Когато чемширите пожълтяват, а след това покафеняват а навътре в храста клончетата започват да гният това е сериозна причина да се замислим за необходимостта от обогатяване на почвата. Силно изтощената и излужена почва е причината за жълтеенето на листата. Липсата на варовик е много съществена и трябва и трябва да се отстрани. Чемширът има плитка коренова система и расте по-добре на варовити почви, на слънце и сянка, на сухо и е студоустойчив.

За да предотвратите жълтеенето на листата, препоръката е да варувате почвата в сухо време с негасена вар. Много внимателно около всеки храст в кръг трябва да насипете от ½ до 1 супена лъжица равномерно, но далеч от корените. След това полеите така, че варта да не проникне до тях за да не ги изгори. Листата ще престанат да жълтеят и ще бъдат отново жизнени. Ако това не помогне, има вероятност желязото, което е необходимо за жизнените процеси на чимшира да не се усвоява добре. В агроаптеките се продават течни торове, съдържащи железени соли и се прилагат по указания, посочени на етикетите им.

Колкото и да е устойчив на почва, чимширът не издържа без въздушна влага. Сухият въздух е пагубен за хората. Той също може да е причина за пожълтяване на листата.

За по-добър резултат от варуването и влагата добре е да се смеси почвата с пясък и глина. Чимширът не обича наторяване с оборски тор.Добре е да се внесе пясък в почвата и да има и торф на повърхността за да се задържа влагата. Около храста да се окопава често.

Изтъкнатите фактори за пожълтяване на чимшира в дадените препоръки са от физиологически естество – свързани с правилното протичане на жизнените  процеси в растението. Възможне е обаче пожълтяването да се дължи и на болест от патогенен причинител – гъба, немагода, също и някакъв причинител, но това е по-малко вероятно. Такива  вредители по чимшира у нас не са съобщени и не са проучени.