Сортовото разнообразие при доматите е твърде голямо, но всички сортове може да се отнесат към две основни групи - високостъблени (интердетерминантни) и нискостъблени (детерминантни). Има и сортове, които заемат междинно положение. Освен това според предназначението си те могат да бъдат за консумация в прясно състояние (салатни сортове) или за консервиране. А според сроковете на узряване - ранни и средно ранни. Високостъблените сортове се отглеждат на колове или висока опорна конструкция от колове и тел. Нискостъблените - на ниска телена конструкция.

Но сортовото разнообразие и различните цели на отглеждане предполагат и различни начини на засаждане.

Ранните високостъблени домати се засаждат на разстояние 75-80 см между редовете и на 25 см в реда. Подходяща схема е и двуредовата лента. При нея разстоянието между редовете в лентата е 50 см, в реда - 25, а между две съседни ленти - 110 см. Поливната бразда е между двата реда, а площта между лентите служи за придвижване на градинаря.

Нискостъблените сортове се отглеждат предимно за средно ранно производство, стават както за консумация пресни, така и за консерви. Засаждат се в редове, между които се оставят 75-80 см, растенията в реда да са 30 см едно от друго, ако сортът е за преработка и на 40 см, ако е салатен.

Стара практика - "задънени" домати зреят рано

  (снимка) За да узреят по-рано доматите, наред с всичко друго, което правите, важно е също колтученето и кършенето. За ранни домати обикновено се използват високо растящи сортове, които се отглеждат на колове. Те имат способността за непрекъснат растеж, който при нашите условия свършва с първите слани. В пазвата на всеки лист образуват ново стъбло, което също расте непрекъснато. Нарича се колтук, а премахването му - колтучене. В началото на развитието си тези странични израстъци се развиват за сметка на готови хранителни вещества, които биха отишли за наедряването и по-бързото узряване на плодовете. Колтученето е стара градинарска практика. Прави се не наведнъж, а последователно с появата на първите колтуци след засаждането. Колкото по-навреме, толкова по-добър е и ефектът. Подходящият момент е от появата им до десетина сантиметра дължина. По-късно е вече безсмислено.

Много полезна мярка за ускоряване на наедряването и узряването е и премахването на върховете на растенията. Градинарите го наричат кършене или задънване. Така хранителните вещества се насочват към плодовете. Прави се наведнъж, когато растенията са развили 4-6 съцветия. С помощта на палеца и показалеца се прищипват върховете над два все още недоразвити листа. Те ще се доразвият, от пазвите им ще израснат колтуци, а колтуците ще дадат плодове, но първите ще са нараснали и узрели по-рано.