Названията, с които народът нарича любимите си цветя, говорят много повече от тези, които им е приписала ботаниката. В българския език веселото, обилно цъфтящо цвете, наричано с ботаническо име impatiens, което значи нетърпелив, е познато с имената циганче за саксийната форма и прасковка за градинската.

Циганчето много отдавна е между постоянното присъствие по нашенските прозорци. Обичано е заради богатството на багрите и тяхната яркост. Непрекъснатият цъфтеж и малкото грижи, които изисква, също са допринесли за популярността му. Обикновено се отглежда видът импасианс уолери, по-рано наричан  импасианс султании. Многогодишното растение има силно разклонено стъбло с височина 25-35 см и елипсовидно-ланцетни назъбени листа, оцветено или в яркозелено, или в бронзово-кафяво. Цветчетата са плоски, неправилни, излизащи на къси дръжчици от листните пазви, с диаметър 3-3,5 см. Венчелистчето има пет листенца и елегантна шпора. Багрите са допринесли за името - те са като циганска пола - ярки, наситени, бели, розови, цикламени, червени, оранжеви, лилави в безброй оттенъци. Има и двуцветни сортове, а също и с кичести цветове, подобни на миниатюрни розички.

(снимка) В последните години циганчетата изоставиха традиционното си място на перваза и смело превзеха градините и балконите. Тъй като стъблата са много крехки и лесно се чупят, обикновено им се търси защитено от ветрове място. Затова пък даже на гъста полусянка се чувстват превъзходно, даже цветовете стават още по-ярки.

Прасковката, в ботаниката импасианс балзамина, е любим обитател на градините. Наречена е така поради формата на листата - ланцетовидни, заострени, наредени последователно и нагъсто по високото стройно стъбло, те приличат наистина на листата на прасковата. Сочното и крехко стъбло се разклонява, придавайки пирамидална или кълбовидна форма на растението.  Цъфти цяло лято с едри, неправилни шпорести цветове в най-различни багри. Плодовете имат свойството при най-леко докосване да се "взривяват", разпръсквайки семената на значително разстояние. За съжаление обаче самозасяване при нашите климатични условия е почти невъзможно, освен при много мека зима, когато нежните семена успеят да презимуват в почвата.

Преди около двадесет години ботаническа експедиция откри на Нова Гвинея нови, неизвестни на науката видове циганчета. Тестанаха изходна база за селекция, при която бяха получени безброй нови сортове.  Тези цветя са по-устойчиви на ветрове и дъждове, цъфтят по-обилно и с по-едри цветове от  обикновеното циганче и бързо станаха ефектна украса в градините и терасите. Модата за отглеждането им  ги изведе на лидерска позиция при украсата на по-сенчестите градини и дворове, като бордюрни и ампелни растения и непрекъснато цъфтящи растения за алпинеуми. С право някои цветари ги наричат принцеси .

Циганчетата се размножават лесно при домашни условия, а и много водещи цветарски фирми предлагат на достъпни цени своето производство, поради което не е трудно желаещите да се сдобият с много и разнообразен посадъчен материал. С циганчета могат да се украсят както слънчеви, така и полусенчести места, като особено им понася засенчване между 12 и 15 часа, т.е. през следобедния припек. Под дървета с рядка корона или от североизточната и северозападната страна на домовете с тях могат да се създадат истински цветни приказки. Почвата, на която ще растат безпроблемно, трябва да е лека и плодородна. Редовното поливане им е нужно, а преовлажняването ги поболява.  

Най-сериозният проблем е с презимуването - първите слани убиват нежните цветя. Ака бъдат пренесени на топло, те ще цъфтят цяла зима. Ако няма такава възможност, се отглеждат като едногодишни.