Преди много години в един крайморски двор за първи път видях рицин.  Екзотичната красота на растението веднага ме накара да потърся стопаните му и да ги попитам що за чудо е това и как мога да го имам. Отговорът беше, че това е рядка палма, донесена им отдалече и че въобще е излишно да се старая да се сдобия с такава. Днес, благодарение на по-отзивчиви хора, рицинът се среща доста често из градините, макар че невинаги е в цялото си  великолепие.

На не добре запознатите с ботаниката може наистина да им се стори, че това е палма - високо и разкошно растение, с прекрасен тъмночервен или яркозелен цвят, с големи, подобни на разтворени длани листа  и едри рошави плодове. У дома си, в тропиците, рицинът е многогодишно растение със здраво и високо клонесто стъбло. При нас поради климата преживява само един сезон, а размерите му са значително по-скромни.

Как да украсим и ние градината си с рицин?  Щом мине опасността от слани, семената се засаждат на постоянното място на растението в градината, на дълбочина 3-4 сантиметра. Преди това трябва да се накиснат за едно денонощие в хладка вода. Почвата трябва да е добре обработена, рохкава и богата, а мястото - слънчево, топло и влажно. Рицинът обожава слънцето. При недостатъчно огряване става хилав, не се разклонява добре и лесно се чупи. Нужно му е също обилно поливане и наторяване. При добро отглеждане бързо нараства и цяло лято радва с разкошните си листа и големи съцветия. Декоративните качества на рицина изпъкват особено ярко в малки групи, като единични акценти или като фон на красиво цъфтящи цветя. Съцветията и бодливите обвивки на семената могат да се изсушат и да се използват при различни аранжировки.

Силно отровен

Въпреки че е много красив, рицинът е опасен - семената му съдържат силна отрова и не бива в некакъв случай да попадат в ръцете на деца. Наистина, същите семена съдържат и добре познатото ни рициново масло, което се добива при специална технология и не е отровно.