Облагородяването на дървесните и храстовите видове е вегетативен начин за размножаване. Той намира широко приложение в практиката. Успехът на операцията зависи до голяма степен от родството на компонентите. Най-лесно се срастват растения от един и същи вид, по-трудно при видовете от един род и най-трудно при видовете от различни родове и семейства. Има обаче и някои изключения, например лесно се присажда люляк върху птиче грозде, кедър върху бор и лиственица и др. За тази цел се практикуват няколко метода:

Обикновена копулация (събиране) се извършва от майчино растение (присадка) и младо растение, от което е взет калем. Отрязват се на косо с остро лозарско ножче и тези две части се съединяват. Здраво се връзват с лико или фезал. Отгоре се намазва с овощарски восък. Връзването трябва да бъде плътно и лентата трябва да бъде една върху друга, така че да не влиза въздух.

Присаждане на разцеп - в клонката на присадката с лозарско ножче се прави зъб. Присадката трябва да бъде със същата дебелина, каквато е на майчината клонка. Присадката се вмъква с процепа, здраво се обвързва с лико и се намазва с овощарски восък.

Присаждане под кора - срязва се кората на майчиното растение, леко се отцепва и присадката се вкарва в майчиното растение и отново се обвързва здраво с лико и отново се намазва с овощарски восък или друг изолиращ материал.

Присаждането на пъпка се извършва от опитен работник по присаждане. Той трябва да е наясно, че пъпката, която ще се присади, трябва да бъде цяла и да не се наранява при отреза. Майчиното растение се разцепва под буквата Т и младата пъпка, обърната обратно, се вкарва под отрязаната кора и отново се завръзва плътно с лико или фезал и се намазва с овощарски восък.

В практиката се използват присаждане върху корен. Това се прави като се отреже стеблото на растението и върху корена на растението се прави разцеп, закрепва се присадката и се завръзва с лико. Намазва се отново с овощарски восък. Преди да се съберат частите, трябва да се избършат много внимателно и до сухост, за да не изгният.

Тези методи на присаждане можете да използвате за бобови декоративни дървета и храсти, декоративни ябълки, декоративни сливи и др.
Присаждането на калем се извършва през пролетта, а присаждането на пъпка може да стане през пролетта на „будна пъпка", или през лятото на „спяща пъпка". За да сторите това обаче, трябва вече да сте взели нужните ви калеми от избраните сортове и видове. Те се съхраняват във влажна почва или пясък до първите месеци на пролетта, когато може вече да се работи.

Смята се, че най-подходящият момент за вземане на калеми за зимно-пролетно присаждане, е моментът след листопада до настъпването на големите студове. Януарските дни не са много подходящи, а към края на февруари и март соковете може да се раздвижат и тогава вече ще е късно.

За калеми се използват едногодишни клонки. (снимка) Вземат се от плододаващи дръвчета, така че да няма съмнение по отношение на сорта. Те трябва да са добре развити, с нормални растежни пъпки, без следи от болести и неприятели или физически наранявания. Лакомците (силните клонки, израснали от спящи пъпки) не стават за присаждане. Добрите калеми се намират в южната страна на короните на дръвчетата. Не е подробност, по-скоро правило е, калемите от един сорт да се свържат в снопчета и да им се постави етикет най-малко с името му, а и с други полезни данни (фиг. 1).

Калемите може да се съхранят в студено избено помещение със заровена в леко влажен пясък основа. Много сполучлив начин е нареждането им в трапче и покриването им също с леко влажен пясък. За да се предпазят от полски мишки, трапчето се облицова с гъста метална мрежа (фиг. 2). Най-подходящото място за такова трапче е северната страна на някоя постройка. Там опасността от преждевременно затопляне е по-малка. За повече сигурност може да се покрие със сняг или лед в края на зимата. Така калемите ще се запазят до април, когато ще се присажда под кора.