Много често крушата се нарича малката сестра на ябълката. Крушата като плод е била известна още от дълбока древност, свидетелство за познаването на крушите от древните гърци можем да прочетем в Одисеята. Римляните също са отглеждали круши, но не са ги консумирали сурови , древна римска рецепта препоръчва да бъдат задушавани с мед. Крушите са били отглеждани в Китай в продължение на около 3000 години.

Крушата е доста популярен плод. Вкусът й и нейният външен вид зависят до голяма степен сорта. Зимни круши са меки, сладки и сочни, когато узреят, докато азиатските круши са хрупкави и сочни като ябълки. Счита се, че от всички плодове сочните круши най-добре утоляват жаждата.

Крушата се смята за трудно смилаема, но това е вярна само за месестите диви сортове круши. Културните сортове да напълно поносими и за хората със смущения в храносмилането.
Когато избирате круши на пазара, търсете плодове, които са твърди, но не прекалено твърди. Крушите трябва да имат гладка кожа, която е без наранявания и плесени.

Хранителни вещества в 100 грама плод круша
Енергия - 242 kJ (58 kcal)
Въглехидрати - 15.46 g
Захари - 9.80 g
Фибри - 3.1 g
Мазнини - 0 g
Протеин - 0.38 g
Витамин В1 - 0.012 mg (1%)
Витамин В2 - 0.025 mg (2%)
Витамин В3 - 0.157 mg (1%)
Витамин В5 - 0.048 mg (1%)
Витамин В6 - 0.028 mg (2%)
Витамин В9 - 7 μg (2%)
Витамин С - 9 mg (1%)
Калций - 26 mg (3%)
Желязо - 0.17 mg (1%)
Магнезий - 7 mg (2%)
Фосфор - 11 mg (2%)
Калий - 119 mg (3%)
Цинк - 0.10 mg (1%)

Крушата е добър източник на витамин С. Тя е с ниско съдържание на наситени мазнини, холестерол и натрий. Добър източник е на фибри, което помага на организма да намали холестерола.

Крушите от някои сортове, близки до дивите, приети като пюре или сок на празен стомах, се използват против диария, но при здрав човек може да причинят упорит запек (особено ако са печени). Това свойство се дължи на по-голямото количество танинови вещества, съдържащи се не само в кошницата, но и в месестата част на крушите от някои сортове. Крушата може да има и разхлабващо действие, ако е от сладък сорт и е започнала да омеква. Пикочогонното действие на крушата е полезно при пясък и камъни в бъбреците, особено когато са образувани от соли на оксаловата киселина (оксалати). Крушите допринасят за избистряне на урината.

Суровите круши, приети в голямо количество, причиняват подуване на корема.