Нови разработки за борба срещу сляпото куче няма. В много страни борбата се води главно с използване на димки. В нашата страна този начин е познат и също се прилага. Димките могат да се намерят в магазините за растителнозащитни препарати. Не е трудно обаче и да си ги направите сами.
Необходими материали са праховидна сяра (или тиозол 80ВП) - 300 г, натриева селитра (натриев нитрат) - 500 г и добре изсушени дървени стърготини (чамови, букови и други) - 200 г. Сярата се разтрива добре, за да няма твърди бучици. Натриевата селитра е по-подходяща от амониевата, защото изгаря по-активно и не се овлажнява. Съставните части трябва да се размесят много добре. Получената смес се изсипва в патрони, направени от обикновен картон, дълги 10-12 см и с диаметър 4 см. Единият им край се облепва и се затваря добре с капаче, също от картон. Във всеки патрон се поставят 100-200 г от сместа. Отгоре се затиска с тампон от памук или парче памучна материя. Непосредствено преди употребата тампонът се намокря със спирт за горене, нафта или петрол.
Мястото, където ще се използват патроните, трябва да бъде приготвено предварително. Всички ходове на сляпото куче се разкриват. При по-голяма площ е необходимо да работят 2-3 души. Димките се запалват от малък огън, разположен на удобно място. Поставят се в ходовете със запалената част напред, а отворът на дупката се засипва с пръст и се уплътнява с крак. При изгарянето се получава обилен дим, наситен със серен двуокис. Горенето на сярата се активира от отделящия се кислород. Серният двуокис се разпространява и прониква във всички разклонения на ходовете. Димът навлиза толкова бързо в дупките, че неприятелят не успява да ги запуши с почва и да направи преграда за проникването му. Той обаче не преминава през почвените пластове и не засяга културните растения.
Димките трябва да се приготвят непосредствено преди прилагането им. При силно нападение са необходими 10-12 димки за 100 кв. м площ, при по-слабо - 5-6 за 100 кв. м. При запалването трябва да се внимава да не се вдишва наситеният със серен двуокис дим. Прилагат се и срещу лалугерите и къртиците.
Обраните плодове също боледуват
Болестите по плодовете се разделят на паразитни и физиологични. Първите са известни като "гниенe" и се дължат на поражения на различни гъби и бактерии. Вторите са в резултат на нарушените жизнени функции. Появата даже на неголеми участъци с гниене може да провокира разпространение на отровни микотоксини.
Напаст в ягодите
Ягодовият акар е много опасен неприятел. Той е подчертано влаголюбив, студоустойчив, напада предимно младите листа. Смуче сок от тях и в резултат листата се деформират, остават дребни и растенията силно закържавяват. Добивите намаляват значително, понякога дори наполовина.
Събудят ли се овошките, вредителите атакуват
След късното зимно пръскане не трябва да се пропуска и предцъфтежното пръскане. От него се нуждаят всички овощни видове. Провежда се в периода от набъбване на пъпките до фаза преди цъфтеж. То е много важно, защото заедно с развитието на дръвчетата започва и вредната дейност на много техни неприятели.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите