Заселването на българския дом с капризните деца на юга - лимона и неговите първи братовчеди, е започнало преди векове. Първият пришълец и у нас е бил цитронът, дошъл е преди повече от 5-6 хилядолетия от Югоизточна Азия, където са се появили всички цитрусови. Последвал го горчивият портокал (Бигарадия). Най-късно (преди около три века) идва грейпфрутът. Той се появил в това голямо семейство като "незаконно" дете - случаен естествен хибрид, който със своята ниска калоричност бързо привлякъл любовта на хората от нашето време на затлъстяване.
Почетното място в домашната райска градина обаче заема лимонът. Неговата красота е екзотична, цветовете - дъхави, а плодовете - истински ароматни жълти "великденски" яйца, които заместват някои скъпи аптечни стоки. Те са богати на лимонена киселина, на витамините С, В1, В2, РР и на глюкозидите хесперидин и ериодиктиол. Грейпфрутът съдържа нарингин, който при физическа умора неутрализира натрупаната в мускулите млечна киселина.
Целогодишната усмивка на дома
Цитрусовите са вечнозелени - целогодишна усмивка в дома. При добри грижи имат висока родовитост - до 400-500 плода от дръвче. Да отгледаш лимон не е сложно. Капризното в това растение е само обичта му към топлото - изстива при температура под -2-3°С. Но в тъмно, затворено помещение може да издържи и кратко замръзване до -10°С. Затова, ако наесен дръвчето е застигнато навън от слана, не бива да се внася веднага на топло, а да се покрие добре с брезент или друга тъмна материя за около една седмица. Размръзването трябва да стане много бавно. След това растението се прибира в стаята. Защо не и в зимната градина! Много по-студоустойчиви са мандарината, портокалът и кинканът.
Лимонът, цитронът и пондерозата (едроплоден лимон) се размножават лесно с вкореняване на резници. Нарязва се 1-2-годишно клонче на 10-12 см дълги резници, премахват се долните листа, а най-горният (снимка) лист се прерязва на половина, забучва се на 2-3 см в почва от перлит, торф и пясък, полива се и се покрива с полиетиленова торбичка или с буркан. Присаждането тук е излишно.
Затова пък портокалът, мандарината и грейпфрутът се размножават само чрез присаждане. За подложка се използва семенно растение от лимон, бигарадия и грейпфрут. Най-лесно се присажда на пъпка - "под кора" или "chip-budding". Готовите дръвчета се засаждат в саксия с диаметър 10-15 cm. През следващите години ширината на съда за презасаждане се увеличава с по 3-4 см. Груба грешка е засаждането направо в голям съд!
Почвата за цитрусовите не бива да е варовита. Приготвя се от рохкава хумусна почва, средно едър речен пясък, 10-15 % торф и толкова угнил оборски тор. На дъното трябва да има 1-2 см дренаж - едър пясък или натрошени тухли и дървени въглища. В почвата може да се смеси фундазол (1 кафена лъжичка на 1 кг почва).
Цитрусите се поливат със стайно затоплена вода. Кога са ожаднели? Това се определя от стопанина на дръвчето - на дълбочина 1,5-2 см трябва да се усеща влажност, но не и мокрота в саксията. Полива се само когато повърхността на почвата е видимо суха. Цитрусовите нямат коренови власинки - суровите хранителни вещества се усвояват през симбиотична микориза. Излишната вода убива микоризата и корените загниват от задух. През зимния период поливането е много по-нарядко.
Ако през лятото растението е изнесено на открит плочник или незасенчен балкон, под съда трябва да се застеле (снимка) горски мъх или друга водозадържаща материя - така нагряването е по-слабо и се повишава въздушната влажност. Най-благоприятни са условията под дървета с рехава корона, между декоративни храсти или просто на тревна площ. През зимата трябва да се избягва близост с отоплителен уред. За предпочитане е дръвчето да се настани в светло, но хладно помещение с температура 2-3 до 10°C. Така листопадът ще е минимален и ще се избегне зимна поява на плодни пъпки. Ако все пак такива се появят, добре е да се оронят, освен ако дръвчетата не са в домашна оранжерия.
Цитрусите излизат навън едва през май
На открито цитрусите се изнасят напролет, само ако сигурно е преминала опасността от късни слани. По Черноморието и при полупланински условия най-добре е след 15 май, а в районите с по-ранна пролет - 20-25 дни по-рано. Веднага след изнасянето се изрязват до здраво всички повредени и счупени клончета. Отстраняват се клончета, които сгъстяват короната. Силно удължените едногодишни леторасти може да не се съкращават, а се превиват дъговидно надолу. Така се запазва "производствената мощност" (листата) и се предизвиква развитие на нови плодни клонки. Едва след това може да се отреже излишната част. Не се съкращават клончета, защото оставената част от такава клонка не плододава. Ако дадено клонче изглежда излишно, по-добре е да се отреже до основата.
Изпитват постоянен глад
Поради малкия обем на почвата в съда цитрусовите изпитват постоянен глад. Първото внасяне на обогатен тор е преди или при изнасянето им на открито - началото на май. (снимка) Най-добре е да се размие оборски тор и в "шербета" да се добави по 1 кафена лъжичка азотен, фосфорен и калиев тор. А най-лесно е направо да се купи комбиниран. Второто подхранване е през юни и третото - към края на август. Но може да се напълни до половина една кофа с оборски тор и да се залее догоре с вода. Веднъж месечно една чаша от тази "каша" се разрежда с две-три чаши вода и се влива в почвата.
Най-ценни са плодовете без семена
Всички цитрусови могат да раждат без оплождане, затова "изкуственото" опрашване е просто излишно.
Какви сортове са за предпочитане? Лимон - главно Кантонски (Мейер) и всички "домашни" форми. Портокал - Вашингтон Навел. Мандарина - Миягава-Васе и Кавано-Васе - те са с по-слаб растеж, но обилно плододават. Грейпфрут - Дункан. Вече навлязоха у нас разни дребноплодни мандарини и кинкани (кумквати). Това са природни "бонзаи" с чудесна атрактивност, много удобни за домашно отглеждане, но произвежданите у нас дръвчета са все още малко, може да се намерят в Пловдивско и в с.Велика, Бургаско.
Широко разпространеният "едроплоден лимон" (пондероза) е с ненадмината декоративност: плодовете понякога надхвърлят дори 1 килограм, цветовете са едри и ароматни. От едно дръвче обаче ще се наберат двадесетина лимона.
Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите