Онези, които искат да направят вълнуващо пътешествие в Ориента, без да напускат Европа, могат да посетят областта Прованс в Южна Франция. Там, в Прафранс, на 2 км от Андюз, се намира най-голямата колекция от бамбук в Европа - истинска екзотика, невероятно кътче от Далечния Изток.

Бамбуковата градина е замислена още през 1855 година от Йожен Мазел, ботаник по призвание, влюбен в растенията, и търговец на подправки по професия. Той пътува често до Азия по търговия, откъдето започва да внася бамбук - непознат по това време на нашия континент. Засажда го в имението си в Прафранс, което се намира в най-южната част на Франция.

Мястото е облагодетелствано от специален микроклимат, оптимален за вегетацията на растенията от семейство Граминацея. Малко по малко бамбуковата гора се превръща в ботанически парк с уникални и редки колекции. Днес паркът е напълно съхранен, въпреки че е сменил няколко собственика, поддържа се и е отворен за посещение за всеки, който желае да го види.

От гигантите до джуджетата

През период от повече от 100 години в бамбуковата градина, наречена "Бамбусиера", са засадени многобройни видове бамбук, различаващи се по цветове и листа - от големите Phyllostachys (Nigra, Viridis sulfurea, Ayrea f. albustriata, Pubescens) и интересните възлести Phyllostachys aureusulcata, до разнобразните видове джуджета и средно високи екземпляри Sasa, Chimonobambusa, Pleioblastos и Arundinaria.

Въздухът е плътен и тежък от топлината, лепкав от влагата на гниещите стволове, ухаещ на аромати и на свежи стебла. Изобилието от вода, както и светлината, която струи понякога зелена, понякога златиста, допълват екзотиката.

Камелии, азалеи, рододендрони, явори, тревистият Ophiopogon japonicus, палмите

Musa basjoo, екзотичните гинко билоба, водни лилии, лотоси и лъжекипариси (Chamaecyparis lawsoniana) формират кътчета с различни пейзажи сред средиземноморски гледки и аромати.

Големите алеи

Паркът е пресечен от две големи алеи, които се събират пред къщата на имението. (снимка) В едната алея снагите на могъщите гигантски секвои (Sequoiadendron giganteum), обградени от вертикалните израстъци на бамбука Phyllostachys viridis, посрещат гостите. Сякаш сте попаднали във вътрешността на готическа катедрала или сред великани от вълшебна приказка. Втората алея е фланкирана от гигантските бамбуци Phyllostachys bambusoides, които образуват растителна стена.

Центърът на площадката пред имението, където се кръстосват алеите, е маркиран от един изключително стар индийски кестен. Отстрани са колекциите от гигантския бамбк Phyllostachys Nigra, групата от гинко билоба, една давидия (Davidia involucrata), лъжекипариси, високите тропически дървета Nyssa, магнолиите.

Неподправената магия на истинско лаоско село

Отстрани на първата алея, край водна площ, изниква неочаквано истинско лаоско село - една от атракциите на парка. Построено е почти изключително от бамбук от лаоски архитекти по предложение на принца на Лаос Тиао Сомсанит. Ако се учудвате защо точно лаоски къщи, необходимо е уточнението, че от 1893 г. Лаос е протекторат на Франция, която го признава за независимо кралство едва през 1953. А и да не забравяме, че собственикът е бил търговец на източни подправки!

Сградите са потънали сред бананова растителност и растенията Musa basjoo. Свещеният олтар Хо Фи Бан предхожда наколните жилища, изградени върху конструкции от пилони над водата, напълно обзаведени и типични за населението Битаи-таи Лао от делтата на река Меконг. След езерцето с водни лилии е „Къщата Лао". Тя е най-голямата от всички постройки и е съставена от 3 колиби - „Къща за обитаване" (на 3 нива), „Кухня" и „Хамбар за ориз". Следват хижата „Ризайя" - по-малка по площ и по-висока, която служи за укритие по враме на дъжд, архитектурният китайски комплекс "Къщата на хората Хмонг" (номадски народ, избягал от преследването на китайците през 19 век) и накрая постройката на Магазина за подправки.

Долината на дракона 

Долината на дракона представлява великолепна японска градина, сгушена по дължината на бреговете на бавна, съвсем ленива река. Проектирана е от френския пейзажист и скулптор Ерик Буржа. Композицията, изпъстрена от малки скали и оградена със стени от бамбук, е вдъхновена от принципите на фън-шуй и от будистките градини. „В Китай, както и в Япония, дизайнът на езерцето определя формата, размерите и стила на градината" - казва Буржа. Бреговете са „украсени" от явори, азалеи, групи хвойни, подрязани като облачета. Водата, понякога смарагдова, понякога тюркоазена, следва отражението на небето или на живата стена от бамбук. Набраздявана от бавния величествен ход на шараните, тя напредва към водопадчета, затлачена от водни лилии и скалисти островчета. Бавно сред водата лъкатуши змиевидно издължената форма на драконов силует, изваян от бял камък и скали. Гледката е наистина впечатляваща.

Водната градина (снимка)

От Долината на дракона растителна галерия, „изградена" от огънат бамбук, води към алеята с трахикарпуси (Trachycarpus fortunei) - едни от най-издържливите на студ палми (издържат до -15 градуса) благодарение на влакнестата обвивка на стеблата си. Наблизо са бухналите вечнозелени храсти, подрязани и засадени в шпалир покрай алеята, която води към лабиринта от малки бамбуци Sasa и колекцията на открито от бонсаи. Саксиите на зареждащите с енергия дървета джуджета са поставени върху скари от червено дърво, прехвърлени над водата. Те са част от поредната източна изненада - Водната градина. Тя включва водни лехи, езерце с водни лилии, пергола, бордюри от бамбук джудже, както и великолепни лотоси, около които се гмуркат големите японски шарани Кои. Не липсват пещера и каскада. За най-топлолюбивите жители на градината са построени през 19 век оранжериите "Мазел", които изобилстват от тропически цъфтеж. Може да докоснете чувствителната срамежлива мимоза и да се полюбувате на свръхзелената солейролия (Soleirolia Soleirolii), донесена от Корсика.