Алеите и площадките в градината не винаги могат да изглеждат подредени и равни. Привлекателно и естествено изглеждат павираните или плочирани градински пътеки, във фугите на които са се настанили различни растения. Свободното подреждане на плочите позволява да се остави място за декорирането им с разнообразна красива растителност.

Озеленяването на градинските алеи забележимо оживява и разнообразява статичната каменна повърхност и композиционно обединява пътеките и площадките с тревата и останалата растителност в двора. Този начин на оформяне не поставя граница между алеите и растителността, а превръща композицията в едно цяло, в което доминираща е растителността.

Хората с ярко изразена склонност към строгостта и порядъка не одобряват, когато във фугите между плочите започне да се показва трева. Това според тях е признак за неподдържана градина и може би имат своето основание за това. В крайна сметка градините са нещо неповторимо и това, което е неподходящо за една "нормална" градина, може да се окаже ценно за един по-свободен, природен стил. Плавните переходи от пътеките към съседните с тях насаждения правят градината по-уютна и придават на двора естествен облик. Комбинацията от камък и свободно прорасли между плочите растения идеално подхожда за "по-дивите" градини и градините с "битов" стил. (снимка)

Да пробудите към живот градинските пътеки и площадки можете да опитате и сами.

Има различни способи. Важното при това начинание е да създадете за растенията подходящи условия за живот. Даже и най-невзискателните видове се нуждаят от поне малко пространство за развитие на кореновата система. Колкото са по-широки фугите, толкова по-комфортно се чувстват растенията. Ширината на фугите между плочите не трябва да е по-малка от 2 см. Ако използвате по-едри плочи, разстоянието между тях трябва да е по-голямо (не по-малко от 5 см). Използвайте циментов разтвор само ако плочите са прекалено малки и трябва да ги фиксирате или утежните. Поставяйте плочите върху равна пясъчна възглавница и след това между тях добавете обогатена с тор почвена смес, като се стараете леко да я уплътните. За да получите равномерна тревна фуга, смесете семената с почва, допълнете фугите и покриите с пясък, който ще задържа влагата. Така без особени усилия ще получите равномерна и гъста зелена покривка, която ще запази добрия си вид за дълго време.

Местата, където се ходи често и са най-натоварени, овладейте с тревна фуга, защото повечето други почвопокривни видове не са устойчви на утъпкване. Изборът на растения за запълване на фугите между плочите, разположени на разстояние една крачка (плочопътеките) е значително по-голям поради факта, че прекрачвате растенията и те не са подложени на натоварване от утъпкаване. (снимка)

Почвата между плочите трябва да бъде плодородна, влажна и дълбока. На слънчеви места за такива пътеки може да използвате растения като иберис (Iberis), армерия (Armeria), алисум (Alisum), антенария (Antenaria dioica) и др. На полусенчести места добре се развиват аюгата (Ajuga reptans), алпийският полигонум (Poligonum alpinum), момината сълза (Convallaria majalis) или нискостеблената папрат (Agiantum pedatum). По-нежни и чувствителни видове от рода на аубрецията (Aubretia) може да засадите по краищата на пътеките, където се ходи по-малко и където ще ви помогнат да направите прехода към съседните храсти плавен. Може да използвате и т. нар. меки растителни покрития с растения от типа на различните видове седум (Sedum sp.) или мащерка (Thymus vulgaris). Повечето растения от този вид успешно растат върху тънък и не особено хранителен почвен слой, при наличие на необходимата влага. Тези растения с височина около 5 см бързо образуват плътни, ярки и меки покрития и сякаш са създадени специално за зелени пътеки.

Не на последно място трябва да се обърне внимание и на поддръжката (снимка)

Разбира се, като всички елементи от градинските композиции, в които участва растителност, и зелените пътеки се нуждаят от постоянни грижи. Ако искате да имате свежа растителност и обилен цъфтеж, трябва да спазвате правилата и да прилагате мероприятията от цялостната поддръжка. При този тип озеленяване обаче трябва да имате предвид и няколко допълнителни неща. На първо място това е фактът, че растенията развиват корените си в малък обем почва и хранителните запаси се изчерпват по-бързо от нормалното, от което следва по-честото подхранване. Друга особенност е близостта на корените с нагретите през лятото каменни плочи. От тази близост идва рискът за бърза загуба на влага и изсъхване на растителността по периферията, така че не пестете водата за вашите плочопътеки в горещите летни дни. Нарастването на кореновата система често води до разместване на плочите и получаване на грапавини и неравности, което изисква поне веднъж на 2-3 години в тези участъци плочите да се пренаредят, като се изреже излишният обем от корените. Не се притеснявайте да експериментирате в комбинирането и оформянето на растителността. Смелите ви решения и грижите, които полагате, със сигурност ще ви се върнат стократно под формата на много положителни емоции с екстравагантните и колоритни зелени пътеки - пътеките, пълни с живот.