Съблазнителен плод, който зрее рано и е прекрасно съчетание от захари, киселини, витамини, макро- и микроелементи. Освен че се консумират пресни, ягодите могат да бъдат замразени, консервирани, изсушени. Ягодите са популярни като съставки на различни млечни десерти, кремове, шейкове, кисели млека. Една чаена чаша ягоди съдържа около 45 калории (188 кДж) и е отличен източник на витамин С и флавоноиди. Химичният състав на ягодите е твърде променлив по години и беритби и се влияе най-силно от метеорологичните условия. Плодовете от първите беритби съдържат по-малко захари и ароматни вещества в сравнение с плодовете от по-късните беритби.

Хранителни вещества в 100 грама ягоди

Енергия - 181 kJ (43 kcal)
Протеин - 0.88 g
Въглехидрати - 10.1 g
Захари - 5.4 g
Фибри - 3.3 g
Мазнини - 0.53 g
Наситени мазнини - 0 g
Мононенаситени мазнини - 0.1 g
Полиненаситени мазнини - 0.5 g
Протеин - 1.5 g
Витамин А - IU 39
Витамин В1 - 0,03 mg
Витамин В2 - 0,1 mg
Витамин В3 - 0,33 mg
Витамин В5 - 0,49 mg
Витамин B6 - 0,09 mg
Витамин В9 - 25 μg
Витамин С - 82 mg
Калций - 20 mg
Желязо - 0.55 mg
Натрий - 1.44 mg
Магнезий 14 mg
Фосфор - 27 mg
Калий - 240 mg
Цинк - 0.19 mg
Мед - 0.07 mg
Манган - 0.42
Селен - 1.01 µg.

Ягодите утоляват жаждата, усилват апетита и влияят благотворно върху храносмилането. Поради голямото количество на витамин С в тях, те са необходими при пролетната умора и скорбут, ревматизъм, туберкулоза и др. Ягодите действат потогонно, усилват дейността на сърдечния мускул и на дихателните органи, влияят благоприятно при заболявания на устата и гърлото, укрепват зъбите, придават свеж тен на кожата. Намаляват киселинността на урината и затова се препоръчват при подагра, чернодробни болести и жлъчни камъни. Освен това те имат пикочогонно действие и са подходящи за лекуване при пясък и камъни в бъбреците, както и при възпаления на пикочния мехур, пикочните пътища и ревматизъм. С лечебна цел се приемат 350-500 грама ягоди на ден на гладно през целия ягодов сезон.