Синият Хъбард е уникална тиква, която е получена в резултат на селекция. Тиквата е с размери около 30 - 40 см в диаметър, и с тегло от 5 до 6 килограма.  Тиквената кора е груба и покрита с бобунки, тъмно-зеленикаво-синя на цвят. Тиквеното месо е бледо жълто и е подходящо за готвене. Тиквата произхожда от Южна Америка и  вероятно е пренесена от Антилските острови през 1700 година и допълнително селектирана.

(снимка) Златният Хъбард е разновидност на тиквата Хъбард. Тази тиква е по-малка по размер от синия Хъбард. Като него има капковидна форма. Растението дава плод за около 100 дни, които са 20 - 30 см. в диаметър и тежат около 4 до 5 килограма всяка. Кората е оранжево.червена на цвят, група и покрита с бобунки. Вътрешността е бледо жълта и е подходяща за готвене.

И двата сорта тикви трябва да се засадят на слънчево място, което е проветриво, но в същото време защитено от силен вятър. Тиквите не са претенциозни по отношение на почвата. Една седмица до 10 дни преди засаждане обогатете почвата с добре угнил оборски тор, за да подобрите хранителните й качества.  На обработка подлежи горния 40 см почвен слой, за да се гарантират добра реколта.

Засаждат се 3-4 семена в гнездо, като разстоянието между гнездата е 150 см. Семената покълват след 1-2 седмици в зависимост от времето и топлината на почвата. След поникване се оставят до 2-3 стръка, за да може растението да се развие и да даде добра реколта. Препоръчва се почвата да се поддържа влажна през периода на покълване. Малък трик за стимулиране на растежа на тиквите е те да се поливат с топла вода.

Може да се направи и разсад. Семената се засаждат 3 до 5 см дълбочина. Тиквата може да се отглежда и без мулч, ако листата са достатъчно големи, за да засенчват  почвата и я предпазват от бързо изсъхване. Поставете дървена или керамична подложка под тиквите, за да не загният. (снимка)

Важно условие за добър урожай е, да поддържате почвата равномерно влажна. Поливането трябва да се осъществява в основата на растението - листата и стъблото не бива да се мокрят.

Тиквите се берат, когато кората им е достатъчно твърда, за да не може да се нарани с нокът или след първата слана, която е попарила тиквената лиана. Когато прибирате реколтата, откъснете тиквата с 5-сантиметрова дръжка, за да гарантирате по-дълъг период на съхранение.  Един съвет от опитните кулинари, който ще направи тиквите ви по-сладки, е да оставите откъснатите тикви на слънце в продължение на 10-15 дни, преди да ги складирате на тъмно и хладно място(10° до 13° C).

Единствените вредители на тиквите са краставичните бръмбари (снимка) , които довеждат до бактериално изсъхване на растението. Засаждането на репички или босилек между тиквените насаждения предотвратява появата на бръмбари. Ако растенията развиват мухъл, напръскайте листата им със слаб разтвор на сода бикарбонат (1 чаена лъжичка (5 мл) на литър вода).

Листните въшки нападат широка гама от растителни видове и това се изразява в закърняване и  деформиране на листата и пъпките. Чрез тях се предават зарази на растителни вируси.  Листните въшки се появяват при променливо време - пролет и есен. Броят им за кратко време може да се увеличи неимоверно - всяка женска може да произвежда до 250 живи личинки в рамките на един месец без чифтосване. Начините за предпазване от листните въшки е редовно да се оплевяват площите. Набавете си калинки, които се хранят с листни въшки. Има и различни химически продукти, които могат да се използват за контрол на популацията на листните въшки.

Брашнестата мана се разпростира върху растения, които не разполагат с достатъчно циркулация на въздуха или достатъчно светлина. Проблемът се задълбочава при прохладни нощи и топли и влажни дни. Гъбичното заболяване се появява върху горната част на листата и плодовете. Листата пожълтяват и увяхват, а новите листа не са достатъчно жизнени, а са намачкани и изкривени. При поливане внимавайте да не  мокрите листата и стъблата на растенията.  Заразеното растение се унищожава на есен.

Друга гъбична инфекция са листните петна, които биват кафяви или черни. Заразата се разпространява чрез насекоми, дъжд и мръсни градински инструменти. Превенцията е като се отстранят заразените листа. Може да използвате и различни фунгициди според тяхното предназначение.

Мухълът, който се развива по долната страна на листата е най-често срещаното гъбично заболяване, когато времето е хладно и влажно. Превенцията е да се остави на всяко растение достатъчно място,за да се гарантира добра циркулация на въздуха.  Използването на фунгициди в този случай е препоръчително