашни заболявания, ускоряват лечението на язва и са много полезни за бременните жени.
Бадемовата култура има и икономически предимства в сравнение с повечето от овощните видове. Нейната по-малка взискателност и приспособимост към почвените условия и някои климатични фактори дава възможност да се отглежда на по-бедни, наклонени и неполивни площи, които са непригодни за други култури. Освен това при създаването на по-големи компактни насаждения има възможност за пълно механизиране на процесите по отглеждането и прибирането на реколтата. Плодовете на бадема много добре се съхраняват и транстортират. Търсят се неограничено на вътрешния и международния пазар.
Бадемът принадлежи към рода Amigdalus, от който са описани над 65 вида. От тях най-голямо стопанско значение има обикновеният бадем Am. communis, към който принадлежат и отглежданите културни сортове. Дърветата имат добра дълголетност и короните им достигат до 5-8 м височина и 6-8 м ширина, което трябва да се има предвид при определяне разстоянията на засаждане. Срещат се и дървета с по-мощно развитие. Кореновата система е много добре развита, което определя и голямата сухоустойчивост на растението. Това му качество позволява да се отглежда на по-сухи почви и при неполивни условия.
По морфологични особености плодът на бадема е сходен с този на костилковите. Разликата се състои в това, че консумативната част не е външната обвивка (перикарпът), а ядката, поради това се числи към орехоплодните видове. В зависимост от твърдостта на черупката бадемовите сортове се делят на книжночерупкови, мекочерупкови (най-много разпространени) и твърдочерупкови.
Естественият дълбок покой при бадема е много кратък. Достатъчни са 15-20 по-студени денонощия през ноември и декември, за да приключи този покой и да настъпи принудителният, който е много неустойчив. Поради това започва да цъфти много рано - от края на март до към средата на април.Бадемът обаче залага много плодни пъпки и цветове и, според някои изследвания, дори 10% от тях, ако се запазят и оплодят, са достатъчни за получаване на добра реколта. Има случаи в някои години и райони цъфтежът при отделни сортове да настъпи още през януари-февруари, което неминуемо довежда до измръзване на цветовете. Много ранният цъфтеж е основната причина за ограничените ареали на разпространение на този овощен вид. Освен това ранният цъфтеж много често протича при неблагоприятни метеорологични условия, което затруднява опрашването и оплождането. По отношение срока на цъфтеж сортовете се делят на рано-, среднорано- и късноцъфтящи, като в отделни години разликата достига от 5-10 до 15-25 дни. В години с продължителни захлаждания и валежи към края на зимата и през пролетта, цъфтежът се задържа. Тогава разликата при отделните сортове значително намалява. При подбирането на сортовете, трябва да се предпочитат по-късноцъфтящите, при които плододаването е по-сигурно.
Засаждат се поне два сорта
Почти всички бадемови сортове са самостерилни, което означава, че не могат да се самоопрашват. Това налага в овощните градини да се засаждат най-малко по два различни сорта. При подбирането им за съвместно засаждане, трябва да се спазва изискването цъфтежът им да протича в приблизително еднакви срокове.
Бадемовите плодове започват да зреят от края на август до средата на октомври при отделните сортове. Ранозрелите сортове са за предпочитане, тъй като беритбата, сушенето и манипулирането на плодовете протича при по-благоприятни условия.Дали са узрели плодовете се установява по обвивката на плода, която се напуква.
Бадемът встъпва в плододаване към 3-ата - 4-ата година след засаждането. Редовни добиви започват да се получават след 6-ата - 8-ата година, което продължава до към 40-45-годишна възраст. След това дърветата застаряват, растежът отслабва и плододаването силно намалява.
Расте добре на места без повратни мразове
Изискванията на бадема към климатичните и почвените условия определят и неговия ареал на разпространение. Той успява най-добре в райони с кратка, но без температурни колебания зима, ранна пролет, без повратни мразове и продължително лято. През зимата дървесината издържа на температура до минус 27°С. Най-чувствителни на студ са плодните пъпки, които през дълбокия покой се повреждат под минус 20-22°С. Предимно измръзват през втората половина на зимата и началото на пролетта, което е по-често при раноцъфтящите сортове. В нашата страна повратните мразове са най-опасни и повреждат цветовете и завръзите, което е ограничаващ фактор за разпространението на овошката.
Бадемът е едно от най-сухоустойчивите овощни растения. Основно това се дължи на мощната коренова система, както и на способността на растенията да хвърлят част от листата при продължителни засушавания. Поради това бадемът се отглежда основно при неполивни условия. Установено е обаче, че когато при засушаване има възможност да се извърши поливане, добивите почти се удвояват и плодовете са много по-качествени. Бадемът е чувствителен на много високата атмосферна влажност, при която силно страда от болести. Той понася без особени повреди относителната влажност на въздуха до 10% и температура на въздуха - до 50°С.
Изискванията на бадема към почвата не са големи. Най-добре се развива на леки, каменисти и варовити почви, с добра пропускливост. Неподходящи са плитките, глинестите, с плитко разположена материнска скала, кисели и почви с високо ниво на подпочвените води.
Размножава се чрез присаждане
Размножаването на бадема в недалечното минало е ставало предимно чрез семена. Това се дължи на факта, че при семенното размножаване се запазват до голяма степен качествата на майчиното растение. При това размножаване обаче не се получават растения напълно иденттични с изходните родители. В семенното поколение се наблюдава голямо разнообразие, като не малка част от семеначетата носят примитивните белези на изходните диви прародители. Този начин на размножаване вече е напълно изоставен и се използва размножаване чрез присаждане. Така посадъчният материал напълно запазва качествата на сорта, който желаем да получим. Основната подложка, върху която се присажда , са семеначета от форми и сортовете на обикновения бадем. Те добре се срастват със сортовете, от които са взети калемите, от които после добре се развиват присадниците. За любителски цели семената могат да се засеят направо на постоянно място и там да се извърши присаждането. По този начин не се нарушава кореновата система при презасаждането и растенията се развиват много по-добре. Семената за получаване на подложки се засяват през ноември-декември или рано напролет, след като се стратифицират. Най-подходящ срок за присаждане на спяща пъпка е от средата на август до към 10-15 септември. Бадемът може да се присажда и върху праскова, а за по-тежки почви и върху джанка, но тези подложки се използват слабо.
Отглеждане
По-добрите грижи през първите няколко години допринасят за по-бързо израстване и по-рано встъпване в плододаване. Грижете през плододаващия период допринасят за получаване на повече и по-качествена продукция и удължаване на продуктивния период.
Необходимо е да се поддържа почвената повърхност добре обработена, най-добре в черна угар. При наклонени терени е подходяща околастъблената обработка. Добре е, да се изграждат малки тераси около растенията.
Торенето е съществен фактор за осигуряване на редовни и качествени добиви. Бадемът показва твърде висока отзивчивост към азотното торене. Азотните торове се внасят двукратно всяка година - около две седмици преди цъфтежа и към края на май до началото на юни. Не трябва да се подценява и внасянето на фосфорен, калиев и оборски тор, като се имат предвид по-бедните почви, на които се отглежда бадемът. Тези торове се внасят през 2-3 години, като се заравят по-дълбоко с есенната обработка.
Резитба (снимка)
Резитбата също влияние върху растежа, а оттам и върху плододаването на бадема. При него най-често се формира свободнорастяща естествена корана. През периода на формирането се правят минимални резитби, като се премахват единични по-силни леторасти, които биха сгъстили короната. В началото на плододаването се провеждат малко по-силни резитби за просветляване, с което се оформя скелетът на короната. През плододаващия период се извършват просветляващи резитби, като се премахват лакомците, сухите и счупени клонки и се съкращава силно удължената и застаряваща обрастваща дървесина. Със застаряването на дърветата настъпва силно удължаване и оголване на скелетната и полускелетна дървесина. Това налага да се правят периодични резитби за подмладяване, на което бадемът реагира много добре.
Най-подходящи за размножаване и отглеждане са бадемовите сортове с по-късен цъфтеж и мека черупка. У нас най-много се отглеждат сортовете Юбилей, Аспарух, Старт, Поморие, Приморски, Нонпарел, Марково 11, Кримски и др.
Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите