Днешните великденски празници са наследници на по-стари езически празненства в чест на възраждащата се след дългата зима природа. Причината празникът да е толкова пъстроцветен и неотменно да е съпроводен с цветя, малки пухкави зайчета, пиленца, агънца е символиката, закодирана в отделните празнични атрибути - зараждащия се живот и периодичното обновление на природата. Естествено е и християнската религия да дава своето отражение върху тържествата. По времето на християнството яйцето се възприема като символ на новия живот. Твърдо свареното яйце, потопено в солена вода, символизира както новия живот, така и живота на жертвата, предлагана в храмовете на Йерусалим. Чрез самото великденско яйце се празнува края на дългия пост. В продължение на 40 дни по време на постите яйцата са били избягвани като храна. Ето защо те се явяват ценен дар за всички след дългите дни на въздържание.  Яйцето е символ едновременно на гроба и на живота, който възкръсва чрез неговото разчупване. Червеното символизира кръвта на Христос, неговата саможертва, която води до възкресение.

Ако отправим поглед назад - към древността, то всички древни цивилизации - египтяни, персийци, финикийци и индуси - вярвали, че светът е създаден от едно огромно яйце, поради тази причина яйцето попада в центъра на празника на възраждащия се нов живот. Подробностите в отделните вярвания на народите са различни, но при всички яйцето е носител на зародиша, на новото и е начало на възстановяването. Традицията да се даряват и разменят великденски яйца съществува в много европейски народи. Тя е свързана с пожеланията за благоденствие за утвърждаване на вечно възобновяващия се живот.

Влиянието на изконните пролетни ритуали правят великденските яйца толкова специални.  От древна Индия до Полинезия, от Иран, Гърция и Финикия до Латвия, Естония и Финландия, от Централна Америка до западното крайбрежие на Южна Америка, митове и легенди изграждат вселенската космогония около яйцето - емблемата на живота. Празничните атрибути на тържествата - пилета и зайци, обредни хлябове във формата на житен клас - са символи на плодовитостта, богатството, а агнето е традиционното жертвено животно, което е дар на боговете в името на утвърждаването на пъстротата, красотата и многообразието на живота. 

По света има различни традиции, свързани с великденските яйца. В Европа яйца могат да бъдат окачвани на новогодишното дърво като украса, или на еньовското дърво (снимка) по време на празнуване на лятното слънцестоене. По в зародиша на християнското учение се е считало, че яйце, снесено на Велики петък, ако се съхранява в продължение на сто години, жълтъкът му ще се превърне в диамант.  Друго поверие твърди, че яйце, снесено на Велики петък и сготвено на Великден, ще спомогне за увеличаване на плодородието на дърветата и реколтата, то притежава магическата сила да предпазва от злополуки и внезапна смърт. А ако намерите два жълтъка във великденско яйце, това е сигурно знамение за предстоящо богатство и благоденствие на дома. (снимка)

Боядисването на яйца е установена празнична традиция. Пъстротата и шарките на яйцата се свидетелство за пъстротата и многообразието на живота. Отделните мотиви (снимка) при декорацията на яйцата имат своята предистория и са натоварени със символиката на благоденствието и пожеланията за утвърждаването на живота над смъртта. В различните народи - декорацията е различна, но винаги свързана с красотата и новото, което идва. Великденските ритуали с яйца, които включват оставяне на яйца в яслите, пред иконите размяна на яйца, единоборство, състезание с търкаляне на яйца по ливадата (снимка) - всички са натоварени с посланието за жизнеутвърждаващата сила на новото, по-доброто и бъдно развитие.