Начало › Растения › Съветник › Овошки › › Прищипването на лозата

Прищипването на лозата

09.05.2011 | Коментари (0)

Прищипването се състои в премахване на връхчетата на леторастите с 1-2 недоразвити листенца на лозата. С него се цели да се намали изресяването и да се рагулира растежът на отделните леторасти. Те и ресите в ранна възраст се развиват за сметка на резервите от главината. Обикновено се появява конкуренция между тях. Ако върховете на леторастите изразходват по-голяма част от хранителните вещества, настъпва изгладняване на ресите и те започват да се превръщат в мустаци - една от формите на изресяването, наречена източване. Подобна конкуренция може да се появи и през периода на цъфтеж, когато става същинското изресяване - опадане на цветните бутони, цветчета и младите завързи. С отнемането на върха се прекратява за известно време растежа на летораста и се отправят повече хранителни вещества към ресите. След 10-15 дни от прищипнатия летораст започват да се развиват колтуци, които отначало също растат като паразити, обаче критичния период на оформянето на ресите и достигането им до фазата на цъфтежа е преодолян и целта, преследвана от прищипването, е постигната.

Прищипването се прилата понякога за регулиране на растежа на леторастите по плодната пръчка. Установено е, че то спомага за залагане на повече съцветия в пъпките на лозата и получаване на по-висок добив на следващата година. В опитни условия от прищипнати леторасти една година по-късно се развиват до 55% повече реси от неприщипнатите.

Слабо растящите леторасти, слаби лози и леторасти от чеповете, които ще се използват при следващата година, не се прищипват. Десертните сортове Болгар, Италия Шасла и др. не са склонни към източване. То е по-слабо изразено при винените и асмовидно отглеждани лози. При тях не е наложително прищипването.

Срещу изресяването най-добре е прищипването да се прави 5-6 дни преди цъфтежа. Тогава има по-добро завързване и се получават по-сбити гроздове. Склонни към изресяване са някои винени сортове, като Червен мискет, Врачански мискет, Ркацители, Тамянка, Саперави и др. Родовитостта на сорт Гъмза е много добра, но независимо след прищипване преди цъфтеж в Лозарския институт в Плевен е получев по-висок добив грозде от 158 до 388 кг/дка. При повечето десертни сортове прищипване през периода на цъфтежа не се препоръчва, за да се избегне образуването на много сбити гроздове, което при тях е нежелателно.

09.05.2011, Илия ПРОДАНОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.

Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България  за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12  градуса.

Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България  за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12  градуса.