Морковът е познат и обичан още от дълбока древност. Елините го наричали Caroton, римляните Carota, а египтяните Galica (галски), което свидетелства за средиземноморския му произход. Като културно растение морковът започва да се разпространява едва през средните векове, а сега е един от най-срещаните кореноплодни зеленчуци във всички европейски страни. У нас се отглежда в цялата страна за ранно производство с предзимно засяване, засяване рано напролет и късно полско производство.

Морковът (Daucus carota L.) е двугодишно растение, като през първата година образува листа и формира кореноплод, а на втората - цветоносно стъбло и семена. Високата хранителна стойност на кореноплодите, добрата им съхраняемост и транспортабилност, както и неголямата взискателност на растенията към климатичните фактори са допринесли за широкото му разпространение. Съдържат около 15% захари, белтъчини, целулоза, етерични масла, флавоноиди, азотни вещества, витамини А, С, В1, В2, В3, В5, В6, В9, Д, К, Е, минерални соли и микроелементи (калий, фосфор, калций, желязо, магнезий, йод, мед, кобалт), ензими, лецитин.

Полезни и лековити

Редовното консумиране на моркови укрепва зрението поради високото съдържание на витамин А. Те са най-богатият на бетакаротин зеленчук. Това вещество има доказани свойства като антиоксидант, предпазва хората от злокачествени заболявания. Витаминът действа профилактично на инфекциозните заболявания на бронхите, гърлото и гласните връзки. Големият набор на витамини от групата В укрепва нервната система. Високото съдържание на целулоза стимулира функцията на храносмилането и перисталтиката на дебелото черво. Затова морковите се препоръчват във всички диети за отслабване.

Зеленчукът е полезен за диабетиците, които често страдат от дефицит на витамин А и могат да си го набавят с редовна консумация на моркови. В народната медицина се използва сок от моркови в различни комбинации със сокове от други плодове при множество заболявания, а в козметиката - за хранителни маски при суха кожа на лицето.

Понася и по-студеното време

Морковът е сравнително студоустойчиво растение. Семената му поникват при температура 3-40С, кълновете му понасят минус 3-40С, а кореноплодите издържат до минус 30С, когато са в почвата. Оптималната температура за растеж и развитие на морковите е 18-200С. Той е светлолюбива култура и се нуждае от добро слънчево греене. Растенията са взискателни към влагата, особено при поникването и през първите фази на растеж и развитие. Най-подходящи за отглеждане на морковите са дълбоките глинесто-песъчливи структурни почви, богати на хранителни вещества и чисти от плевели. Морковите не понасят високата киселинност на почвения разтвор и пресния оборски тор.

Сеят се почти през цялата година

Добри предшественици за морковите при предзимно засяване и ранно пролетно са доматите, пиперът, краставиците, патладжанът, дините и пъпешите, защото оставят почвата чиста от плевели и с добър запас от хранителни вещества, а за късно засяваните през юни - ранни картофи, ранно зеле, ранни краставици, бобовите култури. В зависимост от това за какво и кога ще се използват, морковите могат да се засяват от средата на февруари до средата на юни, а така също и предзимно засяване. След прибиране на предшественика почвата се дискува или прекопава на дълбочина 10-12 см, с което се цели да се унищожат растителните остатъци и да се запази почвената влага. Почвата се подравнява.

За промишлено производство на моркови преди основната обработка на почвата през есента в зависимост от запасеността на почвата от хранителни вещества се внасят около 30 кг суперфосфат, 20 кг калиев сулфат и 2-3 тона угнил оборски тор на декар. Веднага след разхвърлянето на торовете се прави основната обработка на почвата на 30-35 см. По това време може да се извърши и грубо оформяне на лехите. Напролет почвата се култивира, заравнява се повърхността и се оформя лехо-браздова повърхност с висока равна леха, тя отговаря най-добре на биологичните изисквания на морковите. Внасят се и хербициди. Когато морковите се отглеждат като късна култура, след прибиране на предшественика почвата се преорава плитко, наторява се и се изорава на дълбочина около 25 см, бранува се и се профилира.

Сроковете за сеитба, сеитбената норма и схемата за засяване на морковите се определят от производственото направление. За по-големи площи семената се засяват със сеялка за точна сеитба на дълбочина 2 см при средно тежки почви и 3 см при леки почви.

След 2-3 седмици семената поникват

На малките площи в градината семената се засяват на тирове 60 см един от друг. Гребените им се подравняват и така се получава леха широка около 30 см. Върху нея се оформят по дължина 2 браздички през 20 см и дълбочина 2 см. Понеже семената никнат бавно, към тях могат да се прибавят малко семена от салата или репички, които поникват по-бързо и очертават редовете, което е важно за плевенето.

За да поникнат семената по-бързо, предварително се накисват за 24 часа във вода с температура 150С, след което се подсушават и веднага се засяват във влажна почва. След сеитбата почвата се притъпква.

Първото прореждане се прави след образуването на два същински листа, при което растенията се оставят в реда на 2 см. След 15-20 дни се прави второ прореждане, при което се отскубват по-развитите кореноплоди, готови за консумация, а растенията се оставят в реда на разстояние 3-4 см. Ако няма валежи, през лятото морковите трябва да се поливат през 15-20 дни. Посевът не бива да се засушава и след това да се полива, защото кореноплодите се напукват и деформират. През септември поливките се разреждат, но при суха есен се налага, макар и по-рядко, морковите да се поливат, за да не завяхват кореноплодите, защото се понижават качествата и съхраняемостта им.

Грижите през вегетацията продължават

Морковите се подхранват 1-2 пъти с амониева селитра, когато образуват 2-3 същински листа, и втори път след около 3 седмици с по 1 кг на 100 кв. м. След това се окопават и поливат. Разрохкване на почвата се прави 3-4 пъти през вегетацията. В началото на юни, когато кореноплодите достигнат дължина 6-8 см и дебелина 1-1,5 см, започва прибирането им на връзки, като това става избирателно от по-гъстите места на посева. Извадените кореноплоди се измиват и се връзват по 5 броя във връзка.

Масовото изваждане на морковите става през октомври-ноември, преди настъпване на студовете. В големите посеви това става чрез подриване с помощта на нож-скоба, а в градините - ръчно. Извадените кореноплоди се подреждат и оставят за няколко часа да просъхнат. След това с остър нож внимателно се изрязват листата до челата и се сортират. Отделят се фракции за пазара, за хранителната индустрия и за съхраняване през зимния период, което става срочно в подходящи ровници.

Сортовете:

Нантски 3 и Победител 4 са български сортове, които са приспособени към нашите условия. Те са с превъзходни ранни, интензивно оранжево-червени, богати на каротин, крехки, сочни, сладки кореноплоди, отлично се съхраняват през зимата.

Предлагат се и чужди сортове - холандски:

Наполи 1 - средно ран с леко заострени, оранжеви кореноплоди.

Надрин F1 - много продуктивен, с дълги гладко цилиндрични (тип нантски) кореноплоди сорт.

Ниагара F1 - средно ранен, високодобивен сорт, устойчив на засушаване.

Френски сортове:

Болеро - сорт със средно дълги червено-оранжеви кореноплоди.

Примо - ранен сорт със средно дълги червено-оранжеви кореноплоди.

Саманта - ранен сорт с вегетационен период около 60 дни, подходящ за връзкова продукция със средно дълги и доста широки кореноплоди.

Бета суит - сорт моркови с лилав цвят, внесени от Тексас, пуснат за продажба от британската верига магазини "Сейнзбъри", която се надява, че лилавият им цвят ще внесе разнообразие на трапезата.