Ягодата е широко разпространена в нашата страна. Тя започва да плододава още през първата година след засаждането и дава редовни добиви всяка година. Животът й продължава до 6-7 години, а в планинските райони и повече, но най-високи и качествени добиви се получават до към 3-ата - 5-ата година.
Ягодовите плодове са едни от първите през пролетта и началото на лятото. Отглеждана в култивационни съоръжения, тя може да ни достави зрели плодове още в края на зимата, до началото на пролетта. (снимка)
Познанията ни гарантират успех
Добри резултати от ягодата могат да се получат, ако познаваме нейните изисквания към условията и съобразно с тях полагаме необходимите грижи при отглеждането. Това е едно от най-слабо студоустойчивите овощни растения. Листата измръзват при температура под минус 10ºС, а под минус 15ºС измръзват и целите растения. Когато има снежна покривка няма опасност от измръзване и при минус 20-30ºС. Чести поражения нанасят пролетните застудявания и слани, като при температури под минус 2-3ºС измръзват цветните органи.
Поради плитката коренова система и голямата листна маса, ягодата е особено взискателна към влагата. В повечето случаи, и особено в полските райони, без напояване не се развива добре и плододаването е незадоволително. Засушаванията и горещината, особено при нарастването и зреенето н плодовете, се отразяват много лошо.
Почвата трябва да се запаси
Изискванията на ягодата към почвените условия не са много големи. Тя се развива добре както на по-леки, така и на по-тежки почви, стига да са добре подготвени и наторени преди засаждането. Не понася варовитите, както и много киселите почви. Когато почвата е по-богата и добре наторена преди засаждането, отглеждането може да стане и без допълнително торене. Полезно е след беритбата да се внесат по 15-20 г/кв. м амониева селитра, за да се възстановят изтощените растения и да се образуват нови разклонения по стъблото, на които през септември се формират плодните пъпки. Пролетното подхранване трябва да се избягва, защото се стимулира образуването на много листа и ластуни, а плододаването е по-слабо.
Окопаването е редовно, поливането - оптимално
Окопаването и поливането са най-важните мероприятия при отглеждането на ягодата. Рано напролет покрай редовете се окопава плитко - до 4-5 см, а в междуредията - до 8-10 см, като леко се загърля основата на растението. Преди цъфтежа се извършва още едно окопаване и задължително по една обработка след беритбата и през есента. Освен унищожаването на плевелите с обработките се запазва и влагата в почвата. Най-сигурното средство за поддържане на оптимална влага обаче са поливките. Сроковете и броят им зависи от засушаването, но при всички случаи след беритбата и по-нататък през лятото се налагат поне 2-3 поливки. Поливната норма при ягодата е около 20-30 л/кв. м. Ако няма водни източници, поливането на по-малки площи може да се осъществи и от дъждовна вода, събрана във варели или резервоари.
Почиствайте ластуните
(снимка) Ластуните силно изтощават ягодовите растения и те трябва редовно да се премахват, когато достигнат 10-15 см дължина. Само през първата година след засаждането част от ластуните се оставят за уплътняване на реда. Премахването и на старите листа, чрез окосяване, след беритбата допринася за намаляване на транспирацията и унищожаване на част от болестите.
Едно от важните условия за получаване на добри резултати от ягодата е използването на качествен разсад за новите насаждения. Той може да се получи от специални разсадопроизводни участъци или в краен случай от млади производствени насаждения. В никакъв случай не бива да се използва разсад от стари насаждения - над 2-3 години.
Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.
Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12 градуса.
Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12 градуса.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите