Статията "Фасулът" разглежда производството на важна и традиционна зеленчукова култура. Тя информира за особеностите на фасулевото растение и изискванията му към условията, за качествата на сортовете, агротехниката при полски условия и в култивационни съоръжения, както и за борбата с болестите и неприятелите. Авторите, доц. д-р Нидал Шабан и д-р Иман Кадум познават добре българското зеленчукопроизводство и съвременните тенденции в неговото развитие. Със сериозен професионален опит като изследователи и преподаватели те поднасят модерни знания за всички, които се интересуват от отглеждането на зелен фасул в своето стопанство.
ПроизходЮжна Америка е родината на зеления фасул
Зеленият фасул има два центъра на произход - Америка и Азия. Американските видове са разпространени в тропическите области на Средна и Южна Америка - Южно Мексико, Гватемала, Колумбия и Аржентина. Азиатските видове произхождат от тропическите области на Индия, Китай и Индонезия. В Средна и Южна Америка зеленият фасул е едно от най-старите културни растения. Семена от фасул, царевица и тиква се открити при разкопки на най-древните мексикански паметници, 3-4 хиляди години преди новата ера.
Групиране
Сортовете са увивни и неувивни
Обикновеният фасул (Phaseolus vulgaris) е полиморфен вид от едногодишни, а понякога и многогодишни, индетерминантни, увивни растения с тънки стъбла и преплитащи се разклонения. При приспособяването към полусухите условия са се стабилизирали пълзящи, неувивни форми, които не се нуждаят от опори. В резултат на спонтанни мутации, получени в културните форми и отбрани от човека, са възникнали и детерминантните форми. Всичkи съществуващи сортове могат да се обединят в две групи - индетерминантни и детерминантни. Основното различие е, че при индетерминантните фасули главното стъбло и неговите разклонения винаги завършват с вегетативна пъпка, а съцветията са разположени в пазвите на листата, докато при детерминантните главното стъбло и неговите разклонения завършват със съцветие.
УСТРОЙСТВО
Корените са повърхностни
Кореновата система на фасула е слабо развита и разположена в повърхностния почвен слой. По-голямата част от корените се намират на дълбочина до 40 cм. Тя се състои от главен корен и странични разклонения, които започват да се образуват веднага след покълването и обикновено се развиват по-бързо от главния корен, могат дори да го достигнат. В сравнение с другите бобови растения, кореновата система на фасула има по-слаба пробивна, разклонителна и възстановителна способност. Нейното развитие се влияе силно от външните условия и особено от структурата на почвата.
Стъблото на фасула е ръбесто, в началото е месесто, по-късно - жилаво, а в края на вегетацията - твърдо. При детерминантните форми достига височина от 20 до 70 cм, а при индетерминантните - 3 и повече метра. Оцветено е зелено, червено или лилаво.
Листата се завъртат според светлината
(снимка) При обикновения фасул семеделите при поникването излизат над почвената повърхност, позеленяват и започват да асимилират. След тях се развива една двойка прости листа със сърцевидна форма. Същинските листа са триделни и са разположени спирално по стъблото. Трите листчета на сложните листа са яйцевидни и варират по форма и големина в зависимост от сорта. Те са светло- до тъмнозелени, с гладка или набръчкана повърхност, със или без гланц. Свързани са с общата дръжка посредством съчленителни връзки, благодарение на които могат да изменят положението си спрямо общата дръжка. Чрез листните дръжки листата могат да изменят положението си в зависимост от интензивността на светлината и температурата и по този начин да осигуряват оптимални условия за фотосинтеза. Всеки същински лист има по шест малки прилистника: два в основата на главната дръжка, два в основата на средния лист и по един в основата на страничните листа.
Цветовете са събрани в съцветие
Цветовете са събрани от 2 до 8 в съцветия, разположени в пазвите на листата или на върха на стъблото и разклоненията му. Съцветията може да бъдат прости, двойно разклонени и тройно разклонени и обикновено са по-къси от листните дръжки. Цветовете имат петделна чашка и петделно венче, състоящо се от флагче, две крилца и две долни листенца, сраснали с ладийка. В ладийката са затворени десет тичинки, завити спирално заедно с ладийката около близалцето. Венчелистчетата са оцветени бяло, розово, виолетово или пъстро.
Бобовете от 5 до 25 см
Плодът на фасула е боб, състоящ се от един завит плодолист, между двете половини на който се намират семената. По големина и форма бобовете са една от най-изменчивите части на фасулевото растение. Дължината им варира от 5 до 25 cм, а ширината - от 0,5 до 3 cм. По форма бобовете са прави или извити, плоски или цилиндрични. В началото на развитието цветът на бобовете при всички форми е зелен, но след 8-12 дни при някои форми се променя. Най-често в консумативна зрелост бобовете са зелени или жълти, но се срещат и форми с пъстри бобове, с червени, виолетови, сини или други петна и ивици. В ботаническа зрелост различното обагряне обикновено изчезва и в повечето случаи те са сламеножълти, кремави или охрени.
По времето, когато се оформя цветът на бобовете, настъпват промени и в техния анатомичен строеж, които имат важно практическо значение. Всред паренхимата, която представлява месестата част на бобовете, се формира един пласт от склеренхимни клетки, наречен пергаментов слой. Освен това по двата надлъжни шева на бобовете се образуват снопчета от склеренхимни клетки, които формират ликото. При полските фасули склеренхимните клетки се втвърдяват още в началото на формиране на семената, образувайки здраво лико по двата шева от дръжката до човката на боба, а между тях по цялата ширина на боба - плътен пергаментов слой. При сортовете зелен фасул формирането на ликото и пергаментовия слой става в по-късен стадий от развитието на бобовете или практически липсва.
В зависимост от формирането на ликото сортовете могат да се разделят на три групи:
1. Сортове с добре изразено лико, чието формиране не зависи от температурата по време на развитие на бобовете.
2. Сортове, които практически нямат лико, независимо от температурата.
3. Сортове с непълно изразено лико, което се заздравява с повишението на температурата.
Семената са различно оцветени
Семената имат различна форма, големина и оцветяване. Може да бъдат сферични, продълговати, плоски, полуплоски и елипсовидни, дребни - с абсолютна маса до 300 г, средно едри - до 500 г, и едри - над 500 г, едноцветни или разноцветно оцветени. При едноцветните семена те са бели, бледожълти, жълти, охрени, кремави, червени, кафяви, тъмнокафяви, синьо-виолетови до черни. При разноцветните семена основният тон най-често е бял или жълт, по който се намират повече или по-малко кафяви, червени, виолетови или други петна. Петната са разположени единично, на ивици или като мозайка. Оцветяването на семената се изменя с тяхната възраст. По-старите губят лъскавината си, белите стават бледожълтеникави и т.н. Оцветяването на различните части на растението се определя от много гени.
ИЗИСКВАНИЯ
Не понася температура под 10 градуса
Зеленият фасул е топлолюбиво растение, поврежда се лесно от ниски температури и расте добре, когато средната максимална температура не надминава 30ºС, а средната минимална не се понижава под 10ºС. Семената започват да никнат при 10ºС, но за дружно поникване са нужни температури над 12ºС. Оптимални за поникване са 20-22ºС, а в следващия период изискванията са по-високи - 22-25ºС. При 30ºС семената не никнат. Пониците и възрастните растения и при -1ºС загиват. Поради това най-ранната сеитба в България се извършва около 15 април.
Цъфти при 22-25 градуса
През периода от поникването до цъфтежа минималната температура за растеж и развитие е 15ºС, а оптималната е 20-22ºС. Изискванията на зеления фасул към топлината след цъфтежа се повишават още и оптималната температура вече е 22-25ºС. Над 20ºС намалява образуването на цветовете и бобовете на едно растение. Това зависи от температурата и влажността на почвата, относителната влажност на въздуха, интензивността на светлината и продължителността на въздействие .
Цветовете и бобовете окапват поради увреждането на полена, чиято жизненост при температура 35ºС намалява наполовина, а при 41ºС пада до нула. Освен че при високите температури бобовете окапват, но се получават и пригори по листата и бобовете, които издребняват и спира развитието на част от семената.
Засенчването е вредно
Зеленият фасул е много взискателен към светлината, особено в началото на развитието си, когато и най-малкото засенчване предизвиква удължаване на междувъзлията, отслабване на стъблото и етиолиране на листата. В резултат добивът намалява. В по-късните фази от развитието чувствителността към интензивността на светлината намалява и по време на цъфтежа и плодообразуването разсеяната светлина се отразява дори благоприятно върху количеството и качеството на добива .
Изисква определена дължина на деня
Всички примитивни форми на зелен фасул са растения на късия ден. Нечувствителните или неутрални сортове цъфтят и се развиват нормално при дължина на деня 9-18 часа и дори при непрекъснато осветление. Чувствителните към дължината на деня сортове могат да бъдат растения на късия или дългия ден. Растенията на късия ден цъфтят нормално при дължина на деня 9-12 часа и закъсняват прогресивно с цъфтежа при удължаване на деня. Фасулите на дългия ден цъфтят нормално при дължина на деня 16-18 часа и закъсняват при намаляването на деня. Вегетативната маса се увеличава, когато растенията на късия ден се отглеждат при дълъг, а растенията на дългия ден - съответно при къс ден. Отглеждането на сортове зелен фасул при несъответстваща дължина на деня са отразява зле на добива.
Без поливане не може
Зеленият фасул е влаголюбиво растение с транспирационен коефициент 600-650, затова може да се отглежда само при поливни условия. Семената се нуждаят от сравнително голямо количество вода за поникването - около 100-110% от собствената им маса. Най-висок добив се получава, когато водното налягане в почвата през целия вегетационен период се поддържа не повече от 0,5 бар. Тогава от единица вода има най-много продукция, а общото количество вода, нужна за единица площ, е най-малко.
Неравномерната влага намалява добива
Неравномерното поддържане на почвената влажност през вегетационния период предизвиква понижаване на добива на зелен фасул. По-малката влажност преди цъфтежа намалява броя на цветовете по време на цъфтежа - бобовете са по-малко. Ако се засуши по-късно, бобовете издребняват и се ускорява зреенето. Това се дължи на временното или постоянното завяхване на растенията, натрупването на токсични йони (магнезий, бор), затварянето на устицата на листата, което намалява приемането на СО2, и на фотосинтезата.
Както недостатъчната, така и прекомерната почвена влага се отразяват неблагоприятно върху растежа и развитието на зеления фасул. Задържането на вода върху почвената повърхност за няколко дни неминуемо предизвиква загиване на растенията. Преовлажняването на почвата води до намаляване на съдържанието на кислород, проявява се обща хлороза на растенията и се увеличават вторичните токсични продукти от анаеробния метаболизъм.
Обича топлите песъчливо-глинести почви
Зеленият фасул расте добре на различни почви, но е по-взискателен от другите бобови култури. Най-подходящи за него са топлите, дренирани, структурни, с по-лек механичен състав, водопроницаемите и с дълбоки подпочвени води почви. След покълването на семената двата големи котиледона трябва да преминат през почвата и ако тя е сбита или е образувала кора, могат да бъдат сериозно повредени. Най-подходящи почви за зеления фасул са сиви горски, оподзолени черноземи и делувиални, които се проветряват лесно и бързо се затоплят. Те имат сравнително лек механичен състав и глинестата им фракция е 25-30%. Подходящи почви са и типичните и излужените черноземи, тъмните, светлите и ерозирани сиви горски почви, излужените канелени и алувиални почви. Тази група са средно песъчливо-глинести със съдържание на глинеста фракция от 30 до 40%. Малко подходящи са карбонатните черноземи, карбонатните и типичните чернозем-смолници, песъчливо-глинести почви със съдържание на глинеста фракция над 40%. Най-високи добиви зеленият фасул дава на почви с неутрална реакция (рН от 6,5 до 7,5) тогава максимално се усвояват повечето от хранителните вещества. Отглеждането е възможно при рН от 4-5 до 8,2.
Зеленият фасул се отглежда успешно на повечето почви в страната - от леките песъчливи до тежките глинести, тъй като не предявява големи изисквания. Не са подходящи само много тежките, студените, с високо ниво на подпочвените води. За ранно производство на зелен фасул, отглеждан като първа култура, подходящи са по-леките и топлите, глинесто-песъчливи почви. При отглежданто като втора култура за късно производство по-добри са по-влагоемните песъчливо-глинести почви, които осигуряват на растенията по-блаприятен воден режим.
Не понася засяване на едно и също място
Фасулът се отличава с биологичната му несамопоносимост. По-добри резултати се получават, когато идва на 3-4 години в сеитбообращенията. Основната потребност на фасула от хранителни елементи се удовлетворява до образуването на бобовете, т.е. за сравнително кратък период. Най-големи количества азот постъпват в растението от фаза бутонизация до формирането на цветовете. Потребността от азот е особено голяма в началното развитие, когато грудките по корените не са още развити. Поглъщането на фосфора е най-интензивно по време на бутонизацията и формирането на зърна. По-голяма част от калия се извлича за формирането на семената. В зависимост от запасеността на почвата с леснодостъпни за растенията хранителни вещества за торене на зеления фасул се използват най-често 8-10 кг азот, 10-12 кг фосфор и 10-12 кг калии на декар. От всички бобови зеленият фасул фиксира от въздуха най-малко азот- 4,4 kг/дка, грахът - 8 kг, лещата-11,4 kг и люцерната 21,7 kг.
Азотното хранене дава най-много зелени бобове
В сравнение с житните култури зеленият фасул се нуждае от два пъти повече азот и 30% повече фосфор и калий. За формирането на 1000 kг добив зеленият фасул извлича от почвата средно 7,6 kг N, 2,2 kг Р2 O5 и 5,4 kг К2O, от които 26 до 54%, се натрупват в бобовете. Най-голямото количество азот постъпва в растението през периода бутонизация-цъфтеж, докато извличането на фосфора и калия е почти равномерно от поникването до технологична зрелост. Най-високи добиви от зелен фасул се получават при комбинирано торене с азот, фосфор и калий, като съотношението между тях се определя от типа на почвата и прилаганата технология. Най-голямо влияние върху височината на растенията, броя и масата на бобовете и добива оказва азотното хранене. При постоянно равнище на фосфора и калия 10 kг/дка азот увеличава добива с 10%, а при 15 kг/дкa - с още 8%.
Растежът и развитието имат две фази (снимка)
Жизненият цикъл на фасула обхваща две фази: вегетативна и репродуктивна. Вегетативната е от покълването на семената до появяването на първата цветна пъпка. Репродуктивната започва с появяването на първия цвят и продължава до физиологичната зрелост. Двете фази се групират в 10 периода, чието начало и край се определят от лесно установими физиологични прояви, настъпващи при всички растения независимо от техния хабитус и влиянието на външните условия. Първите пет периода (покълване, поникване, прости листа, първи троен лист) спадат към вегетативната фаза, а останалите ( бутонизация, цъфтеж, растеж на бобовете, нарастване на зърната и зрелост) - са репродуктивната фаза.
Продължителността на периодите се влияе различно от генотипа и средата и тяхното взаимодействие. При еднакви условия периодите покълване, поникване, прости листа почти не се различават при отделните сортове и при оптимално съчетание на факторите на средата краят на покълването настъпва 5 дни след сеитбата, на поникването - след 7-8 дни, а на периода прости листа - след 11-12 дни.
Продължителността на първите два периода зависи от температурата, дълбочината на сеитбата и влажността на почвата. Дължината на периодите от поникването до цъфтежа варира значително и зависи както от генотипа, така и от температурата, влажността, светлината, продължителността на деня. Напоследък проучванията у нас показват, че дължината на сборният период от поникването до цъфтежа намалява при закъсняване на сеитбата от средата на април до края на май и се увеличава при по-нататъчното закъсняване до средата на юли. Намаляването на дължината на периода съвпада с повишаване на среднодневната температура и намаляване на относителната до физиологичната зрелост.
При детерминантните форми растежът завършва с диференцирането на връхната цветна пъпка, докато при индетерминантните продължава и през репродуктивната фаза.
Общата дължина на периодите от цъфтеж до узряването се влияе в същата степен от условията на средата и със закъсняване на сеитбата от началото на май до средата на юли се удължава. Това съвпада с понижаване на температурата, повишаване на относителната влажност на въздуха и намаляване на дължината на деня. Времето до цъфтежа и узряването варира между отделните сортове.
Фасулът е самоопрашващо се растение
Обикновеният фасул е автогамно (самоопрашващо се) растение и във всеки хермафродитен цвят плодникът се опложда от полена на собствените тичинки. От еволюционна гледна точка автогамията се оформя по-късно от алогамията (кръстосаното опрашване). Автогамията осигурява по-висока степен на приспособеност към по-малко променливи условия. Самоопрашването при обикновения фасул се улеснява от морфологията на цветовете. В момента на отварянето на цветовете тичинките, които са разположени в два реда по 5, плътно обкръжават близалцето. Поради това при разпукването им почти всичкият прашец попада върху близалцето. Устройството на цвета, както и биологията на цъфтежа, обуславят автогамно опрашване. Тичинките узряват и се разпукват преди да е разтворен цветът, в резултат на което на близалцето попада прашец от същия цвят. Независимо от приспособеността към самоопрашване кръстосаното опрашване не е изключено. Цветовете се посещават от насекоми, които могат да пренасят прашец и извършват кръстосано опрашване. Според някои автори чуждото опрашване варира от 1-2 до 10%. То се увеличава с придвижването на фасула от север на юг и с повишаването на температурата по време на цъфтежа, достигайки до 8-10% Цъфтежният период при увивните сортове е по-дълъг - до 40 дни след поникването, а при ниските е по-къс - до 20 дни. Сортовете, пригодени за механизирано еднократно прибиране, имат цъфтежен период 10-15 дни.
Цветовете се отварят рано сутрин
Продължителността на цъфтежа на отделния цвят е 2-3 дни, като при детерминантните форми цъфтежът започва от връхното съцветие, а при индетерминантните форми - от най-долното. В пределите на всяко съцветие цветовете се отварят сутрин от 5 до 8 часа и зацъфтяват последователно от долу нагоре. При индетерминантните форми цъфтежът може да продължи практически през целия вегетационен период, докато при детерминантните той е с ограничена продължителност.
Голяма част от завръзите окапват
Фасулът образува много цветове, но малка част от тях развиват бобове и зрели семена. Окапването на цветовете и бобовете е един от големите проблем при фасула, тъй като при всички сортове само 20-40 % от цветните бутони образуват зрели семена. Окапването на цветовете и завръзите е по-голямо при индетерминантните форми и при разположените по-високо по съцветията. Най-рано цъфналите цветове имат по-голяма вероятност да достигнат до зрели семена, отколкото по-късните. Обикновено до 80-90% от зрелите бобове са развити от бутоните, появили се през първите две седмици от цъфтежа, когато процентът на завръза достига 70-80%. Намаляването на стресовите фактори през тези две седмици от цъфтежа е особено важно за реализиране на по-голям добив. Зеленият фасул успява добре в райони с мек климат. Не понася атмосферно засушаване, особено в периода на цъфтежа. По отношение на почвата не е много взискателен, но на тежки и преовлажнени почви не се развива добре.
Качеството на бобовете зависи от времето на сеитба
Качествата на зеления фасул са зависими от степента на зрелост. Степента на зрелост се изразява най-добре чрез масата на зърното от средата на боба. С напредването на зрелостта сухото вещество и скорбялата в бобовете закономерно се увеличават, а захарите, азотните вещества, минералните соли и хлорофилът - намаляват.
Качеството на зеления фасул е високо, когато сеитбата е от средата на април до края на май. При сеитба в средата на юли оценката за качеството на продукцията е почти както при първия срок на сеитба, защото образуването на бобовете става при не много висока температура. Ликото при сортовете с непълно изразено лико се увеличава и заздравява, когато се повишава температурата. Друга причина е появяването и заздравяването на т.н. пергаментов слой при ранни етапи от развитието на боба. Подобряването на азотното хранене на растенията и поддържането на по-висока почвена и въздушна влажност забавят динамиката на зреене на бобовете, което предизвиква удължаване на възможността за получаване на висок добив с високо качество при еднократно прибиране на зеления фасул.
Екологичните условия при отглеждане на зелен фасул съществено влияят върху стабилитета на стопанските признаци и качество на сорта. Затова в някои сортове се наблюдава спонтанно възникване на растения, които развиват удължени увиващи се стъбла, бобовете имат силно развита склеренхимна тъкан и конци.
Засят от края на април, дава най-висок добив
Биологичният потенциал за добива при съвременните индетерминантни сортове зелен фасул е 4-5т от декар. Реалното количество зависи от различни фактори. От изследвания е установено, че най-висок добив се получава при сеитба в края на април, а най-нисък при сеитба от 20 май до 5 юни. През последното десетилетие обаче в производството навлизат сортове с намалена чувствителност към високи температури, а за промишлените посеви се създават условия, които намаляват вредното влияние на климатичните фактори.
Промишлени сортове
Количеството и качеството на добива от зелен фасул при промишлените сортове зависи от възможността да се отглеждат и прибират механизирано. Ограничаващо условие в този случай е използването само на детерминантни сортове с дружно формиране на добива. Тъй като големината на добива е в пряка зависимост от относителната част на стандартните бобове в момента на беритбата, при съвременните сортове годните за преработване бобове в оптимална технологична зрелост вече са повече от 85% от броя и 95% от масата на всички бобове. Дружното формиране на бобовете обаче трябва да бъде съчетано с максимално забавяне динамиката на зреене на отделните бобове и удължаване на времето, през което средната зрелост на всички бобове задоволява изискванията на консервната промишленост. Формирането и развитието на фасулевите бобове протичат неедновременно и в зависимост от сорта в различен интервал от време. Поради това еднократно прибираният фасул представлява смес от бобове с различна степен на зрелост и консумативна стойност, които в зависимост от момента на беритба се намират в различно съотношение.
ОТГЛЕЖДАНЕ
Мястото в сеитбообращението
Зеленият фасул има биологична самонепоносимост и се развива добре след всички предшественици от други видове зеленчукови култури. Изискванията му към предшественика са навреме да се освободят площите, да се ликвидират растителните остатъци, да се намали плътността на плевелите, неприятелите и причинителите на болести, да се избягва токсичният ефект на използваните хербициди, а при промишлено производство и да се осигурят условия за нормална работа на машините. Това изисква планиране на последователна подготовка на площите след зърнени житни или зеленчукови култури за пролетните посеви (15 април-15 май), след ранни фуражни култури, ранни картофи и ранни зеленчуци - за междинните посеви (15 май-30 юни) и след зърнени житни - за летните посеви (1-20 юли).
Подготовката на площите
(снимка) Основната обработка на почвата в зависимост от срока на сеитбата се извършва наесен или напролет след прибирането на предкултурата. С плитката обработка се унищожават растителните остатъци, подравнява се мястото и се изорава. Есенната оран се прави на дълбочина 28-30cм, а пролетната - на 19-21cм.
В зависимост от начина на напояване фасулът се отглежда на равна, браздова или лехо-браздова повърхност. При отглеждане на равна повърхност след основната обработка се извършват две култивирания, които при пролетните посеви се правят през март и април, а при междините и летните посеви - непосредствено след основната обработка.
Първата предсеитбена обработка се прави на дълбочина 10-12 cм, а втората на 6-8 cм, за да се осигури висока ефективност на почвените хербициди и оптимални условия за поникване на семената. При отглеждане на браздова повърхност след основната обработка се култивира и набраздява преди или едновременно със сеитбата. Формирането на лехо-браздова повърхност за пролетните сеитби обхваща набраздяване през есента, брануване през пролетта и лехообразуване непосредствено преди сеитбата. При междинните и летните посеви бразденето и лехообразуването е непосредствено едно след друго след основната обработка.
Преди оранта се наторява
Едновременно с обработката на почвата се извършва и торенето. Цялото количество фосфорни и калиеви торове се внася преди оранта, а всички или част от азотните торове - преди последната предсеитбена обработка или едновременно със сеитбата. Фосфорът е под формата на суперфосфат, калият като калиев сулфат, а азотът - като амониев нитрат. При междините и летните посеви е по-добре да се използват сложни торове, с което се намаляват производствените разхода и се пести време за предсеитбената подготовка. Точното количество се определя в зависимост от запасеността на почвата, но средно се внасят по 10 кг фосфор, 10 кг калий и 10-15 кг азот на декар в активно вещество. Най-добре е да е направен почвен анализ на съдържанието на хранителните вещества на площта, която ще заема фасулът.
Сеитбата започва през април
В България сеитбата на фасула започва от 15 април, когато температурата на почвата на дълбочина 10 cм се повиши трайно над 12ºС. Засяването продължава до 20 юли. В зависимост от площта, начина на напояване и степента на механизация зеленият фасул се сее на гнезда, на редове и на ленти. Отглеждането на гнезда се прилага на малки площи в градината при липса на механизация. За целта мястото се набраздява на 50-60 cм за детерминантните (нискорастящите) сортове и на 80-100 cм за индетерминантните (високорастящите) сортове. Засяването се извършва под мотика в основата на тира, в гнезда, съответно на 25 и 50 cм, в които се пускат по 4-5 семена.
Отглеждането на редове е възможно на равна и набраздена повърхност и напояването е съответно чрез дъждуване и по бразди. При отглеждане и напояване по бразди мястото се набраздява на 60 cм преди сеитбата, едновременно със сеитбата или след поникването на фасула. Сеитбата е ръчна в ограничените площи и механизирана - в промишленото производство. Когато се бразди едновременно със сеитбата, се създават условия и за прибиране с фасулоберачни машини с надлъжен прибиращ апарат. При напояване чрез дъждуване фасулът може да се отглежда редово, на равна повърхност, на разстояние между редовете 20-60 см в зависимост от изискванията на прибиращата техника и необходимостта от окопаване.
За по-големи площи се предпочита лентовото отглеждане
Отглеждането на ленти е възможно на лехо-браздова и на равна повърхност, като при лехо-браздовата повърхност може да се напоява по бразди и чрез дъждуване, а при равната повърхност - само чрез дъждуване. При напояване по бразди обикновено се сее на четириредова лента 80+10+60+10/4-5 cм между растенията в реда. При напояване чрез дъждуване на лехо-браздова повърхност се сее на триредова лента 40+30+30+30/4-5 cм между растенията в реда. Отглеждането на фасула на ленти върху лехо-браздова повърхност на разстояние между браздите 160 cм дава възможност за прибиране на зеленя фасул с прикачен фасулокомбайн.
При отглеждане на зеления фасул на равна повърхност чрез дъждуване се сее на триредова лента 70+45+45 cм или на четириредова лента 70+30+30+30 cм или 55+35+35+35/4-5 cм между растенията в реда. Първата схема се използва при необходимост от окопаване на междуредията в посева. Дълбочината на сеитбата независимо от начина е 4-5 cм. При благоприятна почвена влажност се сее по-плитко, а при по-малка влажност - по-дълбоко.
Окопават се десетсантиметрови растения
Грижите през вегетацията започват, след като поникнат растенията и очертаят редовете. Първото окопаване се прави, когато са достигнали 8-10 см височина, второто - 10 -15 дни по-късно. Ако посевът е заплевелен, се окопава и трети път или само се плеви. Редовното окопаване, особено при ранното производство, затопля почвата, разрушява почвената кора и се унищожават плевелите. По време на цъфтеж и плододаване не трябва да се окопава, защото се повреждат цветовете и младите завръзи. Междуредовата обработка се прави плитко и внимателно, защото кореновата система е повърхностна.
Полива се през цялата вегетация
Необходимата напоителна норма за зеления фасул се разпределя равномерно през целия вегетационен период. При недостатъчна почвена влажност за нормално поникване на семената първата поливка се дава непосредствено преди сеитбата с норма 25-40 м3 на декар. Поливане след сеитбата не се препоръчва, защото се образува почвена кора, която затруднява нормалното поникване. Освен това има опасност от фитотоксичност на почвените хербициди, които са по-силно изявени на почви с ниско съдържание на хумус. По време на вегетацията се полива един път седмично с 25-30 м3 на декар. При късните пролетни и летни посеви при повишаване на температурата над 30ºС е желателно освежително дъждуване в обедните часове с 4-5 м3 на декар.
Обработката е плитка
Обработката на почвата по време на вегетацията на зеления фасул е необходима, ако почвата е сбита и образува кора, когато борбата с плевелната растителност не се води с химични средства или плътността на плевелите е голяма.
Поради плиткото разположение на кореновата система на фасула почвата се обработва на малка дълбочина - 5-10 cм. Първото окопаване е след като се образува първият троен лист, а последното - преди цъфтежа. При отглеждането на фасула на лехо-браздова повърхност защитната зона може да се намали на 8-10 cм, а на равната повърхност - 15-20cм. При лехо-браздовата повърхност при окопаването се възстановява профилът на лехата, а при равна повърхност тя се запазва. Когато зеленият фасул се прибира механизирано, много важно е да се запази равнинният характер на почвената повърхност в надлъжно и напречно направление. Затова при подходяща почва и правилна борба с плевелите се препоръчва да не се прави никаква почвобработка през вегетацията.
Хербицидите са за големи площи
За борба с плевелите се предлага хербицидът тобакрон в доза 0,25 л/дкa. Той действува срещу житните и широколистните плевели и се внася след сеитбата преди поникването на растенията. За борба с по-късно поникващите широколистни плевели във фаза втори лист на фасула се прилага 0,2-0,25 л/дкa базагран 600 СЛ или флекс СЛ в доза 0,2 л/дкa. В същата фаза за унищожаване на поникналите житни плевели, когато са на 1-2 листа, може да се използува и 0,3-0,4 л/дкa илоксан. Най-силен ефект срещу плевелната растителност се постига при смесено приложение на Лактофол "О" с най-ниска доза от хербицидите базагран и фузилад. В резултат на тази практика плевелите намаляват. При последователно внасяне на Лактофол "О" с оптимални дози хербициди се получава малко по-слаб ефект. Смесеното приложение на Лактофол "О" с оптимални или намалени дози на фунгицида купроцин води до известно намаление на опасността от бактериоза по листата, стъблата и бобовете на фасула и се повишава продуктивността с 24%.
Високостъблените искат опора
При отглеждането на индетерминантни сортове много важно е навреме да се изгради опорната конструкция. Това трябва да стане, преди растенията да са образували втория троен лист. За опорна конструкция могат да се използуват тънки вейки, които се завързват в горния си край по четири или надлъжно на редовете. Също може да се построи телена конструкция, тя пък позволява механизирано обработване на почвата.
ПРИБИРАНЕ
Бере се сутрин след росата
Прибирането става в технологичната зрелост, преди бобовете да са достигнали максималната си маса и семената са все още недоразвити. Сортовете за консумация в непреработено състояние се берат ръчно няколко последователни пъти. Индетерминантните фасули могат да се берат до падането на първите слани, а детерминантните - обикновено на 2-3 пъти. Технологичната зрялост на бобовете преминава бързо, затова беритбите трябва да се извършват навреме и по този начин се получава висок и качествен добив.
Бере се сутрин след вдигането на росата. Така се ограничава бързото разпространение на опасните болести - мозайка и бактериоза. Беритбата се извършва много внимателно. С едната ръка се хващат листата, повдигат се нагоре, като заедно с това се придържа растението, а с другата се избират и се откъсват бобовете, които са в технологична зрелост. Добре е фасулът да се бере в по-широки и плитки съдове. В момента фасулът се сортира, отстраняват се заболелите, повредените от болести и неприятели бобове, както и смачканите и недоразвитите.
Зеленият фасул за консервиране се произвежда само при промишлени условия и се прибира механизирано. В този случай е важно точно да се определи степента на зрелост.
Зрелостта на бобовете се определя чрез проба
За да се определи степента на зрелост, от пробата се отделят и преброяват всички бобове с дължина над 5 cм, след което от средната част на всички бобове се изважда по едно зърно. Зърната се събират и се претеглят. Получената маса на зърната в мг се дели на броя на взетите зърна и полученото число определя степента на зрелост.
СОРТОВЕ
В различните страни на света се използуват най-разнообразни сортове в зависимост от производственото направление. Характерна особеност на сортовете за консумация в непреработено състояние е, че обикновено не са приспособени за механизирано прибиране, поради което се отглеждат както детерминантни, така и индетерминантни сортове. Те се делят на сортове без лико и сортове тип "филе", които образуват лико в по-късна фаза. Сортовете без лико могат да бъдат с плоски или с цилиндрични бобове, но у нас се предпочитат сортовете с плоски, широки, лесно разваряващи се бобове с типичен фасулев вкус.
С оглед на изискванията на консервната промишленост за преработване се използват сортове без лико и пергаментов слой, с прави, цилиндрични бобове. За приготвянето на консерви от рязан фасул се използуват сортове с дълги бобове 12-14 cм, а за консерви от цял, нерязан фасул - сортове с къси бобове - 8-10 cм. При бланширане и стерилизиране бобовете не бива да се забелват и разваряват, а да запазват формата си.
Ерусалимски е местен сорт, подобрен в НИЗК "Марица". Подходящ е за ръчна беритба и консумация в непреработено състояние. Растенията му са индетерминантни, увивни, средно облистени. Бобовете са кехлибареножълти, прави, плоски с дължина 11 - 13 cм и ширина - 1,6-1,9 cм. В технологична зрелост са крехки, не много сочни, без лико и пергаментов слой, с типичен вкус и аромат. Ерусалимски е късен, добивен сорт - при многократна ръчна беритба се получават над 3 т от декар. Чувствителен е към икономически важните болести.
Тракийски е създаден чрез отбор от местна популация в НИЗК " Марица" и ИИРР - Садово. Предназначен е за ръчна беритба и консумация в непреработено състояние. Растенията се индетерминантни, увивни, средно облистени. Бобовете са зелени, прави , плоски, с дължина 12-13 cм и ширина 1,8 - 2,3 cм. Имат гладка повърхност с гланц и слабо изпъкнали зърна. В технологична зрелост не образуват лико и пергаментов слой. Те са крехки, сочни, плътни, с типичен вкус и аромат и се разваряват добре при готвене. Наличието на зърна в млечно-восъчна зрелост не влошава вкусовите качества. Тракийски е средно ран и жизнен сорт и може де се отглежда през целия вегетационен период. Той е по-слабо чувствителен към вирусни и бактерийни болести от Ерусалимски. Стандартният добив при многократни беритби надхвърля 4 т от декар.
Хелда е сорт с увивни стъбла от холандски произход, индетерминантен с добре облистени растения. Той е ран, жизнен и е подходящ за отглеждане през пролетта и есента както в култивационни съоръжения, така и на открито, дава високи добиви и качествена продукция без лико и пергаментов слой .
Старозагорски чер е местен сорт, подобрен в НИЗК "Марица" и в ОСЗК - Горна Оряховица. Подходящ е за ръчно прибиране и консумация в непреработено състояние. Растенията му са детерминантни, храстовидни, добре облистени, със здраво изправено стъбло. Бобовете се залагат над средния пояс, без да се концентрират. В технологична зрелост те са зелени до светлозелени, плоски, прави, с дължина 10 - 12 cм и ширина 1,3 - 1,6 cм, крехки, сочни, без лико и пергаментов слой. Имат типичен фасулев вкус и аромат и се разваряват добре при готвене. Старозагорски чер е ран и жизнен сорт и може да се отглежда през целия вегетационен период. При многократни беритби осигурява стандартен добив над 2 т от декар. Чувствителен е към икономически важните болести.
Никос е създаден в НИЗК "Марица" чрез хибридизация между сортовете Ерусалимски и Чер цукър. Подходящ е за ръчна беритба и консумация в непреработено състояние. Бобовете са кехлибареножълти, плоски, прави, с дължина 10 - 12 cм и ширина 1,4 - 1,8 cм. В технологична зрелост те са крехки, не много сочни, без лико и пергаментов слой, с типичен фасулев вкус и аромат. Никос е ран сорт и при многократни беритби се получават над 2 т от декар. Чувствителен е към по-важните болести.
Валя е германски сорт, приспособен към нашите условия и е подходящ за механизирано прибиране и консервиране. Растенията му са детерминантни, храстовидни, средно облистени, със здраво, изправено стъбло. В технологична зрелост бобовете са зелени, прави, цилиндрични, дълги 10 - 12 cм, недостатъчно крехки и сочни. Зърната наедряват бавно и не личат на повърхността на бобовете, но вкусовите качества се изменят по-бързо, поради което беритбата трябва да се извършва при зрелост, не по-голяма от 90 мг. Стерилните консерви са с добро качество. Валя е средно ран жизнен сорт, но при високи температури влошава силно качествата на зеления фасул, поради което не бива да се сее през втората половина на май и първата половина на юни. Устойчив е на обикновена фасулева мозайка и е слабо чувствителен към ореолов пригор. При условия, благоприятни за развитие на ореоловия пригор, се получава 2 - 3 пъти по-висок стандартен добив в сравнение със силно чувствителни сортове. Той е дружнозреещ и при механизирано прибиране може да даде над 1 т от декар.
Пловдив е създаден в НИЗК "Марица" чрез хибридизация между сортовете Топ кроп и Метеор. Той е първият наш сорт, подходящ за механизирано прибиране и консервиране. Растенията му са детерминантни, храстовидни, средно облистени, със здраво, изправено стъбло и прибрани разклонения. Бобовете се залагат в горния пояс на растенията. В технологична зрелост те са зелени, прави, цилиндрични, дълги 10 - 12 cм, крехки, сочни, без лико и пергаментов слой. Бобовете имат бавна динамика на зреене и запазват продължително годността си за преработване. Зърната наедряват бавно и не личат на повърхността на бобовете. Пловдив е ран, жизнен сорт и се развива добре през целия вегетационен период. Устойчив е на обикновена фасулева мозайка и е средно чувствителен към ореолов пригор. При условия, благоприятни за развитие на болестта, от него се получава два пъти по-висок стандартен добив в сравнение със силно чувствителните сортове. Зрее дружно и при механизирано прибиране добивът е над 1 т от декар. Оптимален момент за беритба е при зрелост 105 - 110 мг.
Заря е създаден в НИЗК " Марица" чрез хибридизация между сортовете Корале и Пловдив. Предназначен е за механизирано прибиране и консервиране. Бобовете са разположени в горния пояс на растенията. В технологична зрелост те са зелени, прави, цилиндрични, дълги 10 - 12 cм, крехки, сочни, без лико и пергаментов слой. Имат много бавна динамика на зреене и продължително запазват добрия си външен вид и технологичните си качества. Стерилизираните бобове са плътни, с отлична консистенция, месести, сочни, с типичен фасулев вкус и аромат. Заря е средно ран, жизнен, дружно зреещ сорт и при механизирано прибиране се получава над 1 т от декар. Сортът е устойчив на обикновена фасулева мозайка. По добив, химикотехнологични качества, динамика на зреене, пригодност за механизирано прибиране и отглеждане при високи температури се изравнява или надминава най-добрите чужди образци.
Ореол е селекциониран в НИЗК " Марица" чрез хибридизация между сорта Пловдив и селекционната линия Уискънсин 72. Той е първият български сорт, устойчив на икономически най-важната бактериална болест ореолов пригор. Предназначен е за механизирано прибиране и консервиране. Бобовете са зелени, прави, цилиндрични, дълги 10 - 12 cм, с бавна динамика на зреене, без лико и пергаментов слой. Стерилизираните бобове са изравнени, много добре оформени, с гладка повърхност, крехки, сочни и с типичен фасулев вкус. Ореол е средно ран, дружно зреещ сорт, от който в оптимална зрелост 110 - 115 мг може да се получи при механизирано прибиране над 1т от декар. Устойчив е на обикновена фасулева мозайка и на ореоловия пригор. Поради това при благоприятни условия за развитие на ореолов пригор той осигурява нормален добив, докато при всички останали сортове в зависимост от чувствителността им, стандартния добив намалява до 100 %. Растенията са слабо чувствителни към високи температури и поради това сортът е подходящ за отглеждане през целия вегетационен период.
Джина е детерминантен (нисък) сорт фасул с къс вегетационен период 48-50 дни, тип "Romano". Подходящ е за ранно и късно полско производство. Бобовете могат да се ползват за замразяване, консервиране и свежа консумация. Те са плоски, светлозелено оцветени, без конци, прави, с дължина 15-17 cм и ширина 1.8-2.0 cм. Един боб съдържа 5-6 бели семена. Високоустойчив е на фасулево мозаичен вирус. Могат да се получат 2-2.5 т/дкa. Сеитбената норма е 10-12 кг/дкa.
Страйк е детерминантен (нисък) сорт фасул с вегетационен период 50-52 дни. Подходящ е за ранно и късно полско производство.Сортът е подходящ за замразяване, консервиране и за свежа консумация. Бобовете са цилиндрични, светлозелени на цвят, без конци, прави, с дължина 13-15 cм и диаметър 1.2 cм. В един боб има 6-7 бели семена. Сортът е високоустойчив на фасулево-мозаичен вирус. От него могат да се получават 1.5 - 2.0 т/дкa.Сеитбена норма 6-8 кг/дка.
ЗЕЛЕНИЯТ ФАСУЛ СЕ ОТГЛЕЖДА И В ОРАНЖЕРИИ
Опитът показва, че зеленият фасул може да бъде икономически ефективен при включването му в сеитбооборота на отглежданите в оранжерии зеленчуци. Той може да се засее, след като се изскубе отглежданият гъст разсад за засаждане на открито и когато почвената температура на дълбочина 5-10 cм е над 10ºС. Схемата на засяването на увивните форми е 80+30/10 cм, а на нискорастящите-60+20/8 cм, като се има предвид, че увивните растения заемат централното пространство, а нискрастящите растения се засяват покрай фолиото . На един декар трябват 2,5-3 кг семена.
Грижите - както при нормалните посеви
Необходимите грижи през вегетацията включват две окопавания, загърляне, подхранване с минерални торове, при нужда използуването на листния тор Лактофол O, B, и Fe с концентрация 0,6 л/дка във фаза 5-6 същински лист. Посевът се подхранва трикратно с интервал от две седмици. Суспезионият листен тор лактофол се прилага четирикратно с концентрация 0,3 л/дка. Необходимо е и осигуряване на оптимална почвена и въздушна влага. Благоприятният поливен режим се осъществява чрез поливане един път седмично и в по-малки количества, особено през периода на цъфтеж и плодообразуване. Привързването на увивните сортове за шпалирната тел на височина два метра осигурява интензивно използване. Върховете се отстраняват, като се оставят с 10 cм по-високи от теленета конструкция. Новопоявилите се разклонения се отвеждат надолу, за да се повишава общата продуктивност. Бобовете са готови за беритба 12-15 дни след цъфтежа, като първите беритби се очакват в края на май. Плододаването продължава до края на август със среден добив от 4-6 кг/м2.
Пръска се само с изпитани препарати
Оранжерийната продукция се характеризира в много случаи с високото съдържание на нитрати (около два пъти колкото определената по ПДК норма 200 мг/кг). За да се намали съдържанието на нитратите в продукцията, се прилагат някои агротехнически мероприятия, като например избор на подходящ сорт с по-малка наклоност за натрупване на нитрати, намалява се азотното торене и третиране със суспензиония листен тор Лактофол. Не се препоръчва пръскането с неизпитвани препарати, предназначени за намаляването на нитрати, поради опасността от тяхната трансформация до нитрити. Те са по-опасни и при по-ниски концентрации. Продукцията от зеления фасул се консумира в преработено състояние, което включва бланширане. Регулирането на параметрите на бланширането - температурата, продължителност и съотношение вода и материал води до рязко намаляване на съдържанието на нитратите и тяхното прехвърляне в извлека.
Подходящите сортове
От високите растящи сортове за оранжерийно отглеждане е предлаган сорт Тракийски.. Характеризира се със зелени, плоски бобове с дължина 12-15 cм и ширина 1,8-2,2 cм. От световната селекция интерес представляват сортове като Helda, Serbo. Super marconi , Emirete и др. Най-подходящ сорт от храстовидната група е местният Старозагорски чер, с прави, с дължина 10-12 cм и ширина 1,3-1,6 cм, сочни, без лико и пергаментов слой бобове. Имат типичен фасулев вкус и аромат. Други подходящи сортове са Никос, Пловдив, Ореол, Заря от местната селекция и от френската селекция Duel, Citadel, Skiper, Nikel, Booster, Garonel, Master, Monel с около 50 дни от сеитбата до първата беритба и Dilinel,Primel,Vileble с около 60 дни, след като почвената температура на дълбочина 5-10 cм достигане 10ºС.
ПОДГОТОВКА ЗА ВТОРА КУЛТУРА
Зеленият фасул е сравнително по-невзискателен към предшественика. Много добре се развива подир краставици, зеле и картофи. Добри предшественици са зърнено-житните и кореноплодните култури. Фасулът не бива да се отглежда като монокултура, да не идва по-рано от четири години на същото място. Площите, предназначени за отглеждане на зеления фасул, трябва да са подравнени и с подходящ наклон за високопроизводително гравитачно поливане. Непосредствено след прибирането на предшественика площите се обработват с дискова брана. С тази обработка се унищожават растителните остатъци и се заравняват поливните бразди. При подравняване с дългобазисен подравнител площите се изорават на дълбочина 18-20 cм. На силно и некачествено обработвани площи след оран с лемежен плуг добри резултати се получават с почвообработващата фреза.
Засява се до двадесети юли
Фасулът се сее от първи до двадесети юли. Когато липсва почвена влага, се полива преди сеитбата. При условията на дъждуване и на площи, чисти от плевели , фасулът се засява на четириредови ленти и по схемата 70+30+30+30/5-8 cм. Сеитбената норма е 8-10 кг/дкa. Зеленият фасул се засява на дълбочина 5-6 cм със сеялка за точна сеитба СПЧ-6. Основните грижи по време на вегетацията включват редовно поливане, окопаване и при необходимост водене на борба с болестите и неприятелите. Посевът се подхранва с минерални торове при доказана необходимост. Внасянето на голяма доза азотен тор се избягва, тъй като вегетацията се удължава и се нарушава дружното узряване на бобовете, което е особено важно за вторите култури, като се скъсява денят и се понижават нощните температури. Тези условия обуславят по-голямо натрупване на нитрати в свежата продукция.
Мястото да е чисто от плевели
Чистите от плевели площи са необходимо условие за нормална работа на фасулоприбиращите машини. Едрите плевели и остатъците от изсъхнали неприбирани плевелни растения задръстват берящи барабани, с което се увеличава процентът на неприбираните бобове и примесите от листно-стъблената маса. За борба с плевелите се предлага хербицидът табакрон в доза 0,25 л/дка. Той действа срещу житните и широколистните плевели и се внася след сеитбата преди поникването на растенията. За борба с по-късно поникващите широколистни плевели във фаза втори лист на фасула се прилага 0,2-0,25 л/дкa базагран или флекс в доза 0,2 л/дкa. В същата фаза за унищожаване на поникналите житни плевели, когато са на 1-2 листа, може да се използва и 0,3-0,4 л/дка илоксан. Най-силен ефект срещу плевелната растителност се постига при смесено приложение на Лактофол "О" с най-ниска доза от хербицидите базагран и фузилад. В резултат на тази практика броят на плевелите се намалява с 84,7 %, а свежата им маса с 85,5%. При последователно внасяне на Лактофол "О" с оптимални дози хербициди се получава малко по-слаб ефект-спрямо броя - 75,8 % и към масата - 80,5%. Смесеното приложение на Лактофол "О" с оптимални или намалени дози на фунгицида купроцин допринася за съответно намаление на нападението от бактериоза по листо-стъблената маса и бобовете на фасула и се повишава продуктивността с 24%.
Поливането не се пропуска
В зависимост от метеорологичните условия фасулът се полива 3-5 пъти с по 30-40 м3/дка. Особено важно е поливането по време на цъфтеж, което осигурява завързването на максимален брой бобове. При дъждуването се използват стационарни и преносими дъждовални инсталации. Гравитачното поливане се извършва по дълги бразди, оформени при лехообразуването.
Технологичната зрелост на фасула се установява чрез определяне размера на бобовете, дължината, дебелината и масата на зърната. Беритбата се извършва ръчно в по-малките площи и механизирано в по-големите посеви.
Сортове
Подбират се ранни
Подходящи сортове са Заря, Ореол, Пловдив, Старозагорски чер, Никос, Мастилен от местната селекция и холандските сортове Брилянт, Масай и Ехо.
Френската селекция предлага следните ранни сортове: Duel, Citadel, Skiper, Nikel, Booster, Garonel, Master, Monel с около 50 дни от сеитбата до първата беритба и Dilinel,Primel,Vileble с около 60 дни.
При полупланинското земеделие има особености
Когато се отглежда зелен фасул в полупланинските райони на страната ни, зеленият фасул предпочита да се засява на ленти като смесена култура. При ленточно отглеждане като смесени култури на лентата се засяват виещи се сортове зелен фасул Ерусалимски, Тракийски, Биволски и други в един ред в гнезда на 50-60 cм по 3-4 семена на гнездо по два начина, като се оформят пирамиди с помощта на четири пръчки, поставени на разстояние 45-50cм около гнездата както по схемата, или рибарска мрежа, за да служи като опора на растенията. Тези растения достигат до 2-3 м височина. Сеитбената норма варира в зависимост от големината на семената, тя е за вейковите сортове в границата на 8-10 кг/дка.
Увивните сортове добре реагират на повишената въздушна влажност и прохладния климат. Подготовката на почвата се състои в пролетно брануване или прекопаване. Площите се култивират след поникването на плевелите.
На високите полета се сее през май
Преди сеитбата се извършва още едно прекопаване с цел разрохкване и затопляне на повърхностния почвен пласт. Сеитбата на семената се извършва при почвена температура на дълбочина 10-15 cм 8-9ºС, а въздушната - на 11-120C. Добре да се имат предвид и за късните пролетни слани за района. В по-високите полета и котловини сеитбата се извършва в началото на май. Основните грижи през вегетацията са редовното и навременното окопаване и поливане. Първото окопаване се извършва плитко и внимателно, когато растенията достигат до 6-7 cм, защитната зона по възможност трябва да бъде малка - не повече от 8-10cм. Две седмици по-късно се извършва второто окопаване, при което растенията се загърлят. С поливането не трябва да се прекалява, тъй като излишната вода се застоява и влошава условията за развитието на кореновата система на растенията. Освен това се създават благоприятни условия за развитие на антракнозата.
Почвата се разрохква
След поливането се извършва разрохкването на почвата, за да се запазва влагата по-продължително време. Беритбата се извършва, когато бобовете достигат нормалната за сорта големина, но са още млади, крехки и зърната в тях не са по-големи от 8 мм на дължина. Тази зрелост настъпва обикновено 12-15 дни след цъфтежа. Увивните сортове се берат през 4-5 дни и добивите варират от 1600-3000 кг/дка.
ВРЕДИТЕЛИ
Плевелите са конкуренти на фасулевите растения
Плевелите конкурират фасулевите растения по отношение на светлина, водопотребление, хранителни вещества и влошават количеството и качеството на произведената продукция. Установено е, че при оптимално торене с Р2О5 и N при заплевеляване добивите могат да бъдат редуцирани със 70%, като на всеки 1 кг/дка плевелна биомаса съответствува намаление на добива с 0,38 кг/дкa. За преодоляване вредното действие на плевелната растителност са разработени интегрирани системи за борба с плевелите, в които освен хербицидите са включени агротехнически и организационни мероприятия за борба - основна и предсеитбена обработка на почвата, механизирани и ръчни окопавания, сеитбообращения, профилактични мерки и др.
За да се избегне получаването на резистентност на плевелите към хербицидите, прилагани при фасула, от правени в България опити е установено, че при редуване на фасула с домати става смяна на прилагани хербициди, което повишава тяхната ефективност и възпрепятства получаването на резистентни плевели към тези хербициди. Отглеждането на фасул след ориз улеснява борбата с плевелите и се подобрява почвената структура.
За да се изведе най-пълно борбата с различните групи плевели, се препоръчва при фасула да се прилагат интегрирани системи от почвени и листни хербициди. За борба с едногодишните плевели (житни и широколистни) най-подходящи са хербицидите базагран и фузилад в дози 0,2 - 0,25л/дка, приложени във фаза 2-3 същински лист на фасула.
Препоръчват се системи от хербициди и обработки за борба с плевелите при отглеждане на фасула на по-големи междуредови разстояния. При използването на почвени и листни хербициди, съчетани с 2 или 3 механизирани окопавания, се получава най-силен ефект срещу плевелите. Велев Б. (1981), Порязов И. и др. (1984), Бахариев Д. и др.(1992) са разработили система от хербициди, която се прилага при отглеждане на фасула на тесни междуредия, при която е възможно да отпаднат напълно ръчните и механизираните окопавания през вегетацията на културата.
БОЛЕСТИ
Зеленият фасул се напада от много болести, но най-голямо значение за България имат бактериозите, антракнозата и кореновото гниене (Еленков Е. и др., 1978; Велев Б. и др., 1981; Бахариев Д. и др., 1992). От бактериозите бактерийният пригор (Xanthomonas campestris pv. Phaseoli Smith) е икономически най-важното заболяване по фасула. Наред с него навсякъде е разпространен и ореоловият пригор (Pseudomonas syringae pv.phaseolicola).
Засетите при неблагоприятни условия за отглежане на фасула семена могат да загинат още в самото начало от т.н. кореново гниене - загиване на пониците (Pythium ultimum), черно кореново гниене (Thielaviopsis basicola), сухо кореново гниене (Fusarium solani f. Phaseoli), ризоктонийно гниене (Rhizoctonia solani), антракноза (Colletotrichum lindemuthianum) и др.
Бактериозите са опасен враг на фасула
При бактерийния пригор израстват "змийски глави"
Бактерийният пригор се проявява по всички части на растението. Ако е засято заразено семе, една част от кълновете и пониците изгниват и не поникват, а от друга част израстват растения, чийто котиледони са с воднисти (мазни) с неправилна форма петънца. Някои от семеделите остават слепени, наричат ги "змийски глави". В сухо време заразените котиледони окапват и болестта се ограничава. Но при влажно време или изобилна роса заразата преминава върху листата. По тях се появяват големи тъмнокафяви петна, оградени с лимоненожълт пръстен. Петната са полупрозрачни (мазни). Силно засегнатите листа пригарят и окапват. По стъблата се развиват продълговати тъмнозелени петна, които по-късно стават червено-кафяви. Когато фасулевите растения образуват генеративните си органи, пораженията от пригора се появяват на междувъзлията, образуващи пръстен, които затруднява по-нататъшното плодообразуване. По бобовете се образуват неправилно закръглени тъмнозелени мазни дребни петна, които по-късно стават ръждивокафяви, подобни на малки язвички. По долната страна на петната се отделя жълт бактериен ексудат, който засъхва в полупрозрачни жълтеникави люспици или фитилчета. Заразените семена са покрити с масленожълти петна и дребни язвички с неправилна форма. Бактерията се предава чрез заразените семена. Тя живее до 6 години, а в семето се запазва до втората година.
Ореоловият пригор поразява при по-хладно време
Ореоловият пригор се проявява в две форми - първична и вторична. Когато се засее заразено семе, пониците са с кафяви петна по котиледоните, които може да се разраснат и растението да загине. В зависимост от условията листата са мозаично прошарени,завяхват през деня, което може да доведе до преждевременно изсъхване на растенията или те продължават да се развиват слабо. При вторичната форма се нападат отделни надземни органи. По листата се образуват ъгловати и дребни мазни петна, които по-късно става кафяви, по стъблото - надлъжни мазни ивици, когато се разпукнат и изтича мръсно бял бактериен ексудат, по бобовете - дребни закръглени мазни петънца, които се сливат в по-едри. Около петната по отделните органи се появява червеникаво-кафяв венец. Ореоловият пригор се развива при по-хладно време, като оптималната температура е 20 градуса, а максималната - 28 градуса. Затова се появява рано и поразява младите растения.
(снимка) Борбата с бактериозите
Използва се за сеитба здраво, незаразено семе. Избират се проветриви места и се избягва използването на същите от миналата година. Събират се и се унищожават заразените поници и растения. Спазва се изискваната агротехника, включително борбата с плевелите. Прави се по-ранна сеитба при по-топла година и по-късна при по-хладна пролет. Обработката на почвата и беритбата да става след вдигането на росата. При възможност да се използват устойчиви сортове на бактериозите като Ореол и Верица. Да се унищожават остатъците, след като се прибере реколтата. Обеззаразяват се семената за сеитба.
В България срещу бактериозите от цитираните автори се препоръчва да се използват медни препарати - 0,4% купроцин, 1% меден оксихлорид или 0,15% шампион ВП.
Чувствителните към бактериен пригор сортове са по-податливи към болестта в условията на къс ден, докато устойчивите сортове развиват по-бързо листни пригори при по-дълъг фотопериод. Водният стрес, като недостиг или излишък, може да причини засилване на заразяването на листостъблената маса на фасула с причинителя на болестта. Това са условия на резки смени на суша с обилни валежи. Срещу бактерийния пригор по фасула са проведени 3 третирания през вегетацията със стрептомицин, меден оксихлорид + цинеб (купроцин), меден оксихлорид + манкоцеб и самостоятелно с меден оксихлорид. Най-високи добиви са получени при комбинацията на меден оксихлорид с цинеб или манкоцеб.
Мерките
Срещу бактерийния и ореоловия пригор най-ефективно е обеззаразяването на фасулевите семена с манкоцеб, с полиетиленов гликол или с глицерол, докато с приложение на стрептомицинов сулфат, тетрациклин и хлортетрациклин се получава известна фитотоксичност. Много добри резултати срещу бактерийния пригор се получават чрез обеззазаряване на семената със стрептоциклин 100 мг/мл + каптан 0,2 % или третиране с топла вода 52° С за 10 мин, заразата се намалява с 80 %. Когато се използват чисти от болести семена, добивът фасул се увеличава чувствително. Отборът на незаразени семена може да се извърши и по външните признаци на някои от болестите.
Загиването на пониците е болест на ранната възраст
Причинителят на болестта е гъба, която при зараза обхваща прояви от засяването на семената до образуването на първите същински листа. Гъбата напада предимно млади, сочни, нежни тънкостенни тъкани. В засетия посев се наблюдават цели редове или на хармани непоникнали семена или загнили кълнове и поници. От почвата гъбата прониква направо в растенията.
Ризоктийното гниене се проявява различно в зависимост от възрастта на фасулевото растение. Гъбата може да причини сечене на младите растения, загниване на сочните тънкостенни части или най-често кореново гниене. Загиването на пониците се проявява силно при ранна и дълбока сеитба в студена и силно заразена почва.
Борбата
Навременна сеитба в топла и лека почва. Спазване на сеитбообращение. Унищожаване на остатъците. Обеззаразяване на семената за сеитба с ТМТД , каптафан за 100 кг семена 250 см3 разтвор.
Антракнозата е опасна за влажните области
Антракнозата е гъбна болест, която се пренася със семената и от там до другите надземни органи. Разпространена е навсякъде, където се отглежда фасул, но вреди изключително много в областите с хладен и влажен климат. Инфектираните семена са по-тъмни. След сеитбата се наблюдава, че семето не покълва или кълновете и пониците са изгнили. Растенията, които са успели да се развият, са слаби и поражениятя по стъблата са овални и хлътнали. Центърът на пораженията е тъмнокафяв с възморави до червени крайща. По семеделите се виждат хлоротични петна, чийто цвят е розов до кафяво-черен. От тях заразата е възможно да премине в растителните части на растението и в крайна сметка то да загине. По всички надземни части, може и по корените, се появяват петна, които по нерватурата от долната страна на листата, по клонките и стъблата са продълговати, червени до черно-кафяви и слабо вдлъбнати. По бобовете също се виждат такива петна, които причиняват деформирания. Болестта може да се прояви и при транспортирането на заразен зелен фасул. Болестта се ограничава при по-топло и сухо време.
Причинителят на болестта се запазва в заразени семена и растителни остатъци до 2 години.
Мерките
Да се засява здраво семе, Да се спазва сеитбообращение и мястото да е проветриво. Семето за посев да се обеззаразява. Препоръчва се семената да се третират с тирам, карбендазим 50 WР или смес от двата, манкоцеб, триадименол и мезосулфовакс с 25 g на 1 кg семена. С първите два фунгицида резултатите са най-добри. Антракнозата е най-добре контролирана с каптафол, беномил и манкоцеб, използвани последователно или в смес, а също и с хлоталонил + меден оксихлорид. Срещу антракнозата и фомата (Phoma exiqua) се препоръчва обеззаразяване на семената с беномил, тирам и ендосулфан.
От фузариум се предпазва фасулевият посев най-добре чрез третиране на семената с бенлейт, каптан и меден оксихлорид.
Срещу посочените болести се сочи като най-подходящ за третиране на семената фунгицидът бавистин (карбендазим) 0,5 % разтвор.
Ранните посеви фасул се нападат по-често от алтернарията (Аlternaria) и повреждането на посевите е по-голямо, отколкото засетите в оптимални срокове. При листно приложение ефективен се е оказал фунгицидът ипродион.
НЕПРИЯТЕЛИ
Фасулът се напада от голям брой неприятели, но най-голямо икономическо значение имат видовете: черна бобова (цвеклова) листна въшка (Aphis fabae), люцернова листна въшка (Aphis cracivora ), бобови мухи (Hylemya cilicrura ), фасулев зърнояд (Acantoscelides obtectus ), бобовата огнивка (Etiella zinkenella), и др. По-често при оранжерийни условия фасулът се напада от паяжинообразуващи тетранихови акари (Tetranychus urticae ) и оранжерийна белокрилка (Trialeurodes vaporariorum).
Борбата
Пръска се през вегетацията срещу въшките с някои от препаратите: вазтак 10 ЕК 0,05%, децис 2,5ЕК 0,05%, моспилан 20 СП 0,02%, пиримор 25ВГ 0,1%, Би 58 и др. инсектициди. При поява на акари служат акарицидите аполо плюс 60 ЕК 0,03%, биомайт 0,2%, каскейд 5 ЕК 0,1%, митак 20 ЕК 0, 3%, може за се ползва и Би 58. Оранжерийната белокрилка вреди на полето и в оранжериите. При поява се води борбата и с някои общи препарати като каскейд, децис, ланат 20 Л 0,1%, аплаудд 25 ВП 0,1% и др. , а срещу фасулевия зърнояд - обеззаразяване на семената.
Хербициди за борба с плевелите в посеви на зелен фасул, одобрени от Националната служба по растителна защита
Агрифлан 24 ЕК - 300-400 мл/дка срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели.
Аланекс 48 ЕК - 350-400 мл/дка срещу едногодишни житни плевели. Внася се след сеитба, преди поникването на растенията.
Арамо 50 - 100 мл/дка - срещу едногодишни житни плевели и 200 мл/дка - срещу многогодишни житни плевели. Внася се във фаза 3-5 лист на плевелите.
Базагран 600 СЛ - 150 мл/дка срещу едногодишни широколистни плевели.
Бийн 25 СЛ - 130 мл/дка срещу едногодишни широколистни плевели. Внася се във фаза 2-4 трилистник на културата и 1-3 лист на плевелите.
Галант супер - 70 мл/дка - срещу едногодишни житни плевели, 120 мл/дка - срещу многогодишни житни плевели.
Дуал голд - 150 мл/дка - срещу едногодишни житни , внася се след сеитба, преди поникване.
Ефлурин 48 ЕК - 150-200 мл/дка - срещу едногодишни и някои многогодишни плевели, преди сеитба.
Ласо 48 ЕК - 300-400 мл/дка - срещу едногодишни житни плевели. Внася се след сеитба, преди поникване.
Линорон 50 ВП - 200г/дка срещу едногодишни плевели. Внася се след сеитба, преди поникване.
Пивот 100 СЛ - 50 мл/дка срещу едногодишни широколистни плевели.
Пронит 720 ЕК - 200 мл/дка срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели.
Рилей 90 ЕК - 180-220 мл/дка срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели.
Селект 240 ЕК - 40 мл/дка срещу едногодишни житни плевели. Внася се във фаза 3-5 лист на плевелите, 80 мл/дка срещу многогодишни житни плевели. Внася се във фаза 3-5 лист на плевелите.
Селект супер 120 ЕК - 80 мл/дка срещу едногодишни житни плевели, 160 мл/дка срещу многогодишни житни. Внася се във фаза 3-5 лист на плевелите.
Спийд 10 СЛ - 50 мл/дка - срещу едногодишни широколистни плевели. Внася се във фаза 2-4 трилистник на фасула и ранни фази на плевелите.
Стомп 330 ЕК - 400 мл/дка срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели. Внася се рано напролет след първата обработка на почвата.
Тайгър 10ЕК - 200-250 мл/дка срещу едногодишни житни плевели.
Тарга супер 5 ЕК - 150 мл/дка срещу едногодишни житни плевели, 200-250 мл/дка срещу многогодишни житни плевели, във фаза 3-5 лист на плевелите.
Трефлан 24 ЕК - 350 мл/дка срещу едногодишни житни плевели и някои широколистни плевели
Флекс 25 СЛ - 100-150 мл/дка срещу едногодишни широколистни плевели, във фаза 2-4 листник на фасула.
Фузилад форте - 90мл/дка срещу едногодишни житни, 100-130 мл/дка срещу многогодишни житни, във фаза 3-4 лист на плевелите.
Фуроре супер - 120 мл/дка срещу едногодишни житни плевели.
Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите