Захарната царевица е влаголюбива и засушаването предизвиква по-бързо преминаване във восъчна зрялост. Качествата на зърната се влошават. При висока температура захарността намалява бързо. Щом настъпи млечна зрялост, трябва редовно да се полива. В тази фаза зърното има високо съдържание на полизахариди, които му придават приятен вкус и нежна консистенция. Филизене не се прави, въпреки че захарната царевица образува повече братя. Бере се в млечна зрялост, тогава е най-подходяща за консумация и консервиране.

(снимка) Моментът за прибиране е важен, от него зависи количеството и качеството на продукцията. Ако берете, преди да е настъпила оптималната зрялост, зърната са воднисти и са с ниско съдържание на сухо вещество, тогава царевицата не е добра за прясна храна и за преработка. Презрялата пък е безвкусна, зърната са скорбелни и плътни.

Прибирането започва 18-20 дни след появата на свилата, тогава е станала кафява. Зърната трябва да са напълно развити, напълнени с непрозрачен, гъст млечен сок. Обвивката на кочана е плътна и добре прилепнала. Времето на узряване се колебае в зависимост от сорта и условията на отглеждане.

Има няколко начина да се определи зрелостта на захарната царевица. Най-простият е, като се отдели обвивката на кочана и с нокът се натиснат зърната, докато излезе сок, по гъстотата му се познава дали е време за бране. Има и други методи - чрез специални уреди, те обаче са приложими за големи площи и промишлено производство. Относителното тегло също показва дали зърната са готови за консервиране. 100 зърна се поставят за 30 секунди в наситен солен разтвор и се вижда колко от тях ще изплуват.