Растението пепино е от едно семейство с доматите и патладжаните, образува многогодишно храстче с дървени стъбла, които  се покриват с бели или розови до яркосини цветове. Храстът, на който расте пепиното, е не по-висок от 1 м.  Това, което знам, е че плодът се отглежда като доматите - привързва се ''колтучи'' се и иска много слънце и редовно поливане. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества.

Пепиното може да се засади директно в земята, а може да се отглежда в голяма саксия. Ако искате да го гледате на тераса, засадете го в голяма кашпа и му сложете колче, за да може да го привържете. В началото на зимата може да се прибере вътре  на по-топло и да се изнесе напролет, за да се размножи. (снимка)

Този братовчед на домата се размножава много лесно както с резници, така и със семена, но обикновено растенията, получени по втория начин, дават плодове с по-лошо качество в сравнение с родителите си. 4 до 6 месеца след засаждане растението плододава.  В периода на цъфтеж, нощните температури не бива да падат под 15° С. Растението подобно на доматите много обича доброто проветряване, а оптималната температура на почвата трябва да е 20 градуса. Видът е вечнозелен, но неговата чувствителност към студове кара производителите да го засаждат всяка година .

Плодовете са ароматни, меки, когато са узрели. Имат деликатен вкус, който напомня ананас, лимон, круша и пъпеш. (снимка)

Листата на пепиното са  податливи на повреди, причинени от студове, но бързо се възстановяват при по-топлото време. Растението се адаптира добре към парниково отглеждане. Може да бъде повдигнато до 2 м височина, а добивите се увеличават до 2-3 пъти от тези, получени на открито.

Подобно на доматите пепиното привлича бръмбари, листни въшки, белокрилки и акарите. Растението е толерантно към повечето видове почви, но изисква постоянна влага за производството на добри плодове. Може да понесе засушаване, но това се отразява на количеството плодове.

Когато плодовете пепино достигнат размерите на патешки яйца и придобият бледожълт или кремав цвят, внимателно се откъсват от клонките. Презрелите плодове, оставени на храста, губят своите оригинални вкусови качества.

Трябва да се знае, че плодовете на един храст зреят по различно време и затова се  налага да се обират няколко пъти в продължение на един сезон.