Загрибването се извършва късно през есента, обикновено след листопада с цел да се предпазят от измръзване лозите през зимата. При прилагане на системата Гюйо преди загрибването се извършва есенна резитба. Оставените плодни пръчки се полагат по реда и се покриват с рохкава почва едновременно с главините.

Възможно е загрибването да се извърши и без да се режат лозите през есента. В такъв случай се полагат само плодните пръчки, които се загрибват, а окончателната резитба се извършва през пролетта. По този начин лозите не се лишават преждевременно от листата си маса, оттокът на резервни вещества от пръчките към стеблото и корените завършва нормално. Пръчките се покриват с рохкава пръст около 10-15 см.

Самото загрибване може да се извърши по-рано при хубаво време. При решаване на въпроса относно загрибването на лозята трябва да се има предвид народната мъдрост „Пази винаги за веднъж". По-добре е 10 години да се загрибват и отгрибват лозите, отколкото да се загуби макар и една реколта. В такива случаи могат да измръзнат много лози, което често води до пропадане на цялото лозе.

Загрибването има и отрицателни страни. При прилагането му могат да се нанасят механични повреди по главините и плодните пръчки. Загрибването предизвиква загниване на част от зимните очи. В години, когато няма измръзване, незагрибаните лози покарват по-редовно от загрибаните. Поради това при резитбата Гюйо резервната плодна пръчка трябва да се остави незагрибана. През пролетта в зависимост от условията на презимуването се запазва едната или другата.