Цветница е най-живописният празник в християнския църковен календар. В неделята, която е една седмица преди Великден, се празнува тържественото посрещане на Христос в Йерусалим. На този ден всички отиват в черквата с китки здравец, пролетни цветя, напъпили клончета от върба, олицетворяващи надеждата за благополучие. После осветените върбови клонки вкъщи се поставят пред иконата. На този особено красив и светъл ден се почита пълната с живителни сокове, аромат на цветя и цъфнали дървета природа, която не само радва очите, но събужда и вярата в плодоносното чудо на земята.

Празнуват всички с "уханни" имена

Българинът обича да кръщава децата си с "уханни" имена: Божура, Иглика, Невена, Ружа, Теменуга, Латинка, Гергина, Маргарита... Може би защото цветната градина е била открай време най-голямото богатство и гордост на нашенката. А може би защото от най-древни времена хората са вярвали в магическата сила и благотворното въздействие на цветята. За младите те са вестители на любовта, за невестите - на щастливото семейство, за възрастните - на здравето и дълголетието.

А лечителите ги ползвали за прогонване на лошите сили, против уроки, за "разтуряне" на магии и за всякакъв лек.

 Езикът на значенията

Всяко цвете се е появило, "проходило" и просъществувало чрез своя "символ": слънчогледът, маргаритите и лавърът се счита, че дават сила и енергия, сините цветя носят мир и щастие, незабравката и ароматният мирт помагат при нещастна любов, розата - любимото цвете на Венера - за страстна любов. Белите цветя като лилиите и нарцисите, откъснати при новолуние, носят сполука, а кокичетата - надежда. Цикламите прогонват нощните кошмари. Незабравката и върбинката пробуждат нечия желана любов. Саксийните цветя също притежават тайнствени свойства: червеното мушкато се отглежда като "донор" на жизнена енергия, розовото е крепител на любовта, а бялото - за раждането на деца. Дори големият букет от магарешки бодили би могъл да помогне след тежко боледуване. (снимка)

 Срамежлива като теменужка (снимка)

 В Сицилия теменужката е била изобразявана дори върху монетите. Древните гали са посипвали леглото на младоженците с теменужки - символ на невинността. Може би оттам е изразът "Срамежлива като теменужка".

Легендата гласи, че една от прекрасните дъщери на Атлас, многократно преследвана от изгарящите лъчи на бога на Слънцето Аполон, се обърнала към Зевс с молба за защита. Великият гръмовержец я скрил в сенчеста гора, като я превърнал в уханна теменужка. Нейната красота е възпявана не само от римските и древногръцките поети, но и от такива велики творци на римуваното слово като Гьоте, който я обожавал - сам засявал семената, отглеждал ги и се грижел за тях: "за да тъне в този чуден теменужен мирис родният Ваймар".

 Тъгата на зюмбюла (снимка)

 Зюмбюлът, чиято родина е Мала Азия, започва да цъфти в периода на пролетните дъждове. Може би затова хиацинтът (латинското му име) означава цвете на дъждовете. Прекрасният юноша Хиацинт, син на спартанския цар Амикъл и музата Клио, бил любимец на Аполон. Богът на вятъра Зефир също обичал момчето. И когато веднъж Аполон обучавал любимеца си да хвърля диск, Зефир обърнал вятъра от ревност и ранил смъртоносно младежа. Скръбта на бога на слънцето била толкова голяма, че станало чудо - когато Аполон насочил лъчите си към капките кръв, те се превърнали в благоуханен зюмбюл. Всяка пролет в памет на Хиацинт спартанците устройвали тридневни тържества - хиацинтии. В родината на цветето то е на особена почит - най-големият персийски поет Фирдоуси често сравнява косите на очарователните красавици с къдравите венчелистчета на зюмбюла. Той е любимо цвете на холандците наред с лалето.

 Царица на любовта (снимка)

Розата е наречена царица на цветята за първи път от древногръцката поетеса Сафо. По думите на нейния брат по перо Анакреон тя се е родила от снежнобялата пяна, покривала тялото на Афродита, когато богинята на любовта излязла от морето. Според едно от многобройните древноримски предания пък цветето дължи произхода сина богинята на лова Диана. Влюбена в Амур, тя го ревнувала от красивата нимфа Розалия. В пристъп на неудържим гняв я примамила в гъсталака и с шиповете му я убила. От сълзите на Амур върху тялото на неговата любима поникнали дивни рози. Древните елини украсявали булката с розов венец, а пътя до дома й обсипвали с ухаещите листенца. Гърците и римляните ги използвали за ароматизиране на сладка, ястия и вина.

 Звездопад от маргаритки

 Маргаритата според преданието израства там, където падне звезда.

Астрата е символ на знанието. Тя е ненадмината по способността си три седмици след откъсването да бъде свежа.

Лилията е символ на непорочността (снимка)

Лилията се нарича приказно цвете. Тиванската царица Алкмена, страхувайки се от ревнивата Хера, скрила в храстите Херакъл, когото родила от Зевс. Атина, знаейки за божествения произход на бебето, повела Хера натам. То инстинктивно се защитило, като я ухапало - млякото шурнало и се разляло по небето, образувайки Млечния път. Няколко капки, паднали на земята, се превърнали в лилии. Ето защо гърците ги наричат розите на Хера. Още по-рано лилията била известна на древните перси, които я извезали върху герба на столицата Суза. Това е цветето на изискания вкус, на изяществото, символ на непорочността.

Традицията

Според обичая девойките сплитат венчета от върбови клонки, отиват на реката и ги пускат във водата. Чието венче тръгне най-напред, тази девойка става "кумица". Така се гадае и бъдещето - коя мома най-напред ще се задоми. След това девойките се събират в дома на кумицата, където си устройват угощение, съпроводено от песни - припяват си мома и ерген, които се обичат.